Преселението и ислямското летоброенеЧетвъртък 4 ноември 2013 г. настъпва Нова година по хиджра или тази дата съответства на 1 Мухаррем 1435 г. На този ден се изпълват 1435 години от преселението на Хз. Пейгамбера ни от Мекка в Медина. Или от 1435 години светът е лишен от своята личност на Пейгамбера ни. Но посланието, което той ни донесе е все още тъй свежа и нова и чада да го внедрим в живота. Всъщност онова, което трябва да прави човечеството не е нещо друго освен да възприеме свежото му и непомръкващо послание, за да се спаси от днешните кризи и злини и да постигне своето щастие на този и отвъдния свят.
Речниковото значение на думата хиджрет означава, напускане, отделяне или преселение от едно място в друго, а като термин в ислямската книжнина в частност, означава преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина, а в по-общ смисъл означава преселване от немюсюлманска в мюсюлманска страна.
След като Хз. Пейгамбера ни вижда, че няма някакви конкретни резултати от веровестителската си дейност в Мекка, а и в Таиф не може да разгърне своята дейност, по повелята на Всевишния Аллах решава да се пресели в Медина. По такъв начин през последния месец зилхидждже от дванайсетата година на веровестителската си дейност или на второто засвидетелстване на подвластност на исляма на мюсюлманите бе решено да се преселят в Медина. През месец мухаррем на тринайсетата година от веровестителството му, което съответства на месец юли 622 г., започва преселението. За мястото в което е трябвало да се преселят мюсюлманите, нашият Пейгамбер е разкрил в свой хадис, че му било описано като „местност“ сред фурми, обграден от две страни с черни камънаци“. Така през месеците мухаррем и сафер мюсюлманите започват да се преселват в новите си земи и биват настанени от енсара в т. нар. „авали“ в покрайнините на Медина.
При своето пътуване по време на преселението си, което Хз. Пейгамбера ни извършва с Хз. Ебу Бекир в понеделник на 12 ребиулеввел (23 септември 622 г.) пристигат в село Куба, на един час разстояние от Медина. Тук той организира незабавно строителството на месджид, в който вече кланял намазите си. 14 дни след това, в един петъчен ден поемат към Медина като по пътя в долината Раннуна ръководи първия петъчен намаз. След това градът Йесриб, с новото си име Медина (на арабски означава „град“) щеше да се превърне в свещен център, откъдето сиянието на исляма щеше да се разпространи в целия свят. Впрочем в разстояние само на десет години ислямът и мюсюлманите отбелязват впечатляващо развитие, при което бива овладян града Мекка, почти целия Арабски полуостров възприел исляма, а посланията на исляма достигнали до владетелите на съседните държави.
Без съмнение преселението не е някакво бягство или смирено покорство. То е повратна точка в ислямската революция и представлява алтернативно решение на проблема, при който незабавно се намират ново място за пребиваване при нови условия, за да бъдат положени основите на едно ново начало. Преселението – хиджрет - всъщност представлява зарязване на всичко, което си имал като имот и имущество в името на Аллах, за да разбереш, че този свят наистина е преходен и лъжовен.
Погледнато от тази гледна точка Преселението – хиджрета - представлява ибадет, който има висока стойност пред Аллах. Впрочем в тази връзка Всевишния повелява следното:
„Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите“ (ет-Тевбе, 20).
„Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена - вместо един от друг - а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете си, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, на тях ще прикрия провиненията и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат - награда на Аллах“ (Ал-и Имран, 195). Това благовестие на Всевишния Аллах, макар че се отнася преди всичко за Хз. Пейгамбер и асхаба му, но то включва и останалите мюсюлмани, които са били принудени да се преселват. Ето защо долуцитираните айети открито говорят за необходимостта от преселението като изтъкват, че няма да се приемат оправданията на онези, които не са поемали по пътя на преселението, за да запазят своята религия и вяра.
„Когато меляикетата приберат душите на угнетилите себе си, ще им рекат „В какво положение бяхте?“ ще рекат: „Бяхме безсилни на земята“. Ще рекат: „Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите из нея?“ На тези мястото им е Адът - и колко лоша участ е той, освен за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират път.“ (ен- Ниса, 97-98)
Според тези айети на Корана било по времето на Хз. Пейгамбера ни, било и след него онези, които са били принудени да се преселят и са имали сили за това, но не са го направили са извършили грях и харам. По този въпрос мюсюлманските учени са единодушни. Това разпореждане е всеобщо и ще остане валидно до края на света. Думите на Хз. Пейгамбера ни:
„Няма преселение след завладяването“ (Муслим) се отнася за преселението от Мекка в Медина след завладяването на Мекка. Всевишния Аллах със следните Си слова известява, че онези които ще предприемат преселението по Неговия път ще постигнат мир и благополучие в новите си места, а онези които са загинали по време на преселението ще попаднат в Дженнета:
„А който се пресели по пътя на Аллах, ще открие на земята много приют и обилие. А който напусне дома си, преселвайки се заради Аллах и Неговия Пейгамбер и после го настигне смъртта, при Аллах му е отредена отплатата. Аллах е опрощаващ, милосърден“ (ен-Ниса, 100). Ето защо тревогите по препитанието и трудностите, с които ще се срещат по пътя си не се приемат за извинение.
Тук има още един много важен момент, на който трябва да обърнем внимание. Това е да се помни, че преселението не е само един еднократен исторически факт, а е нещо, което при повторението на това историческо събитие, мюсюлманинът трябва да избяга от всички злини, за да следва пътя, който води към Аллах. Впрочем Хз. Пейгамбера ни пояснява това положение със следния свещен хадис:
„Истинският преселник е този, който бяга от онези неща, които Аллах ги е забранил“ (Бухари).
„Преселение означава да напуснеш злините“ (Мюснед).
„Истинският преселник е този, който изоставя грешките и греховете“. (Ибн Мадже).
„Истинският преселник е този, който изоставя нещата, които Аллах му е отредил като непозволени“ (Ебу Давуд).
„Няма преселение след завладяването на Мекка, но остава борбата по пътя на Аллах и доброто намерение. Когато бъдете призовани за тази молба с радост се включете в нея“. (Муслим)
Както се вижда Преселението - Хиджрета, освен че е важна повратна точка в историята на исляма, но също така е свято дело, което винаги ще придружава мюсюлманите през живота им. Именно въз основа на това важно значение 17 години след преселението в Медина, по време на управлението на халифа Хз. Омер 16 юли 622 г. е била възприета като 1 Мухаррем от лунния календар на мюсюлманското летоброение - хиджра. Преселението на Хз. Пейгамбера ни е станало на 12 рабиулеввел (22 септември 622 г.)
Светите дни и нощи, както и религиозните празници в ислямската религия се честват по ислямското летоброене, поради което хаджа, оруча, курбана се определят по лунния календар. Тъй като лунния календар е съставен според движението на луната, то годината според нея има 354 дни, от официалния календар е съставен според движението на слънцето, то той всяка година изпреварва с десет дена лунния календар. Затова оруча, хаджа и светите нощи всяка година настъпват с десет дена по-рано, което пък от своя страна допринася тези ибадети да се изпълняват през всеки сезон на годината.
Месец мухаррем като първия месец на ислямския календар се приемаше сред арабите като свещен и заслужаващ почит и уважение заедно със зилкааде, зилхидждже и реджеб, поради което през тези месеци не се воюваше. Обаче когато са пожелавали да воюват през месец мухаррем, премествали името върху последния месец, като неговото име пренасяли върху месец мухаррем. С 37 айет на сура Тевбе е била забранена тази практика на смяна на имената на месеците. На уважаемите читатели честитим нова година по хиджра и месец мухаррем. Пожелаваме Аллах да даде на всички да изкарате една година без неприятности и болести с много щастие, благополучие и благоденствие.
Източник 
Портал 
