Избор на съпруг(а)

“Пазете се от розата, която е цъфнала в торището, която е символ!“

Избор на съпруг(а)

Какъв (каква) съпруг(а) да изберем? Това е един от най-важните въпроси, пред който се изправят младите хора. Именно по тази тема щях да говоря на един семинар, на който младата ваизе като начало разказа следното:
„От уважаемите лектори, които говореха пред нас, разбрахме, че нашият Пейгамбер е повелил: «Пазете се от розата, която е цъфнала в торището!» (Дейлеми, I, 469)
Знае се, че обикновено зад домовете има торище. Понякога по тях цъфтят красиви и нежни цветя... Ето в този свещен хадис на нашия Пейгамбер се препоръчва да се стои далеч от тези красиви цветя. Колкото и да изглежда прекрасно и привлекателно, като се има предвид къде е расло, трябва да се внимава!»
Този пример, който чувах за първи път, ме накара да размишлявам доста по този въпрос. Дали това беше поучителна притча или предупреждение, което да се има предвид при избора на другар в живота?
Наистина, при избор на другар(ка) в живота трябва да се гледа не само външната красота, но и средата, в която се е родил(а) и израснал(а); семейството и отношенията в него и едва тогава да се направи окончателния избор. Естествено при този избор средата не бива да бъде единствения критерий. Аллаховият Пратеник повелява още: «След вярата, произхода, красотата и богатството, вие обърнете внимание по-специално и особено на вярата, и така направете своя избор!» (Бухари, Никях, 123)
Защо вярата? Защото вярата, религията премахва различията по класа, нация, благородство и външна красота. Всички тези особености са преходни и не се получават чрез усилия, а са готови дадености. А човек избира своята вяра и нравственост чрез усилията си.
Нашият Създател поставя редом един до друг богатия с бедния. Повелявайки изплащането на зекят, Той премахва пропастта между тях. Богатството не е повод за гордост. Вместо телесната красота, религията набляга на душевната.
Изборът на другар в живота според набожността е много полезно. Религиозният човек наистина е и благороден, и красив, и богат. Защото само благородният произход обикновено е преходен. Колко много хора произхождат от благородни семейства, а вършат неща, които не им прилягат. Колко богати хора има, които фалират и губят всичко за една вечер. Какви млади, красиви хора след време повяхват и изчезват. Не напразно предците ни са казвали: «Не се надявай на богатството си, щом една искра може да го погуби. Не се надявай на красотата си, щом една пъпка може да я попари».
Ала набожността, когато човек искрено вярва, краси човека. Търпението и задоволството с време доставят и богатството. А истинската красота е красотата на душата. Колко хора с красиви лица са пострадали от това. Колко много красавици е имало, чиито люти слова и лоши души са ги обезценили.
Розата, расла в торището, колкото и да е великолепна, поради кодираните в нея условия, сред които е расла не може да бъде добър кандидат за женитба. Който в миналото си е имал непривичен живот, то и в бъдеще ще го изживее. Направените проучвания показват, че дете, израснало сред насилие, впоследствие само става насилник или е израснало сред непрекъснати спорове и раздори между родителите си, поддържа същия начин и в семейството си.
В процеса на живота си, човек понякога волно или неволно ще се върне към онези постъпки, които е виждал и на които се научил. Всяко нещо, което се е запечатало в мозъка му, когато му дойде времето, може да се прояви. Затова трябва да се стараете да търсите и да намерите другар, който е расъл в добра среда.
Нравствените показатели при избора на другар в живота, постъпките му, както вярата ни учи, са много важни! Човекът е социално същество, което възприема различните модели, и иска да ги приложи. Ето защо трябва да се имат предвид семейните отношения, роднините, цивилизоваността и културата, постъпките и поведението им.
Трябва да изпитате и узнаете кого има за пример човека, с когото ще свържете живота си; какъв живот мечтае да изживее и доколко е искрен в желанията си. И за да бъде дълго това пътешествие, а не къс като живота на розата, трябва да се види и на каква почва е расла. Така че преди женитбата трябва да отваряме на четири очите си, за да можем след нея да затворим и двете.
Есин Тюджджар

Източник