За предрешен избор не мога да говоря
Аз имам добри впечатления за Мустафа Алиш Хаджи. Той е учен мюсюлманин, има съответната подготовка и качества, доказал се е. Той има капацитета да поведе мюсюлманите към нормализиране на нещата.
Моето желание е да се приключи с това напрежение при мюсюлманите. Запознати твърдят, че то е изкуствено.
- Доц. Желев, наскоро се проведе Национална конференция на мюсюлманите. Според вас сложи ли тя край на разделението сред общността?
- Само се надяваме, че тази конференция е сложила край на разкола сред мюсюлманите, ако може да използваме този християнски термин. Дали ще има край на разкола зависи от много фактори. Преди всичко от тези, които го правят. Зависи обаче и от позицията на съдилищата. Сега имаме нещо като позиционна война между Софийски градски съд (СГС) и Върховния касационен съд (ВКС).
- В какво се изразява тази война?
- ВКС има определения, с които СГС, като че ли не е готов да се съобрази и да извърши вписването. Той е длъжен да се съобрази, но може би изчака тази конференция. Нещата трябва да се погледнат от по-друг ъгъл. Този институционален хаос в мюсюлманското вероизповедание тръгна от предишната конференция. На нея имаше малко делегати. От тях една значителна част напусна, което сериозно урони авторитета на конференцията. Тя избра за главен мюфтия Фикри Сали.
Същевременно, без да има ясни сигнали за друга конференция, бяха внесени документи от други мюсюлмани, че и те са провели конференция и са избрали друго ръководство. Тя избра Али Хаджи Садък от Пловдив. СГС се видя в невъзможност да разбере кой от двамата е легитимен.
Не зная как действа съдът в тези случаи, но смятам, че те имаха възможност да направят една проверка и да разберат дали има такава конференция. На конференцията, избрала Сали, бяха посланиците на мюсюлманските страни, зам.-председателят на парламента, директорът на вероизповеданията и т.н. Тя беше официалната конференция, другата беше виртуална. В спора между двете се стигна до абсурда СГС да отмени две поредни конференции на мюсюлманите. Това постави под въпрос всички актове от последните 10 години.
- Фактически СГС призна Недим Генджев.
- Съдът стигна до неговата конференция, на която той е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет.
Нещата се усложняват, защото има интереси. За мен е важно зад кого стоят мюсюлманите. На последната конференция имаше представители на 1400 джамийски настоятелства. Това би трябвало да впечатли всеки един съдия. А не каквито и да били виртуални конференции.
- На последната конференция обаче също имаше хора, които напуснаха и казаха, че изборът на Мустафа Алиш Хаджи е предрешен.
- Да, но те бяха много малко. За предрешен избор не мога да говоря. В крайна сметка реално гласуване обаче имаше.
- Смятате ли, че в обвиненията към Генджев за злоупотреби с вакъфски имоти има нещо вярно?
- Има твърде много приказки в тази насока. Но аз не съм видял никакви документи. Запитах по същия начин хора от мюсюлманското изповедание защо само говорят, че имат сигнали и обвинения срещу Генджев, а не са завели дело. Те казаха, че е имало заведени дела, но проблем бил вакуумът в мюфтийството повече от година. А когато няма легитимно ръководство не може да се заяви правен интерес. Дано да няма злоупотреби. Но ако има, те трябва да се изчистят по съответния съдебен път и да се възстанови постъплението на средства в мюфтийството.
- Доколко тези имоти са реституирани?
- Нямам точна представа. Но по-голямата част от имотите са върнати. Има някои имоти, които са одържавени, после продадени и закупени от добросъвестни купувачи. Има усложнения и в тази насока.
- Генджев обаче обвинява своите съперници, че ДПС се меси активно във вероизповеданието.
- Нямам такива впечатления. Имам чести контакти с депутата Ахмед Юсеин. Той винаги ме е уверявал, че ДПС не се меси, но са заинтересовани, защото в ДПС мнозинството от членовете и ръководството са мюсюлмани. Но ако някой си мисли, че ДПС има интереси от вакъфските имоти, това е несериозно. Приходите от тях са много малко.
Аз уважавам г-н Генджев, той е интелигентен човек. Той обаче пуска много твърдения в общественото пространство, които, за съжаление, не са подкрепени с факти. Така стои и въпросът с обвиненията за някакви емисари на радикалния ислям. Те са от най-общ характер, конкретни данни той почти не е подавал. Ние сме получавали по друга линия и сме пра-вили проверки. За щастие, в повечето случаи проверките дават отрицателен резултат. (със съкращения)
Любен Обретенов
в. Сега, 30 март 2005 г.