4 Науката – търсенето, преподаването и практикуването й през призмата на исляма

Науката е един от факторите, които играят важна роля в напредването на човешкия живот и цивилизоването на дадена нация. Тя е и един от основните елементи за разбирането на живота и вселената. Тя е храната на мозъка, която го подтиква към мислене. Тя е единственото средство за разгадаване на тайните на вселената, което води до заключението, че всичко това трябва да има творец и този творец е Аллах.
Исляма подтиква хората към знание по различен начин и с различни средства като например издигане на степента на учените, Аллах казва в свещеният Коран: „не са равни знаещите и незнаещите“ (Тълпите:9) също казва: „Аллах издига онези които са повярвали и знаещите на степени.“ (Спорът: 11), а в хадис четем: „Учените са наследници на пророците“ или: „Всичко на небесата и земята моли за опрощение на учения”, в друго предание пратеникът на Аллах казва обръщайки се към сподвижниците: „превъзходството на учените е като моето над вас“ и също: „Учените са като лунната светлина която превъзхожда светлината на звездите.“ Както сам пратеникът казва, за да не остане съмнение в душите на сахаба за важността на науката, той дава два примера, първият от които не може да се достигне със сетивата, а вторият може защото ние виждаме лунната светлина.
В житието на пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) такива примери са много, но ще спомена само някои от тях: Когато през първата година от хиджра в битката Бедр мюсюлманите плениха хора от езичниците, Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) постави условие за тяхното освобождаване като им каза: „Който от вас научи десет от мюсюлманите на четмо и писмо той е свободен.“ Също когато някои от сподвижниците били убити по време на битка, той слагал в гроба учения от тях, преди неукия. Също когато избирал някой от сахаба да бъде имам той избирал най-ученият от тях. В друг хадис четем: „Ученият, разбиращ религията е по-добър от човек, който 60 години е правил молитва.“ Това са достатъчно ярки доказателства, че ислямът подтиква към знание. Ако има нещо в което да се предпочете един човек над друг от ислямска гледна точка, то това на първо място е науката „не са на една и съща степен знаещите и незнаещите след това е вярата „Аллах издига онези които са повярвали и учените на степени “, и трето е добрият нрав. Аллах казва „Нима ще възнаградим престъпниците така както ще възнаградим богобоязливите“ (Сад:28). Ако тези три качества се съберат в един човек, то той е най-достоен на земята след пратениците. В сура (Твореца:28) четем: „Страхуват се от Аллах само учените Му раби“, (Паякът:43) „...И даваме примери на хората, но не могат да ги проумеят, освен учените.” Ислямът призовава към наука от преди четиринадесет века и затова е жалко че в Европа, която тогава се е лутала в тъмнините на невежеството, сега има хора които заявяват че исляма и науката са несъвместими. Но не само фактите доказват обратното, а и Корана е достатъчно красноречив със своите научни чудеса, които едва днес се откриват от науката, а съществуват в него от 14 века, за разлика от другите Божествени книги, които са били променени с течение на времето от техните последователи и затова през средновековието в Европа е имало кървави борби между църквата и науката. Подобни неща в исляма не са се случвали и няма да се случат, но ориенталистите се опитват да изкривят тази истина, въпреки че няма да успеят с позволението на Аллах. Корана наречен научното чудо не престава да изважда наяве своите съкровища и няма да престане, защото така е пожелал Аллах. От казаното до тук ясно проличава, че исляма подтиква към наука и издига на високи места учените в земния и в отвъдния живот. Затова и началото на това послание извеждащо хората от тъмнината към светлина е:
„Чети!“, „ Чети! (О, Мухаммед) С името на твоя Господ!“
Исляма подтиква търсещите знанието да се грижат да дават колкото могат повече, защото науката не се постига без усилие, а всъщност този закон важи за всичко което искаме да имаме. Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Който върви по пътя на търсене на науката, Аллах му улеснява път към Рая“, в хадиса думата – върви – значи полага усилия, и с това заслужава най-голямата награда. В друг хадис се казва: „Ангелите разперват крилете си над този, който търси наука“. Исляма поиска от хората да напуснат пределите на своите родни страни и да отидат да търсят знанието другаде в случай, че изпаднат в нужда, Аллах казва: „И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си когато се върне при него та да се предпазят.“ (Покаянието:122)
Също така Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) поиска от хората, при които търсещите наука ще отидат да ги посрещнат и да им помагат да се сдобият със знание, поиска и от преподавателите им да ги улесняват, а не да ги затрудняват: „Научете ги и ги благовестете, не ги затруднявайте и ако някой от вас се ядоса, нека да замълчи.“

Това знание непременно трябва да се преподава, защото усилието на търсещият знанието не е достатъчно ако няма кой да го информира. Ислямът заплашва спотайващите знанието с болезнено мъчение, пратеникът на Аллах казва: „Онзи, който е питан за наука и е спотаил, той ще дойде в Съдния ден с юзда от огън.“ В друг хадис четем: Наука, която не е от полза, е като съкровище което не се раздава по пътя на Аллах.
Един от стълбовете на исляма е зекята, той е и социална система, когато парите или златото което притежаваш е при теб една година това значи, че нуждите ти са задоволени и то е излишък, това означава, че ти нямаш нужда от него и твой дълг е да го раздадеш на бедните и другите седем групи споменати в Корана. Разбира се, това важи за стойност над нормалната определена от исляма. По същият начин както порицава трупането на богатства, ислямът забранява и ученият да държи науката си за себе си. Аллах казва: „И взехме обет от хората на писанието да го разясняват на хората и да не го скриват.“ (Кравата: 174). Не е задължително да преподаваш в училище, за да разпространяваш науката, а е достатъчно да кажеш на останалите това, което си научил. Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Научете знание и го предайте на другите“ също казва: „Присъстващият от вас да извести отсъстващия, понеже присъстващият може да извести някой, който по-добре разбира от него.“ (сахих Бухари – т. 1, стр. 167). Всеки, който достигне степента да преподава, трябва да се старае да го прави и това е най-доброто средство за превръщане на ислямската общност в културна и интелигентна.

За да напреднем научно и социално не е достатъчно да добием знания и да ги преподаваме, трябва да се привържем към това, което сме научили, защото няма да променим нищо в живота си без практикуване на това, което сме научили. Каква е ползата в това да си лекар, ако не се придържаш към правилата на професията си? Каква е ползата в това да знаеш, че истината е морална, но да лъжеш, по-този начин учените не се различават от неуките, а дори и нанасят по-голяма вреда от останалите. Затова, ако търсещите знанието не се научат да практикуват това, което са научили, мъдростта се губи, пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Научете се, а когато се научите практикувайте“, в друг хадис се казва: „Търсете знанието, за да се възползвате от него, а не за да се разкрасявате с него.“ Затова един от ислямските учени живял в миналия век, казва: „Знаем, че периодът в който живееше пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е най-добрият в сравнение с останалите и наш дълг е да проучим кои са причините да е такъв. Първата е, че пратеникът живееше по онова време и втората е, че сахаба каквото и да научеха, го учеха с цел да го практикуват и да се придържат към него.“
Човека ще бъде питан за всичко, пратеникът казва:
„Няма да помръднат краката на раба докато не бъде питан за четири неща едно от които е науката, какво е направил с нея“.
Огромно мъчение чака онзи, който не е приложил своето знание на практика, пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „В Съдният ден ще бъде доведен човек, който ще бъде омотан в червата си и хвърлен в огъня, тогава обитателите на огъня ще му кажат: „О, човече! Какво ти е?! Нима не ни повеляваше доброто и не ни възпираше от злото?!“ Ще каже: „Така беше, но ви повелявах доброто а не го правех и ви възпирах от злото, но го правех!“ (сахих Муслим т. 18, стр. 118) това бе неговата отплата за това, че делата му противоречаха на словата! В едно знамение Аллах казва: „О вярващи! Защо казвате онова, което не вършите?! Най-омразното пред Аллах е да говорите онова, което не вършите.“ (Редиците:2-3). Така че ислямът не е теория без практика и затова в Корана постоянно се споменава вяра и дела, богобоязън и награда. Аллах казва: „Онези, които повярваха и вършеха праведни дела, за тях има нестихваща награда.“ (Разяснените:8), „И откликва Той на онези, които са повярвали и вършат праведни дела.“ (Съвещанието:26). Делата са показател за праведност и истинска вяра, и те са причина да бъде приета вярата „Към него се възнася хубавото слово и доброто дело го въздига.“ (Твореца:10). Хубавото слово, което е вярата не стига до определеното му място без да го издигне делото. Пратеникът казва: „Няма да бъде приета вяра без дела и дела без вяра.“ (Джамия сагир т. 2 стр. 205) и затова пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) молеше Господа на световете да го опази от наука, от която няма полза. Сподвижниците на пратеника са пример за нас в това, но ще спомена накратко един от тях – Туфейл бин ад-Деуси, който прие исляма и веднага пристъпи към действие, като го обяви пред големците на Курайш. Заради това бе повален от тях с жесток побой, от който пратеникът на Аллах не можа да го познае, такива бяха сподвижниците, учеха се с цел да практикуват, а не да трупат информация. От друга страна чрез практиката се придобива опит и ученият разграничава правилното от грешното, което е научил. Когато човек знае, но не практикува, това е своего рода двуличие, затова нека търсещият знанието от самото начало си постави за цел да учи, за да практикува, за да е полезен на общността и човечеството, защото науката е нож с две остриета и както може да допринася полза, така може и да вреди и това зависи от начина, по който се използва. Затова когато в Корана се споменава че пратеникът е дошъл при човечеството, за да го научи, не се казва само да ги научи, а да ги научи и да ги пречисти, тоест да ги научи на знание и как да го използват. Като например ядреното оръжие, което може да възпроизвежда огромни количества енергия, от която се нуждаят хората, но в същото време може и да унищожи голям брой хора, същото се отнася и до бактериите. Те са открити чрез науката, но по-важното е как да бъдат насочени в полза на хората. Всички знаем какво се случи в Хирошима преди години заради злоупотреба със знанието. Затова знанието непременно трябва да бъде неразделно с морала, за да се насочва единствено към това, което е от полза за човечеството. Това е, на което ни учи исляма, и преди да завърша моля Господа на световете да ни научи на това, което не знаем, да се възползваме от онова, което сме научили и да го прилагаме в онова, което допринася полза за самите нас и за хората около нас!