4 Психическото здраве и религията

Учените социолози отдавна признават, че не могат да определят точна граница между болестта и здравото състояние на човека.
Многобройните изследвания доказват, че възприятието и виждането за живота и смъртта, са според културата, с която човек е пораснал и е възпитаван. Тези понятия се различават в западната и източната култури.
За съжаление в медицинската литература често се среща информация за неправилната хигиена и грижи за здравето сред етническите малцинства. В системата на психиатрията неразбирането на културният и религиозен мироглед често води до лошо отношение към представителите на етническите малцинства в сравнение с другите хора.
Системата на психиатрията се отнася към етническите групи като към неспособни да изразяват чувствата си, агресивни и психологически незрели. Колкото и да е парадоксално в този отрасъл на медицината работят много малко мюсюлмани. От това следва, че дефиницията на психическите нарушения е оставена на лекари, които основавайки се на европейските ценности, определят какво е нормално и какво не.
В днешно време мюсюлманските лекари се стараят да докажат, че на представителите на етническите малцинства се назначава повърхностно лечение, като не се прави никакъв опит да бъде разбран техният духовен свят и техните ценности и ориентири.
За да бъдат разбрани особеностите на психическото здраве на мюсюлманите е необходимо да се сравнят ценностната система на мюсюлманската общност и светските постулати на съвременната психиатрия. В живота на мюсюлманина най-важните неща са исляма и вярата, които го защитават от проблеми и болести.
Ислямът играе решаваща роля в мирогледа на мюсюлманина, което е ясно фиксирано от психиатричните изследвания. За тази етно-религиозна група съществува здрава тенденция в концептуализацията на психическите разстройства (или каквито и да било разстройства), като появяващи се по Божия воля – това е вярата в съществуването на висша сила, неосезаема с чувствата с които разполагаме. Централно в тази вяра е понятието Ал-Кадр – Съдба. Смята се, че съдбата на всеки човек е предрешена в момента на неговото зачатие. Всичко което се случва в живота е записано в книгата на съдбите и не може да бъде променено, освен чрез силни молитви, или по милостта на Аллах (свещен е Той и велик) в сура „Жените“ се казва:
„Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.“ (4:48) Аллах (свещен е Той и велик) е Творец на съдбите, и човешкото развитие зависи от Него. Всички събития в живота се намират под Негов контрол и могат да бъдат променени само от Него. Това вярване се подкрепя от Свещеният Коран, в сура „Разкриването на заблудата":
„Никоя беда не идва без позволението на Аллах. А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му. Аллах всяко нещо знае.“ (64:11)
Пророк Мухаммед (Аллах да го благослови и приветства) казва, че болният човек не трябва да се оплаква, а обратно, да събере търпение, тъй като болестта е способ за изчистване на греховете и да се заслужи възнаграждението на Аллах.
Болестта се разглежда като изпитание за човека, дадено му от Аллах, за да изпита неговата твърдост и вяра, преданост и увереност. Омар ибн Осман ал-Мекки развива тази мисъл, утвърждавайки: „Търпението приближава човека до Аллах, ако търпеливо понася всички изпитания, които Той му изпраща, без жалби и отчаяние.“ Забелязва се, че към хората със слабо здраве често се обръщат, за да се молят за другите, тъй като те са смятани за по-чисти пред Аллах (Свят е Той и Велик). 
Смята се, че техните молби биват приети по-бързо. Освен това, магията и урочасването които са на мода в днешно време, са смятани за зло, отговорно за много от психическите разстройства и неадекватно поведение. Това са атрибути на хора, престъпващи правилата на исляма. Ако мюсюлманин се сблъска с тези сили, той се обръща за помощ към Аллах, четейки следните сури:
(Кравата: 255, 285-286. Ясин:36, Разсъмването: 113, Хората: 114).
Добре известно е, че емоционалните стресове са тясно свързани с телесни-физиологични болести. Горната част на тялото и особено сърцето (рух, нафс, келб, акл) в много традиции е смятано за приют на душевни страдания. Безпокойството и безпричинната тревога свидетелстват за дисхармония на личността и заблудена душа, която се е изгубила и се е отделила от своя Създател. Здравото, стабилно състояние на психиката говори за това, че човек е завършен отвътре, спокоен е и следва законите на исляма. Аморалните хора се обричат на крайни проявления на недоволството на Бога. Те често изпитват болка в областта на гръдният кош, а във всички езици по света можем да намерим изрази описващи „тежест в душата“... На всички езици сърцето (душата) е хранилище на чувствата и съзнанието. Човек „мисли“ „осъзнава“, или си „спомня“ със сърцето (сура „Лицемерите“ 63:3, Ал-араф 7:179 (тези думи не трябва да бъдат приемани буквално, тук се има в предвид влиянието на чувствата върху решенията и поведението но човека бел. прев.) Нашето мислене е тясно свързано с чувствата, което следва от сура Кравата:
„Носят в сърцата си болест, и им надбави Аллах болест. За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.“ (Коран, 2:10)
В достоверния хадис от Бухари ние четем: „Пази се! В тялото има парче месо – сърцето. Ако то е здраво, цялото тяло е здраво. Ако то е болно, разболява се цялото тяло.“ (Ансари, 1992:7)
Психическите разстройства в мюсюлманското общество се смятат за резултат на Божествената Воля или наказание за грях, и за тяхното лечение има религиозни методи. Вярата в лечението е тясно свързана с концепцията на болестта, която може да бъде описана в следните слова:
„Аллах приема покаянието на тези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, премъдър!” (Коран, 4:17)
„Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви изостави, кой след Него ще ви подкрепи? На Аллах да се уповават вярващите!“ (Коран, 3:160)
„...О да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.“ (Коран, 13:28)
Тази наука обяснява появата на психични разстройства с отклонения в биомедицинският модел на човека. Според нея, те произхождат от нарушения в хормоналните механизми, контролиращи баланса на емоциите и мислите, а именно заради недостиг или излишък на серотонин или допамин, което води до химически дисбаланс в мозъка. Лекарите определят дали един човек е болен или не въз основа на широк спектър от клинически разпознаваеми нарушения в настроението.
Психиатрията разполага с класификация, диагностика и лечение за хора, които тя определя, като психично болни въз основа на широк спектър от клинически разпознаваеми нарушения на настроението. Следователно, човекът е разглеждан отделно от религиозните, социалните и заобикалящите го фактори. Понятията на психиатрията са основани на философските концепции на материализма и разделянето на душата и тялото, присъстващи в западните култури. Психологията се занимава с „чуване на гласове“ или „чувство за задушаване“ и т.н., но не обръща внимание на жизнено важни аспекти като вярата във висша сила – Бог, и наказанието, играещи най-важната роля във формирането на ценностната система и понятия на човека.
Лекарите не обръщат внимание на ролята, която играе религията в осъзнаването на значението на човешкото страдание. Биомедицинският модел предполага, че психическите нарушения или отклонения от естественият, природен път на развитие трябва да бъдат лекувани само с антидепресанти или със съвременно техническо вмешателство, както предлага западната психология.
Тук възниква заплаха да бъдат натрапени представите на западната култура на хора от други култури, в частност на мюсюлманите, които не споделят материалистичните понятия за съзнанието, както и концепцията за здраве и болест.

Докато западната перспектива се съсредоточава върху „аз-а“ (Егото), Исляма ни учи да се огледаме и да определим, осъзнава ли човек Бога. При написването на тази статия у мен възникнаха няколко критични въпроса.
Доколко е целесъобразно да предписваш таблетки на тези, които виждат корена на проблемите си в религиозното несъвършенство и слабостта на вярата си?
Могат ли невярващите лекари действително да се справят със сложните психо-религиозни проблеми? Стремейки се да намерим способи за лечение на представителите на една или друга култура, на първо място трябва да вземем под внимание религиозните особености на културата, в която е израснал човека.
Без да се задържаме на особеностите на езика и националната носия, следва да отидем по-далеч и да разгледаме понятията на пациента за живота и смъртта. За да бъде намерен общ език с група пациенти, е необходимо да се запознаем в детайли с това, което мислят за задгробният живот, и за това какво място заемат тези понятия в тяхното общество.
С други думи, работейки в направление религиозни дискурси, ние ще се придвижим крачка напред в разбирането на вътрешният свят на другите хора. Западният подход към психотерапията трябва да встъпи в диалог с подходите на религиозните групи и общества. За много хора вярата в духовността може да се превърне в част от цялостният процес на излекуване. С помощта на тези средства човек ще намери „средата“ – баланса, който ще донесе в хаотичният му живот мира и покоя, необходими за оздравяването му. Ако наистина искаме да оценим и творчески да сътрудничим с разнообразието на нашето общество във всичките му проявления, трябва сериозно да се заемем с духовните принципи и ценности на съседните народи.