7 Личността и религията

Известно е, че за образуването и формирането на личността днес, оказват влияние различни фактори. Всъщност личността е термин с оформено психологическо значение, включващо в себе си вродените особености, както и тези придобити след раждането. Душевната страна на качествата, които човек притежава по рождение се определя като характер. Съществуват определения в някои религии и научни трудове, че човекът започва връзката си с религията на базата на особеностите, с които се ражда.
Схващането на Исляма, че хората се раждат склонни към религията и са създадени способни да разберат нейните принципи, разбираме от следния хадис на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): "Всяко дете се ражда с чиста природа, после неговите родители го правят юдеин, християнин или огненопоклонник." (Бухари)
А в Свещения Коран се казва: "И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират."(Рум, 30: 30)
Друга важна особеност за формирането на личността е характерът. Характерът се изгражда под въздействието на обкръжаващата личността среда, която го оформя от раждането й до нейната смърт. Семейството, съседските отношения, приятелските връзки и въздействието на училището върху детето – всичко това оказва влияние при формирането на характера. Колкото повече религиозното съдържание е по-влиятелно в това взаимодействие, толкова по-силна ще бъде религиозната страна на личността.
За да се разгледа темата по-отблизо, човешкото развитие трябва да бъде изследвано в две направления. Първото е периода на допълнолетната възраст – това е период, който съдържа повече съзнателни или несъзнателни внушения и на преден план излиза подражанието. Второто е периода, през който човекът започва да носи религиозна отговорност и е в състояние да изпълнява верските си ангажименти. След започване на тази отговорност, използването на разума и прилагането правилата на религията ще повлияе върху формирането на религиозната самоличност на човека.
Аллах е дал живот на човека, като му е определил цел, т.е. създал го е с религиозна задача. Защото човекът е наместник на Аллах на земята и е ценен в този смисъл.
Това, което прави човека човек е неговата воля. Във връзката религия-човек, за намирането и познаването на Аллах, на преден план излиза волята. А другите действия, които показват религиозността му, тяхното възприемане и извършване се осъществява под влияние на обкръжаващата го среда и други личности.
В резултат на формирането на характера, който оказва влияние върху личността на човека, той започва да отразява особеностите на определена култура. В рамките на тези особености несъмнено религиозните елементи заемат важно място. В научните трудове, направени по този въпрос се посочва, че една от шестте основни особености на човека е религията.
Независимо че религиозните признаци се проявяват при много хора, ако оценим прагматично, ще открием разлика между религиозната принадлежност на индивидите и начина на прилагане на религията. Погледнато от този ъгъл виждаме, че има основно три вида вярващи. Първият вид е с подчертана емоционална страна, с други думи религиозни личности, които са активни във верски аспект. Те не правят компромиси по отношение на религията в своето вярване и начин на живот, те са силно привързани към основните източници на религията и дори приемат и прилагат ибадетите с незадължителен характер като основи на религията.
Вторият вид вярващи наблягат на умствените критерии в прилагането на религията. Приемат я само, ако е подходяща за разума и лесна за прилагане на практика. Има хора например, които не приемат, че алкохолът е забранен, защото не опиянява човека. Те или се задоволяват с повърхностни познания по религиозните въпроси и оформят религиозния си живот на тяхна основа, или предлагат такова държане под влияние на обкръжаващата ги среда. Ако средата, в която живее човекът е склонна към такъв подход, културната нишка на тази среда и житейските особености оказват въздействат върху него и ролята на религията остава на заден план. Така индивидът, казвайки "това не ми звучи логично" отразява логичността на тези, които му влияят.
Третият вид включва онези вярващи, които успяват да съчетаят гореспоменатите две особености. Хората, които са нито много емоционални, нито много отдадени на разума, които успяват да намерят средния път и се стараят искрено да спазват религиозните принципи се намират в тази група. Всъщност това са вярващите, които намират приемственост сред останалите хора, както в човешко направление, така и в религиозно.
Въздействието на тези групи вярващи върху човешката личност, в която чувствата преобладават образува индивид, чийто вътрешен свят показва много зависима и мистична нагласа. А при втората група срещаме една по-спокойна картина, далеч от религията. Но освен тези две крайни разбирания съществуват и такива, които показват други религиозни особености. Става въпрос за онези равнодушни вярващи, отдадени на забързаността в ежедневието, които ние често срещаме. При тях се наблюдава поведение на отсрочване и пренебрегване на религиозните задължения, като казват: "както и да е, ще го направим".
Тук следва основният въпрос, на който трябва да обърнем внимание – имайки предвид особеностите на гореспоменатите групи вярващи, които се отразяват в живота, наред с религиозната структура, до каква степен моралните елементи се прилагат в живота. Защото това, което прави човека личност заедно с религиозната отговорност е и носенето на морална отговорност. Докато човек размишлява над Вселената, възприема Създателя на тази Вселена и Го чувства в съзнанието си, той ще се обогатява, ще се придържа към духовните ценности и в зависимост от религията, правото и морала ще оформя личността си.
За формирането личността на човека голямо значение оказва образуването на морално съзнание. Образуването на това съзнание се утвърждава в резултат на взаимодействието на индивида с обществените ценности и породилите се след това действия и постъпки. Например, когато се прояви несправедливост към хората се чувстваме неспокойни. Степента на това неспокойство е различна при всеки човек, защото и моралното съзнание е с различна структура при отделните индивиди.
Според Е. Гюнгьор основната сила, която кара човека да бъде етичен е превръщането на моралното чувство в морална съвест. Т.е. ако някои хора извършат лоша постъпка, чувстват вина за това, а други не чувстват нищо. Затова едно неморално действие обезпокоява само съвестните хора и създава у тях чувство за вина.
Отношението на човека към самия него и околните ни дава информация за това какъв е той. Неговата външност, начина му на говорене, начина на реагиране, чувствителността към материята, природата, животните, близостта към хората – всички тези особености са ценни критерии за отразяване на личността на човека. С други думи в резултат на отвореността на човека към обществото и влиянието, което оказва обществото върху човека, у него се оформя социално съзнание. Фройд нарича това "свръх Аз". Ако индивидът предлага поведение, което обществото ще отхвърли, той бива посрещнат от "свръх Аз" и бивайки привързан към него прибягва или не към даденото действие. Ето тук се появява личността на човека при колебанието да извърши определено дело. Ако то притежава особеност, която няма да навреди на обществото, тогава няма никакъв проблем. Но ако действието е в противовес на ценностите на обществото, означава, че личността на човека ще бъде подложена на разпит.
Накратко това е значението на личността от психологическа и социална гледна точка. Същественото от тук нататък е връзката личност-воля и взаимодействието между тях. Нека разгледаме тази връзка и взаимодействие чрез ислямския подход.
Всъщност трябва да знаем, че отговорността на човек се проявява по собствена воля.Тази отговорност, формираща личността може да се разгледа в три направления.
Първото направление е структурата на съвестта на човека и отговорността към себе си. Най-важният въпрос на тази отговорност е познаването и владеенето на собствените граници. Владеенето на границите в ислямския подход е крайъгълният камък на мъдростта.
Втората отговорност се появява в отношението на човека към другите. Особено важно място за отразяването личността на човека заема спазване на дадената дума, милостивостта, състрадателността, защитаване правата на другите, подпомагане на нуждаещите се, грижа за сираците и много други положителни качества.
Третата отговорност на човека са въпросите, свързани с отношението му към Аллах. Преди всичко това стои вярата. Ислямската религия приема, че сърцето и душевния живот на човека могат да бъдат спасени само благодарение на вярата, ако вярата в Аллах е над всичко останало.
В другите религии и верски системи това се определя като висша сила, създател, или сила, която превъзхожда човешкия разум. Всъщност главната идея тук е, че хората отново ще се срещнат с Аллах. Ето тази мисъл налага те да се държат достойно спрямо Аллах, както и към Неговите създания. В зависимост от това се появява моделът на личността.
Ето защо хората, които носят морална и религиозна отговорност имат възможност от индивидуална и социална гледна точка да усвоят обноските и поведенията, които трябва да прилагат в своя живот, и според това да формират личността си.