9 Влиянието на вярата в Аллах върху личността и обществото

Човек може да се окаже в плен на омразата и завистта със същата сила, с каквато питае доброто, отзивчивостта и гостоприемството в себе си. Първостепенна задача на човека е да развива и множи добродетелите в себе си, защото това е първопричината за неговото създаване. Също така да стои далече от всякакъв вид злодеяния. Но въпреки това човек не би могъл сам, опирайки се единствено на разума си, да развие до съвършенство хубавото, изначално добро в себе си, не може докрай да противостои на злото. Затова Всевишният е пратил божествените религии, пророците, сочещи правия път, и свещените книги. Затова е повелил хората да живеят съобразно тях.
Всички божествени религии, пророци и свещени книги са изпращани, за да служат на една обща цел. Да установят вярата в Аллах в душите на хората! Вяра означава убеденост в истинността на някаква идея. Като религиозен термин означава да се приеме религията на Аллах, донесена от Неговия пратеник. Вярата е необходима на всеки човек. Хората без вяра са лишени от спокойствие и са в безпътица. Вярата, съчетана с добри обноски и ибадет, е пътят към човешкото щастие.
Всички пророци са призовавали хората да вярват в Аллах. През целия си живот са се борили за тази кауза, изтърпели са какви ли не мъчения и лишения. А оттук идват и въпросите защо и в името на какво.
Трудностите са преодолявани за човешкото благо и за човешкото общество, за да може да се въведе порядък в техния живот, защото подобряването на реда в обществения живот изисква наличието на вяра в Аллах, като у всеки човек се установи непоклатимата вяра! Именно с тази цел Всевишният е изпращал своите пратеници и свещени книги.
Преди всичко човек трябва да вярва във Великата сила, която е създала света и го управлява. Вярата в Аллах обхваща и вярата в неговите ангели, книги, пророци, и вярата в Съдния ден и съдбата. Успоредно с това вярата в Аллах включва и ибадета (служенето): намаз, оруч, зекят, хадж. Ибадетьт възвисява човека, изгражда характера му и укрепва най-ценното у него – вярата.
Освен да вярва и да служи на Аллах, вярващият човек трябва да изпълнява определени разпоредби и забрани – да е справедлив, да е милостив, да е приветлив, да помага на другите, да пази повереното, да спазва обещаното, да се пази от позор и срам, да не лъже и да не краде и мн. др. Всичко това е характерно за онзи, в чието сърце има богобоязън, а тя се поражда от вярата в Аллах. Дълг на всеки мюсюлманин е да съчетава вяра, нравственост и ибадет, което ще го отведе към хармоничен живот.
В един от айетите на Свещения Коран Всевишният Аллах посочва какво всъщност е човек да притежава вяра в Аллах: "Вярващите са онези, които, щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им и на своя Господ се уповават; които отслужват молитвата и от онова, което сме им дали, раздават. Тези са истинските вярващи." (ел-Енфал, 8: 2-4)
Не съществува друг прав път и не би могло да има! Човекът със своята вяра в Аллах открива истината.
Представете си един човек, който не познава вярата в Аллах. Какво може да го възпре от кражби, кой може да го спре да убие някого?
Ако човешкото сърце не разполага с непоклатимата вяра в Аллах, то всеки миг може да изпита интерес към злото. Това чувство расте, нараства, обзема цялото същество на човека до самото му задоволяване, което води до отнемане на нечий живот, проливане на кръв. Така е, защото в душата му не присъства вярата в Аллах, няма чувство, което да го спре.
Човек, който е имал щастието да настани вярата в сърцето си, дори и за миг не би допуснал мисълта да убива безпричинно, не би си помислил и за кражба. Защото вярващият в Аллах знае, че Той е навсякъде, че вижда всичко и знае всичко, че в качеството си на Чуващ долавя всичко, че в отвъдния живот в качеството си на Справедлив съдник ще подложи човека на разпит и за злодеянията ще отреди жестоки мъчения. Вярващият съобразява своето поведение с вярата си. Вярата му в Аллах го предпазва от изпадане в противоречие със Свещения Коран: "Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който е спасил човек, той сякаш е спасил всички хора...“ (ел-Маиде, 5:32)
Всяко общество се състои от индивиди. Ако индивидите в едно общество се привържат от цялото си сърце към вярата в Аллах и исляма, ако устроят живота си според техните препоръки, значи, че в това общество злодеянията и престъпленията, които Коранът категорично забранява, ще секнат.
Един ден Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил запитан: "Какво е вярата?" Отговорил: "Да вярваш в Аллах, в Неговите ангели-вестители и в низпосланите книги, в Съдния ден и че доброто и злото са от Аллах. "(Муслим)
Най-ценното за мюсюлманина е вярата. Тя е източник на спокойствие и сигурност, щастие в земния и в отвъдния живот. Искрено вярващият не прави лошо на никого и се стреми към добро според силите си. Ибадетът укрепва вярата и въздейства за формирането на добър характер.
Днешният мюсюлманин е загубил мъдростта и сладостта на вярата. Загубил ги е и сякаш не иска да си ги възвърне. Мюсюлманинът днес не отслужва намаз, защото не може да усети неговите положителни и хубави страни, не може да усети удоволствието от него. Защо всъщност Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е плачел по време на намаз? За какво си е мислил? Не можем ли и ние да вземем абдест, да застанем пред Нашия Създател и да помислим за Него, за отвъдния свят, за временните земни въжделения в душата ни и за вечното щастие, което искаме и към което се стремим?