Подиграването с религията
Ако разгледаме житието на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) ще видим присмиването и подигравките, които е срещнал от страна на езичниците в Мекка. А също така и от страна на двуличниците и евреите, които населяваха гр. Медина.
Аллах Теаля повелява:
И видят ли те неверниците, подиграват ти се: “Този ли приказва за вашите богове?” Те Напомнянето на Всемилостивия отричат. (Анбия: 36)
Ибну Теймийе /Аллах да се смили над него/ казва:
"Те се подиграваха и надсмиваха на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) след като им забрани да съдружават Аллах с други божества, така езичниците продължаваха да ругаят пейгамберите, като им приписвaxa лудост, глупавост и заблуда, когато ги призоваваха към вяра в един единствен Създател, защото съдружаването дълбоко се вглъбило в душите им. Така ще видите подобни на тях, когато някой ги призове към вяра в единствен Господар, те му се подиграват.“
Историческите източници са пълни с учудващи факти, изобразяващи отношението на езичниците и двуличниците спрямо Мухаммед с.а.с. Той бил подложен на нападки u подигравки, като го наричали: магьосник, ясновидец и луд поет. Както и думите на лицемерите в деня на местността Тебук, както разказва Ибну Джеpир от Ибни Умер (Аллах да се смили над него), че един човек В Тебук казал:
"Ние не сме видели като тези наши четци на Корана, да имат интерес към нещо друго както се интересуват за техните кореми, нито пък по-лъжливи от тях, нито пък по-страхливи пред врага." С тези думи целеше Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), а с четците на Корана, неговите сподвижници. Тогава Ауф Ибни Малик му казал:
"Ти си само един двуличник? Сега ще известя за това Пейгамбера." И заминал. Но когато пристигнал той разбрал, че Аллах Субханеху вe Теаля вече бил изпратил следния айет относно тази случка:
„И ако ги попиташ, непременно ще рекат: Само бъбрехме и се забавлявахме. Кажи: „Нима на Аллах и на Неговите знамения и на Неговия Пратеник сте се подигравали?“ /Сура Тевбе: 65/
След това същия човек пристигнал при Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), яздейки върху камилата си и казал: "О, Пратенико на Аллах! Ние само си бъбрехме и се забавлявахме, и си говорехме яздейки, за да минава времето по пътя." Ибну Умер казва: Като че ли сега гледам към него, вървеше успоредно с камилата на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и камъните му причиняваха болка по краката, и казваше: "Ние само си бъбрехме и се забавлявахме", а пък Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) му отговори:
"Нима на Аллах и на Неговите айети, и на Неговия пратеник сте се подигравали?! Вие не се оправдавайте! Станахте неверници, след като Вече бяхте повярвали." - Той (салляллаху алейхи уе селлем) не му каза нищо повече от това, нито пък се обърна към него.
Подиграването с ислямските обреди, с ислямските принципи и закони или пък с даден Суннет от Суннетите му, отнема вярата на този човек. Всяко едно от тези неща извежда човека от Исляма и го въвежда в неверие, защото подиграването е най-голям грях, и най-голямо престъпление измежду различните противопоставяния.
Разбира се, всеки мюсюлманин може да допусне грешка и да се противопостави, но подигравката може да излезе само от онзи, който има мръсна душа, и ненавист към исляма и мюсюлманите. Такива се подиграват с всеки младеж, който се привърже здраво към Исляма и Суннета. Подиграват се с всеки, който остави да му поникне брада, което е следване заповедта на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем).
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Постъпете обратно на езичниците, удължете брадите и скъсете мустаците."
Хадиса предаден от Бухари и Муслим.
Подиграването със Суннета, брадите, облеклото на мюсюлманката в действителност е подиграване с този, който е узаконил всички тези принципи и закони, а това е Всевишния Аллах. Това е достатъчно за явно неверие.
Още от самото начало на исляма и до ден днешен, ислямските учени са на едно становище, че който се подиграва с Аллах, Исляма, Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и с мюсюлманите, е неверник.
Ибну Теймие казва:
"Подиграването с Аллах, айетите Му, Неговия пратеник - е неверие. Този човек става неверник, след като е бил повярвал."
Ако човек се замисли, ще види, че причината за тази опасна болест в повечето случай произлиза от:
1. Омраза и злоба към тази велика религия и към последователите й.
2. Ненавист към хората, които правят добро.
3. Склонност към подигравка над другите.
4. Високомерие и самохаресване.
5. Сляпо подражаване на противниците на Исляма.
В действителност тези, които се подиграват с Аллах, Неговия пратеник и религия, с мюсюлманите и ислямските принципи и повели, такива хора не нанасят вреда на никого освен на самите с себе си.
Когато бъдат разкрити тайните и изявени всички мисли и намерения, тогава в този Ден ще съжаляват тези, които са се подигравали и присмивали на мюсюлманите. В тази връзка Всевишния Аллах повелява:
И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, което са подигравали.
Сура Зумер: 48
Които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в земния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение. А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.
Сура Ахзаб: 57, 58
Ако погледнем действителността, в която се намираме днес, ще видим, че има много подигравка и присмех, както и отчуждаване един от друг. И всеки е с претенциите, че е най- добрия и най-превъзходния. Наред с всичко това ще видим, че не липсва и подиграването с религията на Аллах, Неговия пратеник, Корана, вярващите и с всичко ислямско. А също колко много подигравки се подхвърлят по адрес на изпълняващите намаза! Колко лоши са тези думи, които излизат от устата на хора, които казват, че са мюсюлмани.
Уважаеми вярващи! Странете от всеки, които се подиграва с тази велика религия, защото Аллах строго заповядва в Свещения Коран:
Той вече ви низпосла в Книгата: "Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях." Аллах ще събере в Ада всички лицемери и неверници… Ниса: 140
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (105), Декември, 2001 година