Как се поражда и моделира религията
Религията ни учи как да опознаем нашия Създател, чието съществуване ние откриваме с разума. Тя е усет за безкрайното, душата се стреми към Аллах. Религиите потвърждават съществуването на Аллаховото битие. Чрез това, което ни е разкрито като религия ние знаем, че Той е Аллах - Състрадателният и Милосърдният, който създаде земята и небесата, и Той се разпорежда със своите творения.
В душата на хората е вроден стремежа към вярата в Аллах. И въпреки че хората са напълно способни да разберат този факт. повечето от тях прекарват живота си, без да го осъзнаят. Религията е своеобразна, уникална динамична система, която включва в себе си: вяра в свръхестественото - Аллах, заповеди и забрани, различни по вид обреди, обредна система, етика - нравствени ценности, морално поведение и различни религиозни организационни системи и институции. Всички религии си приличат по това, че имат морално-етични правила, които призовават хората към разбирателство и мирно съжителство. Но религиите имат и много различия, които се изразяват главно по отношение на вярата, догмите, религиозните сказания, различните обреди и празници, специфични за различните религии.
Световните религии водят началото си от Аллах. Той посредством множество пророци изпраща религиите на хората, за да бъдат спасени от покварата и моралното падение, в което се намират обществата.
Всевишният Аллах казва: „Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието за напътствие на хората, и низпосла Разграничението. За онези, които не вярват в знаменията на Аллах, наистина има сурово мъчение. Аллах е всемогъщ, въздаващ отмъщение.” (3: 3-4)
„И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Писанията преди него и да бъде техен свидетел.” (5:48)
От всичко казано до тук става ясно, че всяка нова религия идва, за да потвърди предишната и да внесе корекции там, където хората са се намесили и са променили предишната религия. Погледнато исторически и хронологически, се вижда, че във всяка от споменатите религии се разказват събития, които са се случили преди това. Разказите за всяка религия са специфични, но смисъла им е един и същ. Както в Корана, така и в Библията и Тората се разказват случките за Адам (Адем) и Ева (Хавва) как били изгонени от рая, за потопа по времето на Ной (Нух), как Мойсей (Муса) извел евреите от Египет. От всичко това става ясно, че религиите имат един и същ източник и това е Аллах.
Човек откакто е създаден до сега изпитва нужда да вярва в нещо. Това е така защото вярата е вродена у човека, който се чувства слаб и винаги има нужда от някаква сила, на която да се уповава. Дори и атеистите, когато изпаднат в безизходно положение, се обръщат към Аллах. Това го правят несъзнателно - то произтича от душата им, защото те вътрешно са убедени, че съществува висша сила, макар да я отричат, когато са в безопасност. Отричането не произтича от това, че няма такава сила, а от горделивост. Има хора, които трудно се примиряват с факта, че са слаби и зависими. И поради тази причина се стремят да проявят сила, като отричат своята зависимост от една съвършена сила - Създателя на света, но това го правят само тогава, когато са в безопасност. Изпаднат ли в беда, вътрешното им чувство проговаря и те моментално се обръщат към Аллах с молба за помощ, въпреки че преди това са отричали съществуването Му. Всеки човек вярва в нещо, без значение как го нарича. Същественото тук е, че сигналите, изпратени от петте ни сетива, са достоверни и по-силни от нашата горделивост. Много учени атеисти, срещайки в областта на своята наука редица инженерни съоръжения, изградени съвършено и с максимална точност, не са успели да скрият удивленията си от техния инженер, а именно Всевишния Творец - Аллах.
В потвърждение на това ще цитирам думите на Всевишния Аллах, който ни известява: „И когато твоят Господар извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: “Не съм ли Аз вашият Господар?”, казаха: “Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: “Бяхме нехайни за това!" (7:172)
От този айет се разбира, че когато Аллах е създал душите и е поискал от тях да засвидетелстват, че Той е техния Господар, те са го направили без никакво колебание.
Човешкото съществуване е зависимо от много фактори, нито един от които не се намира изцяло под негов контрол. Има много важни и ценни неща, които човек се опитва да придобие, като понякога успява, а понякога не. Той няма пълната власт над тях. Съществуват много неща, които му вредят, като земетресения, болести, природни бедствия, тревоги и много други. Тези многобройни феномени, от една страна и осъзнаването на собствената му слабост от друга, изпълват човека с чувство на безпомощност. Това кара човека да търси сила, която е по-висша, за да се уповава на нея, точно в такива трудни моменти.
Когато търсим коя духовна характеристика на човека го подтиква да бъде религиозен и вярващ, откриваме, че нещата са комплексни. Не може да се твърди, че само разумът, или чувствата, или пък страхът, богобоязливостта, стремежа към опрощение, смирението, подсъзнанието, любовта, свободата и т.н. подтикват човека да вярва. Всичко зависи от състоянието на човека. Когато той е извършил някакъв грях, съответно вярата му се проявява като търси опрощение. Като цяло вярата е събирателно понятие между тези проявления. Хората, базирайки се на своя разум, откриват съществуването на Аллах.
Вярата и религиозността на хората допринасят за по-щастлив живот. Религията не е пречка човек да се развива в научната дейност и в овладяването на природата. Самата религия подтиква хората към развитие и постигането на живот, който да е така устроен, че човечеството да живее в хармония без войни и несправедливости. В основата на истинната религия са залегнали морално-етични правила и норми, с които е възможно постигането на щастлив и мирен живот. Първите айети от Свещения Коран, които Всевишният Аллах низпослава са: „Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господар, Който сътвори - сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господар е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел." (96: 1-5) От този айет ясно личи, че първата и една от най-важните повели е образованието на хората. Религията е враг на невежеството и призовава хората да се учат и образоват. Дори през предишните векове към всеки храм е имало и училище, което е показателно за приоритета на религията. Училищата и образованието като цяло водят началото си от религиите. Те са първите, които са основали различни килийни и други училища за просвещението на обществото. Днешната цивилизация е изградена на базата на религиозните постижения в различни области на науката.
Независимо, че различни западни учени са критикували много остро религиите и особено католицизма, те отбелязват, че въпреки всичко хората имат потребност от една Висша сила, на която да се уповават.
Въпреки че през различните епохи на развитие религията е отслабвала или е била ръководеща, тя не е изчезнала. Процесът на секуларизация, който през епохата на техническия прогрес е бил много силен и е изтласкал религията в незавидна позиция, се вижда, че днес той все повече отслабва, дори се говори за десекуларизация и връщане към религиите.
Винаги е имало и ще има учени - философи, които са били твърдо против религиите и много остро са ги критикували, както е имало и ще има учени, които са ревностни привърженици и защитници на религиите. Като вземем под внимание всички изложени аргументи за и против религиите, може да се каже, че светлината на религиите ще продължи да озарява човечеството.
Хасан Хаджимустански
Портал 
