Прошката и милосърдието са най-добрите рецепти за здраве
Една от най-важните черти на добрия морал, който Всевишният Аллах препоръчва на вярващите в Коран-и Керим, е прошката и милосърдието. "Бъди от прощаващите (снизходителните) и повелявай приличието и страни от невежите!” (7:199). В друг един айет Всевишният повелява: ”И нека извинят и нека прощават! И има не искате Аллах да ви опрости?” Аллах е опрощаващ, милосърден”. (24:22)
За хора, които стоят далеч от спазването на Аллаховия морал, подобни черти на характера като прощаването и милосърдието нямат кой знае каква стойност. Проявявайки своя гняв или грубост към някого, причинил им неприятност или допуснал неволна грешка, те не приемат това за грях.
Но Всевишният Аллах ясно повелява на вярващите, че прощаването, въздържането от злоба и мъст представляват най-добрата проява на благочестивост пред Него. „Възмездието за злина е равностойна злина. А който извинява и се помирява, неговата сила е при Аллах. Не обича Той угнетителите". (42:40) И казва също: ”А ако се въздържите и извините и простите, Аллах наистина е опрощаващ, милосърден”. (64:14)
Свещеният Коран също така известява, че склонността да прощаваш и милостта са най-висшите прояви на нравствеността. „И който търпи и прощава, това е от значимите дела и в това се състои твърдостта на духа”. (42:46)
По такъв начин истинските мюсюлмани - както е изтъкнато в Корана - са опрощаващите и милосърдните, благонамерените и търпеливите: "И надпреварвайте се към опрощение от своя Аллах и към Градината с ширината на небесата и ни земята, приготвени за богобоязливи... и за сдържащите гнева си и за извиняващите хора - Аллах обича благодетелните” (6:164) Много често обаче след като е простил на някого, човек още дълго време продължава да изпитва в душата си злоба и ненавист. А прошката на истински вярващия човек винаги е искрена и окончателна. Мюсюлманинът всеки миг от живота си помни, че човек е същество, което е склонно да греши. Аллах го е сътворил на този свят за изпитания и единствено от своите грешки човек се учи да разбира истината и заблудата. Затова сърцето на мюсюлманина винаги е милосърдно и състрадателно. Освен това мюсюлманинът е способен без колебание да прости на човека дори абсолютно да е уверен в правотата си и в грешката на своя опонент.
По отношение на прошката няма малки и големи грешки. Всеки от нас може да причини голяма вреда на някой друг.
В тази връзка забележителното е, че медиците, които провеждат опити през последните десет години, са установили удивителен факт: хората, които умеят да прощават, са по-силни и по-здрави физически и духовно. Ето и някои факти:
Д-р Фредерик Лускин от медицинския център на Станфордския университет и екипът му са провели проучване за връзката на религията и сърдечните болести. В изследването са били привлечени 259 души, жители на Сан Франсиско. По време на наблюдението си учените 6 пъти са поканили участниците в експеримента на беседи, продължаващи по час и половина, в които проповядвали на хората да прощават и да бъдат състрадателни.
Всички участници са признали, че след като са прощавали на някого, който им бил причинил болка или неприятност, им ставало по-леко на сърцето и на душата. Освен това те не изпитвали вече никаква мъка и болка.
Проведените наблюдения показали, че хора, които са свикнали да прощават, се чувствали значително по-добре от другите не само душевно, но и физически. Така например в края на опита се установило, че у много от участниците, които са имали болки в кръста, в жлъчката, безсъние, предизвикани от постоянен стрес, физическата болка намалявала, а при други напълно изчезвала.
Коментирайки този факт, професорът по психология Фредерик Лускин при представянето на книга си "Простете в името на доброто" е заявил: "Прощаването е най-добрата и проверена рецепта за постигане на здраве и щастие".
В своята книга професорът разяснява, че прощаването смекчава опасното въздействие на злобата, гнева, мъката и депресията върху човека, снижава броя на стресовите ситуации и развива само най-положителни черти на характера: оптимизъм, надежда, търпение увереност в себе си. Д-р Лускин твърди също така, че озлоблението и обидата, които човек дълго време таи в себе си, много скоро започват да оказват видимо разрушителен ефект и върху физическото състояние на човека.
"Огромната вреда от дълготрайната озлобеност и гняв се проявява в това. че тези чувства изкарват от строя вътрешния термостат на организма. Ако свикнете с чувството на гняв, дори в малки количества, вие вече не бихте могли да различите кое е нормално и кое не. Навикът да се проявява внезапна агресивност емоция кара организма да произведе адреналин, след което такъв човек скоро става зависим от този хормон и неуравновесен. Адреналинът разстройва организма и притъпява разума, не позволява на човека да мисли трезво, което още повече усложнява положението" - пише ученият.
В статията "Прошката", публикувана в сп. "Новости в медицината" от 1996 г. медици твърдят, че гневът, който изпитва даден човек по отношение на друг човек или явление, поражда негативни чувства, разрушава психичната хармония и физическото здраве.
Всяка божествена религиозна система учи вярващите да прощават. Ето защо вярващите хора по правило не трупат в душите си негативни чувства и страхове, поради което много неща им се удават леко и успешно. А това от своя страна намалява риска от пораждане на депресии или стресови ситуации.
В статията "ГНЕВЪТ - ВРАГ НА ВАШЕТО СЪРЦЕ", публикувана в друго списание, се привеждат факти, свидетелстващи, че гневът и злобата са извънредно вредни за нормалното функциониране на сърцето. Няма съмнение, че прощаването и милосърдието са едни от главните съставни части на здравословния начин на живот. Те безспорно представляват най-важните положителни черти на характера, които хората са длъжни да развиват у себе си. И не следва да се забравя, че главната цел на прошката, както и във всяко добро деяние, е спазването на моралните принципи, угодни на Всевишния Аллах.
Прощаването и милосърдието са предписани правила за мюсюлманите в Свещения Коран, които съставляват едни от най-важните черти на характера му. И обстоятелството, че ползата и ценността на тези качества са установени сега от медицинските изследвания, представлява още едно доказателство за висшата мъдрост на Аллах в Свещения Коран.
(Из книгата на Харун Яхя
"Научните феномени в Корана")
Портал 
