Морални рецепти

Морални рецепти

Някога Муса Топбаш ефенди предлагаше рецепти, подходящи както за духовното изцеление на отделния човек, така и за разни болести. Това бяха обикновени, простички, но много сполучливи наставления, които всеки можеше да прилага в живота си. Те не са изгубили значението си и днес, въпреки че са изминали много години оттогава. Затова реших да ги споделя с нашите млади приятели.

ЗЛОСЛОВИЕТО (гъйбет) е много опасна болест. Затова не бива да говорим зад гърба на никого. Преди всичко трябва да виждаме собствените си грешки и да се опитаме да ги преодоляваме. Стремежът да откриваме собствените си грешки би трябвало да ни попречи да търсим грешките и недъзите на останалите. Жените са особено старателни в следването на религиозните норми. Само че две неща хвърлят сянка върху това тяхно старание! Прекалените им разходки по улиците и пазарищата и езикът им. На всеки, който излиза по два три пъти на пазар през деня, сърцето му ще се претовари. Та може ли след това у такъв човек да намерите покой и благополучие?

• При религиозни събирания не е прието да се говори за светски проблеми. Тези събирания се свикват за упоменаване името на Аллах и отвъдния свят. Ако на тях започнат да се обсъждат обикновени, земни проблеми, то непременно ще следват и злословия, а оттам идва и грехът. Следователно от такива събирания хората ще си тръгват не толкова обогатени, колкото обременени с греховни дела. По време на такива събирания трябва да се четат свещени айети или хадиси. Според духовните потребности на присъстващите, могат да се четат и други полезни книги. Ако тези събирания се организират и се провеждат според изискванията на благоприличието, то те, с позволението на Аллах Теаля, биха допринесли много за духовното обогатяване и издигане на хората.

* За да се възползва от духовната храна, човек по възможност трябва да консумира по-малко. Този, който яде малко, обикновено говори по-малко, а който говори по-малко, греши по-малко. Скромната вечеря дава възможност за изпълняване на нощен ибадет с желание.

* Доброто поведение, умереният характер, обуздаването на гнева, готовността да бъдем в услуга на другите, са все правила в тази насока.

* Човек не бива да запълва дните си със сън. Този, който прекалява със съня, се отпуска, обхваща го мързел, при което непрекъснато се прозява. Този, който спи малко, се чувства жизнен, а и дните му минават по-ползотворно.

* Мюсюлманинът трябва да се придържа винаги към позволеното, всякога да постъпва предпазливо и да стои далеч от съмнителни неща.

* Ако е пропуснал намази, то той трябва внимателно и редовно да ги следи и да ги навакса.

* Няма ограничения при посрещането на гости. Един ще поднесе кафе и ще получи възнаграждението си, а друг според своите възможности ще сложи софри и ще получи своята награда от Всевишния.

* Има три категории хора:
В първата категория влизат онези, които обичат Всевишния Аллах, а и Всевишния Аллах ги обича.
Във втората се включват онези, които като видят злото, се подхлъзват, а като забележат доброто – се поправят.
В третата група са онези, които са с вкаменени сърца. Нека Всевишният да ни предпази от подобно състояние.

* Пазете се от празните приказки, от меленето напразно. Възпитавайте хората с личния си пример, с личния си живот и с личното си поведение.

* Споменаването (зикр) е скъпоценна дарба. Всичко е до доброто поведение. Ако поведението ни се подобри, то и дейността ни започва да ни доставя удоволствие.

Захиде Топчу

Източник