11 Защо Пророкът Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем не умира в изкупление на греховете на мюсюлманите?

Преди всичко трябва да се поясни, че представата за това, че някой е длъжен да умре за нашите грехове, противоречи на ислямската концепция за света и ролята на човека в него. Ислямът смята всеки човек лично отговорен за собственото си спасение. Човек, било то мъж или жена, може директно да се обърне към Бога без посредничеството на пророк, свят човек или свещеник.
В тази връзка шейх Ахмед Кутти, старши лектор в Ислямския институт на Торонто (Канада), пише следното: "Представи от подобен род, че смъртта на някого може да бъде изкупление за нашите грехове, е характерно за средите, където има силни позиции християнството. В исляма няма нищо подобно."
За разлика от християните мюсюлманите не признават "първородния грях". Следователно грешката, която е извършил Адем (алейхис селям), тежи само на него. Историята за Адем и Хавва може да се намери в следните сури на Свещения Коран: ел-Бакара, 2:30-39; ел-Араф, 7:19-25; ел-Исра, 17:61; ел-Кехф, 18:50; Та Ха, 20:116-124 u др. От тези айети се разбира, че Аллах е простил както на Адем, така и на Хавва, след като те се покаяли, и ги върнал под сянката на Своята милост. В този смисъл Адем (алейхис селям) не предал греха на своето потомство и затова няма необходимост от "изкупител".
Второ: Тъй като "първородният грях" отсъства, всеки човек се ражда надарен изначално с чиста естествена природа. Грях той може да придобие впоследствие чрез съзнателни и волеви действия. Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Всяко дете се ражда пречистено..."
Трето: Ислямът ни учи, че Аллах е Всепрощаващ и Милосърден. На Него не са му нужни кървави жертви, за да приеме покаянието на Своите раби. Твърдението, че Бог не може да прости греховете на хората, ако не бъде принесена жертва и в тази връзка Иисус или Мухаммед е трябвало да умрат за нашите грехове, противоречи на исляма. Всевишният Аллах казва: "Кажи: "О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния. И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне." (ез-Зумер, 39:53-54)
Четвърто: Ислямът ни учи, че в ръката на всеки човек се намира собственото му спасение. Нас не е в състояние да ни спаси нито Ибрахим, нито Муса, нито Иса (алейхис селям), нито Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Дори пророците могат да спасят само своята собствена душа благодарение на божествената милост.
В Корана се казва: "И който придобие грях, той го придобива само в свой ущърб. Аллах е всезнаещ, премъдър." (ен-Ниса, 4:111)
"Аллах възлага на всяка душа само според силите й. За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила." (Бакара, 2:286)
"Всяка душа придобива [греха] единствено за себе си, никой съгрешил не ще носи греха на друг."(Ел-Енам, 6:164)
"Който се е напътил, за себе си се напътва, а който се е заблудил, в свой ущърб се заблуждава. Никой съгрешил не ще носи греха на друг. И не наказвахме, докато не проводехме пратеник." (ел-Исра, 17:15)
Пето: Всеки човек, било той мъж или жена, може директно да се обърне към Аллах без посредничеството на Пророк, светец или свещеник. Той е толкова близо до нас, колкото нашата шийна артерия. Всевишният Аллах казва в Светения Коран: "Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му]." (Каф, 50:16)
"И когато Моите раби те питат за Мен – Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!"(Бакара, 2:186)
И така, всяка концепция за самопожертвование в името на изкуплението на греховете на човешкия род противоречи на исляма, неговия възглед за Бога и природата на човека. Тази религия на единобожието ни учи да обърнем внимание и понесем отговорност, когато Аллах ни изпрати послание, да приемем Неговата милост и да използваме възможността за спасение посредством вярата, добрите дела и праведния начин на живот.