Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) и добрият пример
Неповторим е подвигът на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) благодарение на което той е заел изключително място сред другите пратеници и основоположници на небесни религии. Също както много хора знаят наизуст Мъдрото Писание и разказите за личността на пророка, така и неговите морални качества са запазени за поколенията, за да служат като факел на знанието и да помагат в различите събития в живота ни. Още от ранно детство до последния му миг, заедно с Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) са живели много хора, които са били свидетели на неговия живот, слушали са беседите и проповедите му, запомняли наизуст неговите заповеди и забрани, а след това ги предавали на своите приемници. Някои учени считат, че повече от 100 000 са хората, които са разказвали за събитията, видени и чути по времето, когато Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е живял, а после са ги предавали на следващите поколения. Заедно с това Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) лично е диктувал много свои заповеди, връчени или изпратени от неговите хора до някои племена и народи. Те се разглеждали като важни материали, предаващи се наследствено от поколение на поколение.
Не по-малко от шест последователи, Аллах да е доволен от тях, се занимавали със записването на благородните хадиси на пророка.
Те отивали при Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), за да му ги прочетат и се уверят, че правилно са ги записали и предали. Тези записи се пазели и предавали на мюсюлманите в наследство от едно поколение на друго. След смъртта на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) около 50 негови последователи са събирали разказите за събитията, станали по време на живота му, както са събирали благородните му хадиси. Тази работа, събрана от достоверни източници, след това преминавала в ръцете на тези, които се заели със събирането и систематизирането на хадисите от благородната сунна.
Прибавете към това, че по преценка на учените, изследващи въпросите на исляма, числото на сподвижниците, които разказват за това, на което са станали свидетели още докато Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е бил жив, надвишава 100 хиляди. Няма нищо изненадващо, ако приемам факта, че той (салляллаху алейхи уе селлем) е извършил своето последно поклонение хадж, известно като прощално поклонение хадж, съпровождан от повече от 140 000 човека. Няма съмнение, че този многоброен народ е видял как Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) извършва този религиозен обред, учили са се от него, слушали са думите на Прощалната проповед.
След като поклонниците се разделили, всеки правоверен се прибрал в родния си край и в родния си дом. Там всеки започнал да разказва за това, което е видял, на своите роднини, земляци, приятели, повтарял за тях тези заповеди и забрани, които се съдържали в проповедта и се отнасяли до извършването на поклонението и до други мюсюлмански въпроси.
За този интерес, с който следващите поколения искали да чуят от устата на последователите на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) можем да съдим и от неговия съвременник, живял заедно с него, за подробностите от живота му, за изказванията му и за свещените предписания.
За да се запазят преданията на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) – хадисите, за бъдещите поколения, това предаване на хадиса още от самото начало трябвало да отговаря на определено изискване: разказвачът да спомене източника или източниците, от които е достигнал до него даденият хадис, като свидетелство за неговата достоверност.
А за да се установи и потвърди връзката на източниците с изказванията и действията на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), източниците на всеки хадис преминавали от разказ в разказ, свързвайки го по този начин с времето на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). В случай че в тази верига се откриело изгубено звено, то достоверността на хадиса се поставяла под съмнение. Ако пък връзката на хадиса с епохата на пророка по веригата на разказвачите била установена, но след това верността на един от тях не се признавала от изследователите, то достоверността на хадиса се смятала за недоказана. Изучавайки внимателно тези процедури, ние виждаме, че към нищо друго, написано за човек, пребивавал някога на земята, че към нито едно изследване на епохата, в която той е живял, никога не са предявявали изисквания за такава идеална точност. Отнасящите се до Пророка хадиси, неподкрепени със значителни доказателства, не се признавали. Да се намери цялата верига на разказвачите, чак до епохата на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), не е достатъчно. Пълните сведения за тези разказвачи получили широко разпространение. Затова сега ние лесно можем да отсъдим, достоверен ли е източникът на хадиса или е съмнителен.
Разказвачът е трябвало да заслужава доверие, трябвало е подробно да се изучи биографията му, за да се установи дали може да му се вярва. Поради тази причина били написани обширни трудове, посветени на изучаването на самите разказвачи на благородните хадиси.
Отделяли се тези айети, които ги поставяли на ниво, съответстващо на нивото на разказа за пратеника на Аллах – честност, морални качества, индивидуални особености, обем на паметта. Заедно с това започнали да правят разлика между разказа на този, който наистина се е срещал с тези, от които е научил хадиса и този, който лично не се е срещал с източника на хадиса.
Изниква въпросът: има ли в историята друга такава личност, за която да се използват такива методи за проверка на точността на биографията? Известни ли са ни други случаи, когато са се изписвали цели томове за живота на хиляди разказвачи, описващи житейската история на друг човек?
Следователно с пълно основание можем да кажем, че основната причина за свирепата кампания, която водят християнските и юдейските учения, занимаващи се с хадисите, против признаването на достоверността на сунната на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), е силна ревност. Те знаят прекрасно, че нямат никакви доказателства за истинността на религиозните книги и житиетата на своите пророци. Ревността е причина също и за това, че те не жалят сили за критика на исляма, Свещения Коран и Пратеника на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Портал 
