Добрият характер на Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
Ислямската вяра, чиито последователи сме ние, и с което се гордеем, се изгражда от три неща: иман, задължение и характер. Колкото и да изглеждат различни, в основата си те са като три елемента, които образуват едно цяло.
Характерът е най-сладкият плод на имана и капиталът на мюсюлманина за ахирета. Необходимо е приемливият характер да отговаря на ислямските принципи. Характерът, появил се извън тези принципи, не се размножава. Аллах (Субханеху уе Теаля) е сътворил човека като превъзходно творение на този свят и заедно с това изпраща Своите пратеници, за да напътят хората, да ги връщат към облика, с който Аллах Теаля ги е сътворил.
Обърнете внимание на невинността на едно дете. На чистотата на неговата душа. Ще видите как в него всичко е прекрасно и чисто. Така и Аллах (Субханеху уе Теаля) отразявайки достойнствата, качествата на мюсюлманина в Свещената книга Коран-и Керим и чрез Своя пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), желае да представи мюсюлманина като достойното създание, пример за обществото, от което би трябвало всички да се учат.
Добрият характер е основната черта, която е важна, необходима и потребна за всеки един от нас като мюсюлманин. По отношение на добрия характер, за пример можем да посочим пратениците на Аллах (Субханеху уе Теаля), защото Той ги е дарил с най-превъзходните качества.
В Свещения Коран, Аллах Теаля казва за Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): “О, Мухаммед ти наистина имаш велик нрав, велик характер.”
Във всяко едно отношение Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е образец за хората, търсещи спасението.
Затова ние тук ще се позоваваме изключително на неговите напътствия, на определенията, дадени от него, на примери от неговия живот.
Добрият характер, това са чертите, по които се оценяват достойнствата на един човек. Когато даден човек има добър характер, това означава, че той е достоен. Колкото неговият характер е по-добър, толкова и неговото достойнство е по-голямо. Мярката за достойнството на човека е добрият характер. Човекът с добър характер е постоянно в благодати и никога не е в загуба.
От къде започва самоличността на човека? От добрия характер.
От къде започват връзките между индивидите в обществото? От добрия характер.
Колкото повече хората се отдалечават от добрия характер, който стои в основата на Свещената книга, толкова повече се доближават до порицаваните и забранени деяния, които развиват у тях отрицателни качества, като охладняване сърцето, изгубване на човешкото и потъпкване достойнството на човека. За съжаление в днешно време сме свидетели на голямо падение в това отношение. От това трябва да си направим извод, колко е важно за мюсюлманина на днешния ден да си изгради добър характер.
Отразявайки качествата на добрия човек в Коран-и Керим Аллах (Субханеху уе Теаля) повелява:
“Дженнетът е подготвен и за тези, които сдържат гнева си. Които извиняват (прощават) на хората. Аллах обича благодетелните.”
Когато човек умее да сдържа гнева си, това означава, че той притежава добър характер. В подкрепа на тази си мисъл привеждам следния хадис: “Не е силен този, който веднага показва силата си, а онзи, който умее да контролира себе си.”
Също така този, който умее да прощава на ближния си, притежава добър характер.
“Аллах обича благодетелните”. Забележете върху какво се концентрира любовта на Аллах (Субханеху уе Теаля). Върху благодетелността, върху добрия характер. Хз. Айше (радиаллаху анха) казва: “Характерът на Расулюллах бе характер според Свещения Коран”.
Така разбираме как може мюсюлманинът да изгради у себе си тези качества на добрия характер, от какво да се ръководи. Основния източник е Коран-и Керим, който представлява теорията, написаното и отразеното. А Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е живият пример за това какъв трябва да бъде истинският мюсюлманин. Енес (радиаллаху анху) казва за Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем): „Десет години аз му прислужвах и нито веднъж не ми каза “уф”, не ми каза “Защо направи това”, или пък, ако не съм свършил нещо “Защо не го направи” или “Да беше го направил”.
Абдуллах ибн Амр ибн Ас, предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: “Най-добрият сред вас е онзи, който има най-добър характер.” Ебу Дерда казва: “В Съдния ден, на кантара, когато ще бъдат отмервани доброто и злото, не ще бъде поставено на везните нищо, което да е по-тежко от стойността на добрия характер.” Следният случай показва ясно величието на характер на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), неговата любезност, съвършенството, до което може да достигне човек.
Група евреи влизат в неговия дом и вместо поздрав, те подигравателно казват: “Сам алейкум - Смърт на вас”.
Когато Айше (радиаллаху анха) чува тези думи, се обръща към тях с думите: “Проклятието на Аллах и смъртта да са върху вас”. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) мълчи и когато делегацията си тръгва, той казва: “О, Айше, при всички обстоятелства Аллах обича да се отнасяме с любезност. Не да обичаш, но в отношенията си да бъдеш любезен е от характера на мюсюлманина.”
Тогава тя попитала: “О, Расулюллах, не чу ли какво казаха?” “Да, Айше, и аз отговорих.” “Как отговори?” “Be алейкум - и върху вас.” И нищо повече.
На достойния мюсюлманин не е позволено да се отнася лошо дори към някой неверник, противник или какъвто и да било. Повелята е следната: “Не бъди краен в своето отношение дори и към противника и към неверника, защото в бъдеще той може да ти бъде брат в дженнета.”
Ето защо, когато възникне някакъв проблем, ние трябва да постъпваме човешки, така, както е повелено в Корана и го е правил Расулюллах. След това да оставим Аллах да съди всеки.
Има моменти, когато се проявява злоба, омраза, гняв. Това са негативни черти и нямат нищо общо с нашата религия.
Аллах обича тези, които прощават, защото всеки може да сгреши и да допусне грешка, всеки може да причини зло, но въпросът е как да постъпим в този случай.
В един хадис Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва: “Който скрие грях на своя брат или му прости, Аллах ще скрие негов грях или ще прости негов грях в Съдния ден.”
Попитали Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): “Кое най-много допринася хората да влязат в дженнета?” Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Добрия характер“.
Добрият характер показва достойнството, самоличността на мюсюлманина и го доближава до сподвижниците, живели по времето на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Всеки, който желае да допринесе нещо за религията ни, трябва да изгради у себе си това достойнство и да бъде пример за другите.
Един от големите проблеми за мюсюлманина в днешно време не е това, че малко знаят, че са зле информирани. А това, че много малко се доближават до характера, до поведението на своя водач Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). В потвърждение на това може да послужи изказването на един от великите учени на ислямската история - Ибн Каййим ел-Джевзийе:
“Аз виждам как много от учените застават по пътищата, пресрещат хората като разбойници и с устата си ги зоват към Дженнета, а с делата си – към Джехеннема.”
Ако желаете да получите награда от Всевишния Аллах и Неговото благоволение, работете за изграждането на добър характер.
Ако желаете да се отдалечите от джехеннема, работете върху добрия характер.
Ако желаете да приближите към дженнета, работете за формирането на добър характер в обществото, с което ще подсигурим спокойствие за всички.
Аллах не ни натоварва с това, което не е по силите ни.
На кого не е по силите му да каже добра дума? На кого не е по силите му, когато сгреши да си признае?
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: “Наистина, аз бях изпратен да допълня достойнството на хората.”
Хюсеин Читак
Портал 
