7 Ислямът според западните медии

Ислямът според западните медии

Медиите се спират главно върху онези въпроси, към които хората проявяват интерес като ги преувеличават. Отново обаче настъпва времето, когато пак хората трябва да повярват на тези измислици, които се превръщат в лавина, която не може да се спре.
Хората на Запад вярват на принципа, че знанието е сила, което е вярно. Но нравствеността или умението отговорно да контролираме науката в същността си е по-голяма сила. Докато онези, които държат в ръцете си информацията, която размножават и разпространяват не са в състояние да притежават тази нравственост или умение, няма да могат да изпълнят и отговорността за притежаване на тази сила. В тази епоха, в която сме подложени на непрекъсната бомбардировка от информация, образи и послания пред нас се изправя самата медия като фактор, който притежава тази сила.
На въпроса, отправен към един английски вестник „Защо разпространявате информация, в която обвързвате мюсюлманския свят с терора?“ той отговаря: „Журналистиката е търговско предприятие. Всеки ден половината от страниците си аз продавам на рекламодателите, а останалите страници ги запълвам с новини, които продават тези реклами. В настоящия момент три неща съдействат за увеличаване продажбата на вестниците ми: Дейвид Бекъм, войната в Ирак и ислямският терор... “
Всеизвестна истина е, че на Запад главната роля за разпространението на ислямофобията играе медията. Не е необходимо да се провеждат академични и научни изследвания, за да се установи тази очевидна истина, потвърдена от множество проучвания, достатъчно е известно време да следите писмената и визуалната западна медия, за да придобиете някаква представа по тази тема. Все пак научните изследвания дават по-точни резултати. Така например, според едно проучване на университета в Йена ислямофобията в ГЕРМАНИЯ се раздухва от медиите.
Новините, които немските телевизионни канали изготвят и разпространяват за тероризма увеличават страха от исляма и мюсюлманите. Гражданските сдружения в Германия и политиците из средите на изселниците изтъкват, че за 80 на сто от ислямофобията в немското общество се поражда от медиите, които изтъкват, че те заплашват единството на страната и нацията като по този начин водят до отричане на другия и дискриминация, което пък пречи на създаването на хармония в обществото. От друга страна мюсюлманите в Германия се оплакват, че дори такова уважавано издание като ДЕР ШПИГЕЛ когато стане въпрос за исляма и мюсюлманите допуска сериозни грешки.
Според друго едно проучване се изтъква, че медиите играят главна роля за създаване на различния, опасния и фанатичния образ на мюсюлманите, че съществуват сериозни връзки между отношението на шведите към мюсюлманите и телевизионните предавания за отрицателния и опасен ислям, което привлича вниманието.
ХОЛАНДСКИЯТ писател и изследовател Франс Верхаген изтъква, че медиите в страната му са на много ниско равнище и когато става въпрос за исляма постъпват популистки. Според Верхаген медиите не смятат положителните новини за новини и непрекъснато търсят негативни новини. Според него медиите го правят съзнателно и с цел повдигане на рейтинга си. Писателят, който изтъква, че новините, които засягат исляма обикновено са неоснователни и неаргументирани. За това главна роля и задача при тази обстановка се пада върху самите хора. Защото когато медиите раздухват проблемите, към които хората проявяват интерес, на дневен ред стои въпроса отново самите те да повярват на тези раздути публикации.
В АВСТРАЛИЯ, която по географско разположение стои на изток, но по културния си код се отнася към Запада в едно проучване относно начина на разглеждането на исляма и мюсюлманите, мюсюлманите се оплакват от факта, че медиите непрекъснато и едностранно отразяват събитията, че в никакъв случай не излъчват положителна информация за добрите мюсюлмани и че се стараят всички мюсюлмани да се възприемат като лоши и еднотипни хора.
Сиреч казано по най-оптимистичния начин в западните страни медиите постъпват несправедливо спрямо мюсюлманите. Впрочем според едно проучване отпреди събитията на 11 септември относно начина, по който английският печат заделя място за мюсюлманите, възгледите на мюсюлманите намират малко място в печата и при отразяването на проблемите, свързани с мюсюлманите те се отразяват като отрицателен фактор и източник на проблемите.
Само че такова едно възприемане на проблемите продължава и след събитията от 11 септември. Мнозина хора разглеждат събитията от 11 септември като повратна точка в отношенията между исляма и Запада. Но всъщност това не е някаква повратна точка, а старание за развитие и продължение на един процес на борбата за овладяване природните богатства на Изтока, продължаване на кръстоносните походи, засилване и увековечаване на колониализма, разширяване на търговията с оръжие и продължаване на войните извън границите на Запада.
Най-ярките изяви на това положение могат да се видят в информациите, които са поместени в английските вестници след събитията от 11 септември. В този период става въпрос за извънредно увеличения обем на информацията, отнасяща се до мюсюлманите. Докато това увеличение в нормалните вестници е 300 на сто, то в таблоидните вестници е 658 процента. В тези информации бе възприето да се дават негативни неща относно мюсюлманите като продължително време на дневен ред са стояли погрешните знания за исляма и мюсюлманите. Като пример за подобна негативна информационна политика можем да посочим и продължителното използване на излъчванията на малки и маргинални групи в западните телевизии от местни телевизии като всеобща картина на хората в някои мюсюлмански страни.
От друга страна в английския печат се срещат и такива негативни информации, че в повечето случаи се изтъква, че между Запада и исляма не съществуват никакви общи точки и че сблъсъкът между тях едва ли не е неизбежен. Мюсюлманите в Англия се описват като опасност за английските традиции, обичаи, ценности и начин на живот. Изобщо не се говори и не се споменават алтернативни възгледи, разбирания и мисли или пък не се чуват такива. Реалностите и истините общо взето се изкривяват, преувеличават се или се свеждат до крайна елементарност.
Тонът на използвания стил общо взето е прочувствен, далеч от умереност, изпълнен с вопли, ридания и омраза. Медийната информация се характеризира общо взето с провокативност, внушаване на недоверие, съмнения и чувства на тревога у немюсюлманите. По същия начин медиите провокират чувство на недоверие, беззащитност и отчужденост у мюсюлманите. Медиите изглежда, че внушават у немюсюлманите омраза и непозволена дискриминация към мюсюлманите.
В това състояние медията се явява най-голямата пречка пред стремежа за успех на правителствената политика и програма за постигане на единение и хармония в обществото. Така че медията не допринася кой знае колко за провеждане на преговори и дискусии между мюсюлмани и немюсюлмани, които да доведат Англия до една многокултурна демокрация, в която съжителстват много вери.