Идва ваканцията. Сега накъде?
След броени дни учениците ще излязат във ваканция. Ще настъпят дългоочакваните безгрижни летни дни. Онези от децата, които учат в градовете, ще отидат при дядо и баба на село, а тези от селата, навярно, ще почиват край морето или на планина. Трети, може би, ще подкарат кравите на паша... А останалите? Какво ще правят останалите? Нима ще ги оставите цяло лято да замерват птиците и овощията по съседските градини? Предполагам, че не бихте се съгласили на това. Аз също не го приемам. Най-добре би било да бъдат малко или много под контрол, като същевременно се занимават с нещо, от което ще имат някаква полза самите те, а и ще получат възпитание, м ще се научат на нравственост.
От собствен опит знаем, че свещите не огряват дъното си. Какво искам да кажа? Колкото и да сме учени, нашите деца ще усвоят знанията си от други хора. Вярно, има и такива родители, които са успявали да обучат своите синове и дъщери, но тава са били изключения. А известно е, че изключенията потвърждават правилото.
Така че какво трябва да предприемем ако не искаме нашите деца, синове и дъщери да пропилеят напразно цяло едно лято и да забравят и онова, което знаят? Сега вече не е както едно време да ги впрегнем в полската работа, да ги накараме да пасат добитъка. Тогава дайте да измислим едно смислено занимание, при което и родителите да са спокойни и децата ни да се просвещават и най-накрая всички да сме доволни и радостни.
Мисля, че именно курсовете за изучаване на Корана са местата, където нашите мили деца ще усвоят познания по Корана, за нашата вяра, ще получат навици по честно отношение, нравствено възпитание и знания през дългите летни дни, а не да се шляят безцелно по улиците. Може би някой ще каже, че едва ли за месец два ще научат Корана. Може би дори ще се намерят родители, които ще кажат: «Че за какво пък им е Корана на тях?» Смятам, че дори буквите от арабската азбука да научат, молитвите за намаз да усвоят, да чуят и да осъзнаят защо трябва да се уважават родителите и възрастните; защо да се обичат малките; да узнаят, че е неприлично да отвръщат на по-големите, че трябва да поздравяват съседите, все пак е нещо. Защото ако сте видели учебниците на децата си навярно ще се учудите какво ли няма в тях. Като че ли още от сега ги подготвят за професори. Но вижте какво е състоянието на дисциплината в училищата. Плачевно. Някога в ученическите бележници имаше оценка по поведението на ученика. Сега има ли?
Особено след сливането на училищата, не можем да похвалим с дисциплината и на нашите ученици. Факта, че целите класове преписват по време на контролни и изпити, а учителите се правят, че не ги забелязват, неуважителното отношение на децата към своите учители, заплахите, които отправят, опитите за внасяне на алкохол и цигари в училищата, богатствата и много още неща, за които не се досещаме, снижавах степента на изискването особено към възпитателната работа в училищата. Жалкото е, че никой не знае и не казва как ще се преодолее това положение. И още по-лошото е, че и нашите деца се намират в този безобразен водовъртеж.
Нека все пак да благодарим на Всевишния Аллах, че в голямото си болшинство нашите деца все пак служат за пример на останалите. Няма да забравя как учителките, които преподават в други училища се изказват ласкаво за възпитанието и дисциплината в нашите духовни училища. Мисли ли сте на какво се дължи всичко това? На онова добро, положително възпитание, което са получили от родителите си. И нека си признаем, че родителите, бабите и дедите им са хора израснали с мюсюлманско възпитание.
Нима сега ние няма да искаме нашите деца също така да бъдат възпитани и нравствени? Не вярвам. Нима когато ще кажете на внучката си: «Моля ти се, дай ми чашка вода!» тя ще ви отвърне: «Стани си вземи. Пък дай и на мене!» ще ви бъде много драго?
Ето тези неща те ще усвоят в курсовете за изучаване на Коран. И неизбежно в тях ще се зароди чувството да не изостават от другите. Да бъдат отговорни. Но онези родители, които две три поколения израснаха като атеисти, може би ще кажат: «За какво им е да знаят Корана? И да кланят намаз?" Така говорят и за изучаването на турски. Но нека на тези родители да им известим, че атеизмът вече отмира. Световно известни учени, академици днес твърдят: „Аз съм до тук. Оттук нататък знае само Аллах!" Народите отново преоткриват небесните религии. И най-радостното в цялата тази работа е, че именно ислямът се радва най-много на почитта и уважението на милионите хора по света.
Освен това нека с лека ръка да не отминем като казваме: «Абе, Коран!» Нека да осъзнаем, че Коранът преди всичко е научна книга, която заслужава да стои високо, над главите ни. Нашите ходжи доскоро не владееха арабски и не можеха да ни обяснят какво представлява Корана. От друга страна бяхме принудени да слушаме клеветите и лъжите на атеистите. Сега вече ние разполагаме и с турския, и с българския превод на Свещения Коран. Отворете и се зачетете! Коя сура, кой айет е погрешен? Мнозина преди нас са търсили грешки в него, но не са открили.
Навярно помните най-фрапиращите примери, които атеистите тикат в очите ни. Един от тях беше за положението на жената в исляма. Нека вземат Прощалното слово на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) и видят какво той говори за правата на жените още преди 16 века! И нека заедно да се зачетем в следните редове: «Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, при които сте влезли (в съпружество), и ако не сте влезли – не е прегрешение за вас, и съпругите на синовете ви, които са ваша плът.» (ен-Ниса - 23)
И тъй като е много актуално да хвърлим и един бегъл поглед върху темите, свързани с икономическия живот: Ощетяване на държавния бюджет. Лихвата. Кражбите. Хазарта. Разточителството. Посегателствата върху имота и имуществото. Мерките и теглилките. Подкупите. Търговията. Дарението зекят. Богатството не може да е причина за превъзходство. Бедните имат права в богатствата на заможните... Коя от тези теми не е актуална в настоящия момент?
А ето какво пише в Корана относно науката, мисленето и ума: „Необходимостта да предадем познанията на други. Да не съдим, без да знаем“
Стойте далеч от невежите. Магьосничеството и чародейството. Цената на учените. Моливът и писмото. Вселената и човекът. Сътворението на планините. Движението на слънцето. Е, какво ще кажете? По кой проблем днес ние можем да съдим повелите на Корана?
Да вземем и въпроса за старото писмо. Извън Турция днес много българи и представители на други народи изучават старото писмо, за да могат да проучат османските архивни документи и да си направят изводи. Освен това никога ли не сте се чувствали ощетени, че не можете да вникнете в китайските, японските и корейските йероглифи?
С една дума курсовете за изучаване на Корана преди всичко дават онова възпитание, онази нравственост и познания за езика и вярата ни, които няма къде другаде да получат. В тях те откриват един нов, непознат за тях свят, съзнават нови приятелства. Вече в нашата страна има изявени млади и възрастни имами, випускници на Ислямския институт и духовните ни училища, които постигат забележителни успехи в това отношение. Затова не се съмнявайте, че на края на лятото вашите деца ще ви зарадват искрено и от сърце!
Някога нашите майки и бащи милееха децата им да владеят езика и вярата си. Какво се случи с нас? «Нека, казвате, детето ми да знае испански!» Но вижте положението на Испания днес! Къде е вчерашната процъфтяваща Испания? А до нас, въпреки жестоката икономическа криза, обхванала света, една страна се развива с десет процентов ръст. Чий език трябва да изучаваме?
И нека не забравяме, че религията не е нито математика, нито литература, нито логика, педагогика или пък биология. Религията преди всичко е знание, светоглед, с една дума Аллахово слово! Може би ще кажете: „Абе, досещахме се, че ще правиш ще струваш и ще ни говориш за Аллах. Къде е Аллах?" Изобщо не прилича на един мюсюлманин да задава такъв въпрос, защото Аллах е навсякъде и във всичко. Аллах ни е по-близо от аортата са рекли предците ни. Щом като е така, нека опознаем Аллах, ако ли пък не, нека Го научим от нашите деца, които ще посещават курсовете за изучаване на Коран. Казано накратко, нека изпратим децата си в курсовете, за да вкусим и ние от пребогатите блага на Аллах.
Исмаил А. Чаушев
Портал 
