След европейското разочарование а сега накъде?
„Човекът започва там, където свършва държавата“
Фридрих Ницше
България преживя много режими, политически системи и международни съюзи, повечето от които с диктатурен характер. Всички те обаче се оказаха особено пагубни и решаващи за мястото, ролята и развитието на етно-религиозните малцинства в икономическо, религиозно, социално, културно и политическо отношение. Най-вече се травмира самочувствието и естественото развитие на мюсюлмани – турци, помаци, роми и други. Въпреки всички несгоди, преживени от тях, това не стана предпоставка за непокорство или особени искания от страна на тези онеправдани общности. Те продължават да служат и работят в полза на страната, на която винаги са били покорни и лоялни. Те са неделима част от българското общество.
В началото на демократичните процеси, когато отново се промени политико-икономическия ред в страната, за малцинствата това беше един добър сигнал и даваше нови възможности за развитие. Но както винаги, ние всички, живеещи тук, успяхме да опорочим демокрацията и не дочакахме особени резултати от нейните предимства и възможности. Когато се заговори за влизането ни в някакви нови трансгранични структури ние, мюсюлманите, не знаехме за какво иде реч, единствено наблюдавахме, че се дебатира много разгорещено и от наше име. Така както никой не ни е питал за други съюзнически отношения през годините, така и сега всичко се случваше извън нашата компетенция и мнение.
И ние мюсюлманите, начело с политици, които споделят нашата религия и знаят и какво сме преживели (те са преживели доста повече) и от какво имаме необходимост прегърнахме идеята за влизането ни в тези нови съглашения и работихме за идеята. Ще попитате как точно сме съдействали? Европейския съюз има много претенции и изисквания към страните-членки и предприсъединителни глави, преговорни етапи и хиляди изисквания, но един елемент е решаващ и от голямо значение. И това е сигурността. ЕС може да приеме: държави с нестабилна икономика, корупция, политически проблеми, слаба култура, социален хаос, престъпност до гуша и още много проблеми, но компромис със сигурността не би направил. Западноевропейския гражданин е материално уреден, до голяма степен е със задоволени амбиции и иска спокойствие, ред, дисциплина и свобода. Искат да имат мирен съсед или съюзник. Мюсюлманите и малцинствата като цяло имахме нужда точно от това, което се обещаваше и предстоеше. Настъпи заветният момент и ето ни в НАТО, не след дълго и в ЕС.
Добре, но какво стана с нашите наивни мечти за просперитет и религиозна свобода? Ами нищо не се случи. Или почти нищо, защото проблемите, които продължиха и през новия период и тези които ни се стовариха в добавка, са цяло бреме.
Няма да се повтарям за 17-ти път да изреждам като стара баба за втората джамия в София, за гробище, за езана, за културно-административния център в София, за проблемите с Генджев, за забрадките, Коран курсовете, семинари, фундаменталисти и всички други банални неща. Накратко – нещата не поеха в желаната и очаквана от нас посока и нищо ново не се случи. Най-напред започнахме да обръщаме внимание на проблемите и исканията си пред нашите политици и държавници, за да знаят, че нещата не вървят. Срещи, разговори, преговори, обещания, мнения, спорове и решения с кого ли не? На най-високо държавно и на средно бюрократично и на по-ниско административно ниво, но си останахме с изпитото кафе и чай. И за да не се получи някакво недоразумение, да не би царя да дава, а пъдаря не – ние почнахме да се жалваме и пред новите си съюзници и партньори. Доста от нашите държавници, защитаващи авторитета и интересите на държавата ни критикуваха, не бяха съгласни с нашите жалвания, опровергаваха всичко казано от нас и се опитваха да ни бламират.
Въпреки техния натиск ние се опитвахме да представим проблема от наша позиция. Писахме писма, провеждахме срещи, посещавахме различни европейски институции, следяхме идването на високопоставени бюрократи в България и бързахме да се срещнем с тях, за да поплачем на рамото им. Няма посланик, който да не сме посетили и когото да не сме запознали обстойно със ситуацията. Твърдяхме, че тук проблеми има, но страната ни няма нито воля, нито подход, нито ресурс за решаването им, че даже не желае да признае за съществуването на такива. Това бе прословутия български манталитет и навик “да заметеш боклука под килима” или „хайде, да не се излагаме пред чужденците”. Получихме укори, че излагаме страната си пред Европа, бяхме наречени предатели, които „топим”.
И разбрахме, че не в международен, а и в междугалактически съюз да членуваме, ние манталитета и характера си няма да променим. Влезли сме в нови политически отношения, имаме определени ангажименти, споделяме общи принципи и правила, а все още говорим за наше и тяхно лицемерие и лъжи. Като че ли ако ние не споделим проблемите си европейските чиновници са толкова ограничени, че няма да разберат как стоят нещата у нас. Ние приемахме ЕС като едно цяло с общи цели и идеи.
Поради което всичко случващо се в която и да държава-членка засяга останалите. Не искахме изолиране на общности.
Вместо нашите управници да се ангажират с реалното решаване на проблемите ни те се захванаха с нас, заканваха се защо сме ги били „топили”? Ами сега? Хем проблемите стоят, хем не ти дават да шавнеш и за по-сигурно от време на време ти спретнат някаква кампания за терористи или ново съдебно решение, че да си знаеш мястото. От друга страна мюсюлманската общност очаква от нас конкретни практически действия, които са невъзможни преди решаването на затрудненията. Хората ни обвиняваха, че не правим нищо особено за развитието на исляма. Няма как те да знаят, че ние се опитвахме чрез дипломация и преговори да решим основните базисни усложнения. От една страна натиск от мюсюлманската общност, от друга страна директен и индиректен натиск от държавата. Решението беше умерени стъпки, балансиране на действията и по-голяма решителност от наша страна.
Да но с времето осъзнахме, че или ние не се изказваме правилно, или ни разбират погрешно, или и европейските управници са се заразили от непукизма на нашите. И досега не сме разбрали причината, но резултатът е налице, т.е. няма резултат или ако го има то той не е решение на усложнената ситуация.
Няма особено движение още по-малко решение на нито един наш проблем и особено основния ни – казусът „Генджев“. Това бе поредното наше разочарование. ЕС – страни споделящи общи идеи и ценности на демокрация, плурализъм, върховенство на законите. Европа, която бе патила и препатила през вековете от разни странни идеологии и режими, решила най-накрая да намери покой в обятията на мира и диалога между култури и политики. Европа, която преди всичко цени човека и неговите очаквания, поставя на преден план неговите, а не държавните интереси. Европа, която претендира за модел в световен мащаб. Европа символ на човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и спазване на човешките права, мир и благополучие на народите, насърчаване на социалната справедливост и защита и борба срещу соци-алното изключване и дискриминацията. Като еманация на усилията на ЕС е Договорът от Лисабон, гарантиращ прилагането на Хартата за основните права – наша мечта и болка.
Така ЕС придобива набор от граждански, политически, икономически и социални права, които са правно задължителни и всички сме длъжни да ги спазваме. След всичко изброено, уверен съм, че в тази посока е постигнато изключително много. Не подценявам усилията и напредъка, знам, че все пак това, което предлага и успява да приложи ЕС е на завидно ниво и наистина не може да бъде отречено. Но защо всички тези предимства и практически приложения не могат да бъдат и наша българска реалност? Защо не могат да отговорят на нашите питания и очаквания? Защо не може да се намери механизъм за решаване на проблемите на мюсюлманите в страната? Разсъждавайки в тази посока реших да провокирам (съмнявам се, че ще успея) някои институции в ЕС. Имам няколко въпроса, които са от съществено значение за нас, мюсюлманите, и изискват искрен отговор, за да сме наясно какви нови стъпки е необходимо да предприемем в Мюсюлманското изповедание.
Искаме отговор, който да разберем и проумеем, защото до сега чухме много изказвания, звучащи като оправдание, но нали ни липсват първите 20 години демокрация и за това нищо не разбрахме. Ако някой представляващ ЕС все пак реши да отговори, но не се е запознал с обстановката в България, не е прозрял истината за случващото се и започне да ми се оправдава с това, че не може да се меси във вътрешните ни дела или че в България съдебната система е независима, значи нищо не е разбрал и е на светлинни години от приоритети и цели на ЕС, досущ като нас. И все пак питам представителите на съюзническите, свободни, приятелски, демократични и развити европейски страни:
1. Дали всички действия срещу исляма, мюсюлманите и религиозната им дейност в България са достояние на институциите на ЕС? Дали са подкрепени, продиктувани или наредени от тях или от други външнополитически фактори извън Съюза?
2. Някои от ръководните кадри, институции и органи в рамките на ЕС или държави извън него дали са поставяли задачи на България да намери подходящ начин за репресиране на мюсюлмани или ограничаване на действията им в полза на развитието на исляма в Европа и света?
3. Какво е мнението, преценката и становището на ЕС по поставените от нас проблеми и теми за дискусии пред представителите на свободния демократичен свят, обявил се в защита на онеправданите, репресираните и подтиснати общности?
4. Как в контекста на международните събития и дебати, свързани с ислямофобията в Европа и света, се вписват и местните проблеми на мюсюлманите в България? Част от общите атаки и превантивни мерки срещу мюсюлманите ли са акциите и негативизма към нас?
Великият Съветски съюз, който управляваше с железен юмрук, не можа (по-скоро не пожела) да спре хода на „възродителния процес“ в България, та сега Европейския съюз, който управлява с ръкомахане на един укорителен пръст ли ще успее да спре безобразията? И сега възниква въпросът – не може или не желае?
Случващото се в света и Европа, кръвопролитията, гоненията и законното ограничаване на религиозни практики и социални права дали са част от нова конспиративна стратегия с нов подход и нови методи за осъществяване на Кръстоносен поход срещу исляма, религиозните представители на мюсюлманската общност – лица, групи, движения?
Има редица твърдения, че по времето на комунистическия режим България е била ползвана като терен за експеримент за асимилация на мюсюлманите. Тук се изпробват пилотни проекти и според получените резултати е имало план да бъдат насилствено преименувани мюсюлманите, живеещи в републиките от съюза, където традиционното изповедание е исляма. До голяма степен населението там вече е било силно пречупено и отдалечено от религиозни практики и традиции, но и в България резултатите не бяха по различни. Първата стъпка на асимилация и обезличаване на идентичността им датира още от царско време, но преименуването им беше съвсем нова идея, която е доста рискована и за това преди всичко да бъде изпробвана в по-малки мащаби извън съюза. А дали сега не се пристъпва към сходен вариант в новия ни съюз?
Ако принципно не са съгласни с лошите политики и практики по отношение на надменното, лицемерно и перфидно-агресивно действие срещу нас, да представят позиция за това дали имат идея как ще спрат тези безотговорни безобразия от страна на правителства, медии и част от обществото ни? Обсъждат или имат ли изготвен план за решаване на въпроси, които ескалират и тепърва ще бъдат причини за раздор? Ако имат някакво мнение за нас в България, нека разширим въпроса си и за основните световни политически, военни, хуманитарни и социални проблеми на мюсюлманите. Обмислят ли нов подход, различен от статуквото в последното столетие, което доказано не е ефективно и само задълбочава набезите, нападенията и кръвопролитията срещу мюсюлманите и засилва глада, мизерията, невежеството и трудностите им.
На всичко това в исторически и съвременен аспект ние имаме въведена терминология - „възродителен процес“. Феномен, който не е чисто български патент, но по трагичност не отстъпва на световните тенденции. У нас причините за омраза и постоянно враждебно отношение към нас са много, но могат да бъдат синтезирани в три основни – историческо обременени предразсъдъци, новите глобални паранои от ислямски терор и култура/манталитет на омразата (омраза заради самата омраза, мразенето като култура, чувство на превъзходство, довеждащо до омраза към всеки различен). И моля да не използваме едни и същи клишета и наизустени кухи фрази за прословутата българска толерантност (които до скоро и аз повтарях като мантра).
Неспиращият с десетилетия „възродителен процес“ в различни етапи да не би да е провеждан от чужди наемници, дошли от Мозамбик? Та нали идеолози, извършители, преки участници са хора от същия този български народ? Големите и силните на деня взимат решения, но нали малките и редовите граждани ги прилагат?
Не знам да е имало масови протести и големи движения от страна на немюсюлманите в защита на мюсюлманите през 1912, 1943, 1960, 1965, 1974, 1984, 1989, 2010 година? Дали от страх, дали от съпричастност към случващото се, дали по други причини факт е че „нищо особено не се е случило“. Да не говорим, че има групи и лица, които и днес защитават тези практики и се гордеят с историята си.
Времената се променят, хората и идеите също. Всичко е в ръцете на Аллах. Той решава дали е настъпил „края на историята” или тепърва ще я пишем. Аз започнах да я пиша. Днес ще я прочетат 500, а след 20 години доста повече. Ще четем и ще си спомняме с мъка за изминалите години. Кои ще четем ли? Ами вижте статистиките от последните дни и ще проумеете. Това, че днес пиша писма до демократичните европейци не означава, че очаквам много от тях. Те показаха своята неспособност – без значение дали им липсва механизъм, информация или желание. При всички случаи си взехме поука.
След време ще разберем, че всичко е трябвало да бъде преживяно и изтърпяно и че във всичко има някакъв хаир. Ще усетим Неговата подкрепа и че Той никога не ни е изоставял, а просто ни е изпитвал. Така че горе главите, търпение и работа. От нас каквото трябва, а от Него каквото пожелае. Моля се на Всевишния да ни укрепи в трудните времена, да сплоти мюсюлманите и да успокои сърцата ни!
Започнах със странния Ницше, но ще завърша с дълбокорелигиозния Давила: „Човек трябва да пише едновременно така сякаш никой няма да го чете, и така сякаш всички ще го четат” и още „Да зависиш само от Бог означава да си истински автономен”.
Хюсеин Хафъзов
Портал 
