8 Сахабето, което пчелите пазеха

Асим ибн Сабит (радиаллаху анх), чието прозвище е Ебу Сюлейман, е от племето Евс от Енсарите и е един от първите мюсюлмани мединци. Той встъпва в исляма преди преселението (хиджра).
След преселението в Медина Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) го побратимил с Абдуллах ибн Джахш (радиаллаху анх). Той го прегърнал и заобичал като свой истински брат.
Асим ибн Сабит (радиаллаху анх) бил добър в стрелбата с лък, затова го наричали "Стрелеца на Пророка".
Преди битката при Бедир Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) се съвещавал със сподвижниците си за войната. Асим (радиаллаху анх) веднага взел лъка си и казал: "О, Пратенико на Аллах, ако врагът е на около 100 метра разстояние, ще го засипем със стрели. Ако се приближи още, ще се бием с копия. Ако копията се счупят, ще се бием със саби лице в лице!" - и нагледно показал това.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) останал доволен от неговата смелост и думи и повелил: "Ето на това се казва битка. Който се срещне с врага, нека се бие като Асим. Това изисква воюването. Който воюва, нека бъде като Асим."
В битката при Бедир Асим поваля на земята един от главните мушрици Укбе ибн Еби Муайт. Укбе и Надр ибн Харис били най-големите потисници на курайш. Били изпълнени с мъст и омраза. Али (радиаллаху анх) убива Надр, а Асим–Укбе– земният живот и на двамата вече бил свършил. А равносметката, която ги очаква, естествено ще бъде трудна.
Веднъж, когато Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) кланял намаз зад Макам-и Ибрахим (Мястото на Ибрахим в Кябе), при него дошъл Укбе. Когато Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) направил седжде, той го настъпил по врата, като му попречил да се изправи. После се хвалел на всеки за това, което направил. Укбе бил човек, който често прибягвал до извращения. Това, което заслужавал, го получил от сабята на Асим (радиаллаху анх), с което се сложил край на неговото злословене и потисничество.
В битката при Ухуд Асим се стараел по най-добрия начин да запази името "Стрелеца на Пророка", а изстреляните от него стрели попадали точно в целта. В тази битка стрелците изпаднали във възторг и забравили наставленията на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Решили, че са постигнали пълна победа и напуснали върха Айнейн. Но после на ислямските бойци бил нанесен удар от засада, като загубили главното командване. На бойното поле започнали индивидуални усилия. Езичниците се възползвали много от тази разпокъсаност, доста жертвоготовни мюсюлмански бойци станали шехиди (загинали за вярата). Жените-невернички, които дошли на бойното поле да подстрекават мюсюлманите, в първите моменти на битката се паникьосали и разбягали, когато мюсюлманите нападнали и разкъсали редиците на езичниците, но сега крещели заради постигнатата победа.
Начело на тези жени били съпругата на Ебу Суфян–Хинд, съпругата на Амр бин Ас –Райта, и съпругата на Талха ибн Еби Талха–Суляфе бинти Саад.
Тук, на Ухуд, Суляфе дошла със съпруга си Талха и синовете си Мусафи, Джуляс и Киляб. В началото на битката тя била много упорита. Но когато свършила и всеки крещял възторжено, тя не можела да крещи. Търсела съпруга и синовете си, които не можела да намери. Накрая намерила съпруга си мъртъв, а след това Мусафи и Киляб. А третият й син Джуляс дошъл при нея тежко ранен, сложил главата си в скута й и издъхнал. От вътре Суляфе бълвала кръв и не знаела какво да направи. Била силна и талантлива жена, но никога не била изпадала в такава безизходица. В безнадеждност попитала сина си, който изживявал последните си мигове: "Кой го направи?" Джуляс отговорил: "Асим, синът на Ебу'лЕфлях!" – и издъхнал.
Суляфе изпаднала в криза, кълняла се в идолите Лат и Узза и искала от главата на Асим да пие вино. Обещавала да даде на този, който й я донесе, каквото поиска.

Залавянето на Асим галело представите на младежите езичници.
Не минало много време и под ръководството на Асим група от шест души напуснала Медина с определена задача. Когато приближили Мекка, около местността Усфан, членове на Бени Лихян разбрали, че те се намират в пустинята, и с около 100 стрелци тръгнали да ги преследват. Вървейки по следите им, ги настигнали до място с вода, наречено Раджи. Асим и приятелите му, като видели, че езичниците идват, веднага се изкачили на високо песъчливо място и започнали подготовка за самоотбрана.
Мушриците обсадили сахабетата, които били готови за безнадежден бой, и им обещали, че ако се предадат, няма да убият никого. Твърдели, че ще останат верни на обета си.
Шестимата мюсюлмански герои, които се вкопчили един в друг, започнали да се колебаят. Зейд ибн Десине, Хубейб ибн Адий и Абдуллах ибн Тарик предпочели да се доверят на даденото обещание в това безизходно положение. А Асим бил категоричен: "Аз не вярвам на обещанието на неверниците и няма да се предам." От приятелите му Мерсед ибн Еби Мерсед и Халид ибн Букейр също го последвали.
Асим наистина не се доверявал на езичниците, които виждал пред себе си, и не вярвал, че ще оставят приятелите му живи.
Дошло времето за жертване. Той казал: "О, Аллах, извести положението ни на Пратеника на Аллах!" След това отправил следната дуа: "О, Господарю, аз пазя Твоята религия, затова се боря. И Ти опази тялото ми! Не позволявай враговете на Аллах да заловят някой от нас, не им разрешавай да вкусят такава победа!"
След тази дуа заедно с последвалите го двама приятели се хвърлили напред.
Този герой, до когото никой неверник не можел да се доближи, бил убит със стрели от далече. А другите му двама приятели един по един също станали шехиди.
Предалите се били измамени и убити, но историята за тях била много по-различна.
В началото хората от Хузейл не знаели, че един от убитите е Асим. Подготвяли се да заведат предалите се в Мекка.
Не след дълго курайшите получили вестта за смъртта на Асим. Заедно с един пратеник изпратили подаръци и поискали главата на Асим от неговите убийци, като им обещали още подаръци.
Хузейлийците, разбрали веднъж, че човекът, който са убили, е Асим ибн Сабит, се развълнували, искали да получат подаръците, които им били обещани, затова преминали към действие. Само че когато стигнали до Асим, се сблъскали с нещо неочаквано. Навсякъде било пълно с пчели. Опитали се да ги пропъдят и да стигнат до Асим, но пчелите били като организирана войскова единица. Като облак преминавали в атака, след това се оттегляли при Асим. Били сформирали щит, през който не можело да се премине. При първия си ход мушриците били принудени да избягат назад от страх. По различни начини продължавали да опитват, но пчелите при всеки опит ги отблъсквали назад. Обезнадеждени, решили да изчакат вечерта. Така или иначе, когато паднела нощта, пчелите щели да се разпръснат и те лесно ще постигнат целта си. Седнали настрани, заговорили се и започнали да чакат вечерта.
Когато лъчите на слънцето се изгубили, когато тъмнината на нощта обгърнала всичко, наоколо и една друга тъмнина започнала да покрива небето. Един след друг облаците го обхващали. Не след дълго видимите хоризонти се напълнили с облаци. И без това намаляващите лъчи с гъстотата на облаците се изгубили. Не минало много, след което сред облаците, които били станали на пластове, започнали да гърмят гръмотевици. След гръмотевиците, които удряли една след друга, и шума, който докарвал сърцата до устата, последвал дъжд, сякаш се изсипвал из ведро. Постепенно дъждът се увеличавал. Сякаш небето се разтворило и изсипвало всичко, което има в него. Това бил дъжд, какъвто жителите на тези земи досега не били виждали през живота си. Долините се наводнили, потекли реки. Цяла вечер дъждът не спрял да вали. Към сутринта всичко наоколо започнало да се успокоява, новото утро посрещало лъчите си.
Когато напълно се разсъмнало, езичниците дошли до мястото, където Асим лежал, за да го вземат. Но Асим го нямало на мястото, където бил убит. Водите го били отнесли някъде. Започнали да го търсят. Търсели с часове, но напразно – нямало го никъде. Търсели, докато надеждата им се изчерпила. След това се върнали.
Този преживян случай започнал да се предава от уста на уста. Асим ибн Сабит (радиаллаху анх) вече бил споменаван като "Хамийу'ддебр" (Човекът, когото пчелите пазят).
Омер (радиаллаху анх), когато разбрал, че пчелите пазели Асим, казал: "Аллах пази своя вярващ раб. Асим беше дал обет, докато е жив, да не даде да бъде докоснат с ръка от езичник. Така се бе помолил на своя Господ. Докато беше жив, той изпълни този обет, а след като умря, Аллах го е опазил."
Създателят опазил Асим, който наистина защитавал религията, не позволил тялото му да попадне в ръцете на неверниците. Той се запомнил като "Човекът, когото пчелите пазят".

- Успехите на Асим (радиаллаху анх) като ислямски боец срещу неверието е оценено от Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем);
- Въпреки толерантното и прощаващо поведение на исляма, езичниците упорстват в отмъщението и омразата си, към мюсюлманите;
-Противниците на религията на Аллах, за да задоволят омразата си прибягват към неправилни начини;
- Страхът от Аллах кара вярващите да бъдат внимателни към обетите на неверниците, които не вярват в Съдния ден и към дадените от тях думи;
- Който пази религията си, Създателят също ще го пази;
- Дуите, които се правят от сърце, ще намерят отговор.
Не е нужно да говорим много за Асим (радиаллаху анх), след като научихме преживяното от него. Достатъчно е да споменем това, което е преживял, предаността му към Аллах, подчинението му по Неговия път, жертвоготовността му по този път, смелостта му в предаване душата си по пътя на Аллах като вярващ, вярата му в Съдния ден... Нека изпълним сърцата си с неговата обич и обичта на такива като него, защото това не са само страници от ислямската история, но и пример за вяра, жертвоготовност и действие по пътя на Аллах.
Да обърнем вниманието си към поколението, което ще служи на този път. Но за да се обвърже с любовта и желанието да служи, трябва да вземе за пример именно такива личности като Асим. Тези, които разгръщат страниците на тази славна история, тези, които слизат до извора и пият вода от него, ще се срещнат с много интересни, вълнуващи и вдъхновяващи примери.
Асим живял с чест и слава, уповавал се на Създателя си, преселил се от света с чест и достойнство и Аллах го опазил. Сега Асим е на място, което никой не знае, ще получи заслуженото си щастие и ще чака Деня, в който ще бъде възнаграден с голяма благодат.
Тези, които са били несправедливи към него, тези, които са се кълнели да пият вино от неговия череп, тези, които са си въобразявали да спечелят богатство срещу тялото му, са се превърнали в пръст.
Как мислите, как ги споменават тях, спомените, които те са оставили за себе си, как се възприемат? Не са ли забравени?
Докато ние отново се срещаме с Асим, с неговия живот, с неговата смърт... Да си спомним някои от неговите стихове. Те също говорят за много неща:
"Смъртта е истина, а животът е преходен.
Естествено, ще се сбъдне волята на Аллах.
Ще достигне човекът един ден предопределеното му.
Ако не се сблъскам с вас, нека майка ми ме загуби." (Сирату ибн Хишам, 2/170, ел- Бидайевен-Нихайе, 4/66)
Разбира се, смъртта е истина, животът е преходен. А от тези, които твърдят обратното и си мислят, че никога няма да умрат, не виждаме някой да е все още жив. Свидетели сме, че изминалите минути не се връщат. Знаем, че този житейски път няма връщане назад.
Докато вървим по този път, от който няма връщане, сме длъжни да обмисляме много добре следите, които оставяме по пътищата, по които вървим, да обмисляме това, което правим, да анализираме всичко и според това да насочваме живота си! Последната дума нека бъде от Зикр-иХаким:
"Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. А Аллах е състрадателен към рабите." (Бакара, 2:207)