6д Сейте човечност, жънете обич

Докато затвориш очи времето е отминало. Старата година изпълни задачата си и изпитваше, както обич, така и мъка, заради това, че трябваше да отстъпи мястото си на новата година. Навън валеше сняг на парцали. Снежинките с различна форма сякаш правеха шоу и прославяха Всевишния си Създател. С въодушевлението, което им даваше настъпването на новата година хората плануваха да се забавляват лудо. А децата от квартала, за да научат мъдростите на този ден и да направят полезно началото на новата година решиха да прекарат новогодишната нощ с дядо Хикмет. Дядо Хикмет се зарадва много за това тяхно решение. Погледна към децата, усмихна им се и каза:
- Мои мили деца, като ви гледам изпитвам голяма надежда за бъдещето.
Най-малкото от децата на име Мехмед каза радостно:
-Дядо, аз пораснах с още една година. Когато стана голям, аз ще се старая да бъда полезен за хората, подобно на теб. На всички ще обяснявам хубави неща като теб.
Дядо Хикмет с вълнение изслуша Мехмед:
- Иншааллах Мехмедчо– каза той и продължи:
- Деца, стигнахме до края на още една година. Да видим сега, какво направихме през тези 365 дни. Днес е времето да помислим какво трябваше да направим през изминалата година. И тази, ако Аллах даде живот, какво мислим да правим. Ако искате аз да питам, а вие да отговаряте. От кои благодеяния на Всевишния Аллах се възползвахме през изминалата година? Нека да помислим. Ти как мислиш Юсуф?
- Хъммм– измънка Юсуф – труден въпрос, дядо. От къде да започна по-напред! Възползвах се от много благодеяния на Аллах.
Дядо Хикмет каза:
-Да, детето ми, благодеянията, които ни се поднасят са толкова много. Нека всеки един от вас спомене по едно от тези благодеяния.
Юсуф каза:
- Въздухът.
А Ибрахим:
-Тялото ни.
Хазма:
- Храната.
Дядо Хикмет се усмихна, погледна Хамза и му каза:
- Браво Хамза, ти си се възползвал повече от тези благодеяния.
Всички деца се засмяха на тази шега на дядото. А Хамза допълни:
- Какво да правя дядо, всичката храна, която Аллах е създал е толкова хубава. Като я погледна не издържам, изяждам всичко.
Дядо Хикмет каза:
- Първо трябва да внимаваш за здравето си, Хамза, и да благодариш за благодеянията, а после можеш да се възползваш от тях колкото си искаш. Хайде да продължим с изброяването на благата.
Мерйем каза:
- Майка ни и баща ни са благодеяния за нас.
Хатидже добави:
- Планините, моретата, полетата...
А Мехмед посочи:
- Слънцето, Луната и планетите.
Айше каза:
-Животните, горите, цветята...
Доволен от отговорите на децата, дядо Хикмет каза:
- Има още много блага, нали деца?
Децата в един глас отговориха:
- Дааа!
Дядо Хикмет продължи:
-Тази нощ е времето да благодарим на Всевишния Аллах за това, че през цялата година сме се възползвали от тези благодеяния. Когато се приберете вкъщи не забравяйте да благодарите на Великия Аллах, става ли, деца?
Децата отговориха:
- Става дядо.
После с интерес продължиха да слушат дядо Хикмет:
- Нека сега да направим една равносметка за изминалата година. През годината хората пренебрегнаха обичта помежду си, забравиха я. Отново милиони хора се убиваха. Човек, който забравя Аллах, забравя и да обича, не съблюдава правата на другите, изпитва наслада от измъчването на създанията на Аллах. А ако хората не забравят повелите на Всевишния ни Аллах, дори и през ум няма да им мине да вършат зло на другите, на животните, на растенията.., напротив те щяха много да ги обичат. Вижте нашата приятелка Айше, колко много обича животните. И се отнася много хубаво с тях. Всевишният Аллах много обича тези, които обичат Неговите творения. Деца, нашият свят има нужда от знаещи, справедливи и полезни хора. Какво трябва да направим, за да сме знаещи?
Юсуф отговори:
- Трябва да четем много книги, дядо.
Дядо Хикмет каза:
- Браво Юсуф, освен това трябва много да изследваме. А какво трябва да направим, за да бъдем справедливи?
Този път Мерйем отговори:
- Не трябва да лъжем, дядо.
Дядо Хикмет се съгласи:
-Да, детето ми, никога не трябва да лъжем. Трябва много добре да познаваме живота на нашия любим Пророк Мухаммед, който хората нарекли Мухаммедул-Емин (честният, справедливият). Трябва да вземем за пример неговите думи, дела и постъпки. За да бъдем полезни на хората трябва да прилагаме наученото в живота си и с доброто си поведение да бъдем за пример пред тях. Както сега – и вие можехте безсмислено да празнувате настъпването на новата година, но предпочетохте полезните беседи тук, заедно с мен. Благодаря на всички вас.
Децата бяха много доволни от думите на дядо Хикмет. Те също му благодариха и продължиха да разговарят за благата на Великия Аллах.