Чувството, наречено обич
Обич е дума, състояща се от две срички. Когато извира от сърцето и избликва през устата, е в състояние да спре даже течащите води. Тя е изразът, който лежи в основата на битието. Обичта е причината за създаване на световете. Най-красноречивият израз за обичта е: "О, Мухаммед, ако те нямаше теб, аз не бих сътворил световете!"
Аллах Теаля има най-прекрасните (есмаул-хусна) имена, едно от които е Ведуд, т.е. много обичащ. Той, Всевишният Аллах, който е създал всичко от нищото, властва над световете със силата на безпределната си обич. Неговите имена са ярки показатели за тази обич: Рахман, Рахим, Гафур, Афувв, Гаффар, Лятиф, Рауф, Реззак, Селям, Тевваб, Веххаб, Джелил, Джеббар, Шедиду 'л-икаб, Каххар, Адил, Кавий и др. Защото всички тези имена – кое от кое по-хубави едно от друго по-значими, дават асоциация с обичта, любовта. Ако последните шест от гореизброените имена все пак не ви убеждават от пръв поглед по отношение на обичта, постарайте се да ги прочетете обратно й ще видите, че те наистина сочат безграничната обич на Всевишния Аллах.
Обичта на Всевишния е безкрайна, тя няма граници. Той без съмнение с тези свои прекрасни имена дава лек за ранените души. Ако погледнем света на творенията, ще видим, че всичко – природата, човешките общества, народите и изобщо цялата вселена – се крепи на обичта. Сиреч обичта е причина за порядъка, за този ред. Сега се замислете сериозно как Всевишният Аллах, полагайки върху плещите на своя любим Пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), мисията за обичта и пращайки го като милост за хората, дори за всички светове, е изразил своята любов, своята обич към тях. Както споменахме и по-горе, обичта е причина за съществуването. Нашият изначален и вечен Повелител и Господар, който се именува и Самед (т. е. всички се нуждаят от Него и се насочват към Него, Той е целта на всички въжделения), е доказал своята обич, като е създал тварите от нищото, дарил ги е със своята милост и е разтворил вратите на прошката и благодатта. След като е дарил с тези блага създадените, Той е пожелал да даде възможност и на тях, създадените от Него, да докажат своята любов. Съществата, лишени от воля или съзнание, като ангелите, животните, растенията и др., в стремежа си да докажат своята обич са се оставили изцяло на волята на Аллах и показват верността си към Любимия, като го споменават всеки миг. Но съществата, които разполагат със свобода на избор, като хората и джиновете например, невинаги са съумели да Му останат верни докрай. Това се дължи на нецелесъобразното използване на обичта, предназначена за Обичния (Аллах).
Обичта е присъщо чувство на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и на тези, които вярно следват неговия път. В основата на истинската обич стои привързаността – една много силна привързаност, която е в състояние да накара обичащия да пожертва много неща в името на обичания. Затова любовта към Пейгамбера на обичта и следствието от това – украсяването на сърцата с истинската обич, е неминуемо съпътствано от пожертвования. Обичта към Него е възможна само след безпрекословното приемане и потвърждаване на всичко онова, което Той е донесъл; и нещо повече – след приемане и стремеж към Неговия начин на живот, придържане към Неговия пример във всички житейски ситуации, следване на Неговия път по съвсем съзнателен начин. А затова е необходимо целенасочено да се изучава житейският му път, да се превърнат Неговите думи и поведението Му във водещ девиз на живота ни.
Обичта на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), чието сърце бе като океан от любов, произхождаше от безпределната обич на Всевишния. С други думи, тя бе израз на безграничната любов на Всевишния Аллах. Той обичаше в името на Аллах, гневът му също бе в Негово име. Като изхожда от истината, че истинската обич е обичта към Аллах, и в стремежа си да плува в това море от обич и любов, Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не се е поколебал и се е качил на сала, съграден от обичта на съществата. Под Негово въздействие известният поет Юнус Емре е изразил Неговата голяма любов със следните думи: "Обич към създанията заради Създателя!"
Нека и ние да обичаме и да бъдем обичани по юнуски, но без да объркваме целта си, нека в дългия път към вечността в някой прекрасен пролетен ден да не се окажем омагьосани в своята любов пред едно-единствено цвете... Нека продължим да търсим неувяхващите цветя и след сезоните на цъфтеж.
Обични Аллах, не лишавай сърцата ни от любов! Дари ни с обич към Теб, към Обичния Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и към всичко, което обичате, и всички, които Ви обичат!
Ведат С. Ахмед
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (115), Февруари, 2003 година
Портал 
