Бяла благодат
Такива природни явления като дъжда, снега и вятъра в ислямския мироглед и в представата за Аллах се възприемат като милост и благодат от Негова страна. Навярно не е необходимо надълго и нашироко да се обяснява защо ги наричаме «рахмет», благодат. Няма човек, който да не знае значението на водата за нашия живот и да не осъзнава ролята на дъжда и снега за запазването на естественото равновесие в света. Едва ли има някой, който да не е информиран за тях, особено като се има предвид ролята на глобалното затопляне, за което все повече се говори, причините за него и последствията, които то поражда. Тогава защо е необходимо, когато завали сняг, средствата за масово осведомяване да вдигат шум до небесата за «белия кошмар», за «бялата мъка» и да тръбят, че «бялата грижа» се завръща, «бялата напаст спира живота»? Ала в която и да е географска ширина да се намираме, би трябвало нашите съвременници да възприемат тези явления като благодат, за която да се благодари, а не да се оплакваме. Все още има, естествено, хора, които характеризират обилно завалелия сняг като “бяла благодат” и “берекет” за нас. Колко по-разумно и близко до ума е това!
Разбира се, светът, в който живеем, не би ни поднесъл непрекъснато и само цветя. Всеки ден не може да мине като празнично честване. Животът ни на този свят се осмисля с всичките си условия, с положителните и отрицателните страни, с улесненията и трудностите си. Понякога дори и да не искаме и да искаме, нямаме възможност да ги променим.
Съвременният човек изглежда като създание, което не може да преодолее притесненията и трудностите, които се явяват по различни причини и не може да се бори и съпротивлява срещу тях. Тогава вместо да оцени като благодат и берекет благата, които му се изпращат и посреща, характеризира ги като наказание и нещастие. Кой знае защо пренебрегва и не се замисля върху мъдростта от причините за тях.
Някои явления, които се случват на света, могат да се възприемат като бедствия. Така например, понякога дъждовете се възприемат по този начин. (Нур, 43) Само че нека не забравяме, че Аллах не е изоставил човека сам срещу тях, а благоволил да го възнагради с превъзходната даденост на ума и разума. Затова днес сме свидетели и знаем как онези общества, които уместно използват ума си успешно, се справят с природните явления. Най-добър пример в това отношение е японският народ. Ето защо вместо всеки път да приемаме като бедствие трагедиите, които ни налитат, би трябвало да се замисляме, че те имат своя принос за развитието на ума и разума на човека.
Смятам, че друга причина, поради която не преценяваме правилно подобни явления, е незнанието или нежеланието ни да узнаем истинските причини за тях. Както е известно голяма част от пречките и притесненията, възникнали вследствие от дъждовете, снеговалежите, бурите и наводненията се дължат на ненавременното подготвяне и изпълнение на съответната инфраструктура. При подобни случаи не е уместно да се говорят неща без да се видят истинските причини.
Подобни окачествявания, които споменахме по-горе като суровата зима и обилно навалелия сняг са показателни за нашето късогледство.
Човекът трябва да се разглежда и възприема в единство с природата. Тогава се осмисля неговия живот. Няма съмнение, че Аллах, Който е сътворил него и останалите същества, е внесъл много по-голям смисъл в живота му. Трябва да приемем, че Аллах е дарил вселената и в частност нашата планета с блага и възможности, за които вечно трябва да Му благодарим. И ако пристъпим към нещата от такава позиция, оплакванията ни ще намерят истинския си адресат.
Защото бял е цветът на благото.
Проф. д-р Исмаил Чалъшкан