Мир и благодат – трите свещени месеца
Всяка религиозна или етническа общност, живяла на този свят, си има специфични празници, които се честват с радост. В основата на тези празнични дни и нощи много често стоят религиозните убеждения и традиции на обществото.
Има свещени дни и нощи, месеци и места, чиято святост произтича от ислямската религия – непременно средство и условие (Ал-Имран, 3: 85; ел-Маиде, 5: 3) за постигане на земното и отвъдното щастие от страна на най-прекрасното създание на Всевишния Аллах. Като израз на милостта на Всевишния Аллах, определени места и времена превъзхождат останалите. Вярващите, които схванат същността на това различие, несъмнено ще се потопят в милостта на Аллах.
В сравнение с другите населени места на земното кълбо, Аллах Теаля е отредил много по-голяма стойност на Свещена Мекка (ен-Немл, 27: 91). От географска гледна точка мекканските земи може и да не превъзхождат другите, даже напротив, но поради това, че Аллах ги е осветил и им е придал по-голяма стойност за мюсюлманите, те се превръщат в свещени, високо тачени и заемат специално място в техния живот.
Месеците известни като "трите месеца" – реджеб, шабан и рамазан, имат специфично значение в битието на мюсюлманите. Реджеб, шабан и рамазан са три от дванадесетте месеца по лунния календар. Превъзходството им над другите се основава на следния хадис на пратеника (салляллаху алейхи уе селлем): "О, Аллах! Стори за нас святи/плодородни реджеб и шабан и нека достигнем рамазан." (ел-Дмеймиус-сагир, V, 131). По този ничии се молеше Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). когато настъпваше месец Реджеб. Да се моли той и да не му се приеме дуата?!
Святостта на трите месеца и тяхното превъзходство е изразено с благите думи на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), а тяхната стойност нараства и поради свещените нощи, защото се честват тогава, а може би самите те са причината на превъзходството.
Още в първата петъчна нощ на Реджеб се чества нощта Регаиб, която вече отмина. В тази нощ молбите, отправени към Аллах,. получават отговор, милостта му е колкото броят на мехурчетата на морската пяна – безкрайна. Естествено милостта и благодатта па Аллах винаги са безкрайни, но тогава нейните прояви са още повече. И без това буквалното значение на думата "регаиб" е "дарове, благодеяния, награди“. Пратеникът на милостта Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отбелязва важността и величието на тази нощ със следният хадис-и шериф: "Има пет нощи, в които отправените дуи не се връщат, т. е. се приемат. Те са:
- Първата петъчна нощ на месец Реджеб – регаиб
- Петнадесетата нощ на месец Шабан – бераат.
- Петъчните нощи.
- Нощта на Рамазан Байрам.
- Нощта на Курбан Байрам.
(ел-Джямиус-сагир, III, 454).
Друга, свещена нощ, която украсява трите месеца е 27-ата нощ на месец Реджеб – Мирадж. В нея Всевишният Аллах възнагради Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) с мирадж (възнесение), тъй като беше изтощен от усилията за проповядването па исляма, а също така беше загубил една ценна спътничка, съпруга и приятелка в лицето на Хазрети Хатидже, както и чичо си Ебу Талиб, един толерантен човек – защитник на исляма. През тази нощ вратите на Божията милост се откриха до край, за да изведат Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) от този свят на несправедливостта в света на доброто и мира. Тогава Мухаммед, алейхис селям, бе пренесен от Мекка в Месджиди Акса, намираща се в Кудюс (Йерусалим) (ел-Исра, 17: 1) И от там бе възнесен в небесата, след което, преминавайки т. нар. Сидретю'л-мюнтеха (крайния предел за всички творения, с изключение на Мухаммед, алейхис селям) (ен-Неджм, 53: 7- 18), се срещна със своя Господар - Всеобхватния и Вездесъщия Аллах, неограничаван от времето и пространството.
Възнесението на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) се превърна и във възнесение на вярващите. Тъй като този дар, освен че бе едно от чудесата, дадени на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), бе и изпитание за човечеството. Защото, както имаше хора, които приеха, а и днес приемат от все сърце това чудо, има и такива, които го отричаха и тогава, и сега. Това събитие е причината Ебу Бекир (радиаллаху анху) да достигне степента на безпрекословната правдивост и да бъде наречен "съддик" - "правдивият". След това събитие Ебу Бекир (радиаллаху анху), вярвайки, подчинявайки се и изразявайки верността си към Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), който не говори от свое име (ен-Неджм, 53:3-4), достигна висшата степен — да бъде "вторият от двамата" (ет-Тевбе, 9: 40). Ебу Бекир (р.а.), предпочитайки безкрайното величие на сърцето (духа) пред ограничеността на разума, стана най-любимият човек на Аллах Теаля и Неговия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем).
Чудото мирадж придобива за вярващите още по-голяма важност и поради даровете, дадени през тази нощ. А това са последните два айета на сура Бакара, петкратният намаз и обещанието за опрощение греховете на всички, освен съдружаващите с Всевишния Аллах.
Прилежното изпълнение на петкратния намаз дава възможност за проникване в духовния свят. Несъмнено случайно точно в тази нощ е отреден петкратния намаз, който е безценен за запазване на духовното равновесие па вярващите. По този начин вярващите, съблюдавайки явните и скритите му изисквания» имат шанса да почувстват възторга на Пратеника ни Аллах, изпитан от него в нощта мирадж. А това показва колко голяма благодат е намазът за извисяването на човешкия дух
Друга благодатна част от трите месеца е петнайсетата нощ на месец Шабан – нощта Бераат. Свидетелство за богатата духовност на тази нощ са следните лаконични изрази на Пейгамбера (с.а.с.): "В петнайсетата нощ на месец Шабан Всевишният Аллах се проявява на земята със Своята Милост и опрощава греховете на толкова хора, колкото са влакната на овцете на племето келб, а дори и повече." (Ибн Мадже, Икаме, 191; Тирмизи, Савм, 30), В този хадис Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) – най-красноречивият сред арабите (афсах'ул-араб) - метафорично подчертава важността на тази нощ като сравнява величието на благодатта на Аллах с броя на влакната на най-влакнестите овце по това време.
Буквално "бераат" означава: опрощение, спасение. А за да го получим този "бераат" пак трябва да се обърнем към един от хадисите на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който гласи: "В средата на месец Шабан през нощта изпълнявайте (допълнителни) ибадети, а през деня говейте (допълнително). След залез слънце през тази нощ Всевишният Аллах се явява на земното небе и до зазоряване подканва хората: Няма ли хора, желаещи прошка – да ги опростя, няма ли хора, желаещи препитание – да ги даря с препитание, няма ли хора, сполетени от беда – да им помогна, няма ли такива, няма ли..." (Ибн Мадже, Икаме, 191).
След тези два месеца следва третият – "султанът на единадесетте месеца" рамазан. Неговите особеностите са безбройни, но ние няма да ги засегнем, а само ще кажем няколко думи за нощта Кадир, която му придава съвсем друг оттенък, духовност и величие. Тази нощ според думите на Всемогъщия Създател на времето и пространството е "по-превъзходна от хиляда месеца" (ел-Кадр, 97: 3). Тя бележи началото на низпославането на Свещения Коран – духовния ориентир за човечеството по пътя на щастието (ел-Кадр, 97:1). Ако тази нощ се прекара в богослужение според достойнството й, то тогава вратите на щастието ще се открият до край за човека, тъй като тя е по-свята от хиляда месеца. Това надвишава един човешки живот!.. Блазе на онези, които прекарат тази нощ, осъзнавайки величието й!
По отношение точната дата на нощта Кадир, сред ислямските учени съществуват разногласия. Въпреки това има хадиси, които посочват, че тя се пада в последните десет дена на месец рамазан или в нечетните нощи на последните десет дена. Дори широко разпространение е получило мнението, че е 27-ата. Независимо от всичко това, искрено вярващият във величието на нощта Кадир и желаещият опрощение на греховете си, ще прекара последните десет нощи на рамазан, като че ли всяка е Кадир и ще извърши необходимите ибадети. Нашият водач Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е съветвал сподвижниците си да изричат следната дуа: "Аллахумме иннеке афуввун, керимун, тухиббу'л- афве, фа'фу анни – О, Аллах! Ти си всеопрощаващ, прещедър, обичаш опрощаването, опрости и мен!" (Теджрид-и сарих терджемеси, VI, 314).
Как можем да се възползваме от благодатта на тези свещени дни и нощи?
Като говеем през дните, особено през месец Шабан, тъй като Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е говял често през този месец и го препоръчвал на сподвижниците си (Бухари, Савм, 52; Муслим, Сиял, 175; Ебу Давуд, Савм, 56; Несаи, Савм, 70), а и също като раздаваме много милостиня и извършваме добрини от всякакъв вид. А нощите ни трябва да се превърнат в ден, т. е. да бъдем будни във времето, когато нехайните спят, да открием сърцата си към Аллах, когато се развиделява (сехер), да открием сърцата си за идващата от Аллах благодат, което може да се осъществи чрез извършване на ибадети, искане на прошка, искрено богослужение и размишление.
Нека Аллах да ни облагороди с духовната енергия на трите месеца и свещените нощи!
Ведат С. Ахмед
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (123), Август, 2004 година