Пред месеца на милосърдието и благодатта
Един от най-важните блага, с които Всевишния Аллах ни е дарил е месец рамазан и ибадетите, които трябва да се изпълняват през него. Защото дните и нощите през рамазана са отрязъци от свято време. Защото Дженаб-и Хак ни е известил, че Коранът е низпослан през този месец, а също така е обявен за фарз спазването на оруча. Нека не забравяме, че нощта Кадир, която е по-благодатна от хиляда месеца, е извор на милосърдие и благодат през този месец. Теравих намазите, които изпълват докрай джамиите ни през рамазанските нощи, се изпълняват тогава. Дарението фитре, което е своеобразен финансов ибадет се реализира отново в този месец. А зекятът - основа на социалната взаимопомощ, основно се изплаща пак тогава. Поради тези причини, от гледна точка на духовността за мюсюлманите, месец рамазан е месец на милосърдие, а от материална гледна точка - месец на благодат. Дните на байрама, в които радостта достига до краен предел, увенчават красотата му.
През цялата си история мюсюлманите са отбелязвали и продължават да отбелязват по най-раздвижен начин месец рамазан в сравнение с останалите. Това оживление се чувства във всички страни, където живеят мюсюлмани - както в домовете и работните места, така и по улиците, площадите, пазарищата и джамиите. През този месец става въпрос за един по-спокоен, по-обикновен, уравновесен и благополучен начин на живот. Иначе погледнато, дните на рамазана и празничните дни са изпълнени с мир и любов. Впрочем, на практика става въпрос за отражение на щастието в социалния ни живот. Защото оручът има свойството да възпитава човека духовно, да го облагородява и пречиства от злините. Оручът е сила, която го кара да надвие своето „аз“ и да мисли за другите, а при необходимост - дори да го предпочете пред себе си. Оручът предпазва човека от нежеланите неща, както това е заявено в следния хадис: “Оручът е щит. Нека този, който спазва оруч да не злослови и да не проявява невежество. Ако пък някой друг вземе да спори с него или да му се кара, то нека два пъти му рече: “Днес съм оручлия!” Заклевам се в името на Аллах, че от Негова гледна точка дъхът на устата при оруча е по-приятна от миск”. Всевишният Аллах е повелил: “Всеки, който пази оруч, престава да яде, да пие и забравя половите си влечения. Оручът е ибадет, който се спазва само заради Мен и е лишен от всякаква показност. Единствено на Мен принадлежи правото да награждавам за това. Ала всички други дейности се заплащат десетократно повече.” (Бухари, Савм, 2) И наистина, в израза “Оручът е щит” има многопосочни значения. За миг този израз ни откъсва от присъщите ни чувства и ни издига в света на ангелите. Лишавайки ни от яденето, пиенето, страстите и всички злини, обгръщат ни ангелски особености, макар и за определено време. Последната част от хадиса е свещен. В нея се заявява, че наградата за онези, които спазват оруча, ще бъде въздадена лично от Дженаб-и Хак. Добрите деяния ще бъдат възнаградени десетократно повече, което се подчертава и в следния айет: “Който пристъпи с добрина и красота, за него ще бъде отредено десетократно повече. А който дойде със злини, той не ще бъде наказан различно от същото количество.” (ел-Енам, 16)
Другото важно събитие, което извисява значението на месец рамазан е факта, че Свещения Коран е низпослан именно в него. Затова месец рамазан се именува и като месец на Корана. Както е известно, първите айети на Великата ни книга са низпослани през нощта Кадир в месец рамазан. Ето защо нощта Кадир, а следователно и месец рамазан, са по-благодатни от хиляда други месеци. „Рамазан е месеца, през който е бил низпослан Коранът за напътствие на хората с ясни знаци от напътствието и разграничението.” (ел-Бакара, 185) Изобщо ислямският свят, и по-специално турските общества свързват месец рамазан с Корана. Най-ярък пример в това отношение са цялостните му четения по домовете, в работните места, в джамиите, по радиото и телевизията. Макар през годината това да е било пренебрегнато, то през месец рамазан наоколо се чуват гласовете, които четат Корана. Различна е картината, която наблюдаваме, когато хората се стичат в джамиите призори или през деня да кланят намази или да слушат Корана. А гласовете на четците като че ли просветляват душите и проехтяват по сводовете и минаретата на джамиите.
Теравих намазите, които се изпълняват през рамазанските нощи се именуват по израза “Теравих”, чието речниково значение е – почивам, отмарям, намирам покой, възползвам се от прохладния ветрец или редувам изпълнението на дадена работа, за да е по-лека. От религиозна точка понятието “Теравих” означава нощен намаз, свойствен за месец рамазан, който се изпълнява през нощта след ятсъ намаз. Този намаз, който се изпълнява от времето на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), изгражда желание, устрем, вълнение и сплотеност сред мюсюлманите. Може би най-многобройните посетители в джамиите са при Теравих намазите през месец рамазан. Светлинните надписи, уличните лампи, дори невидимите за очите ни меляикета тогава обкръжават мюсюлманите. Тогава именно ставаме свидетели на човешкия поток, който се готви да се изправи и с вълнение да застане в редиците за изпълнението на ятсъ и Теравих намаз. Юноши с пламнали от вълнение лица и момчета, хванати под ръка пристъпват към джамиите. А възрастните, по чиито лица се чете опитът, уважението и благородството, се изправят като вековни чинари редом и рамо до рамо, един до друг в редиците. Това вълнение допринасят Теравих намазите на рамазанските нощи. Всъщност в основата му са любовта и почитта на мюсюлманите към месец рамазан и сюннета на Хазрети Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем).
Както подчертахме и по-горе, една от най-важните особености на месец рамазан е изпълнението на онези финансови ибадети като зекята и фитре. Имуществото и богатството, които често пъти са причина за избуяването на гнева, омразата, завистта и враждата в обществото, през този месец се превръщат в ибадети и са причина за появата и укрепването на доверието, обичта и братството между хората. По такъв начин става възможно разумното разпределение на духовните и материалните ценности в обществото. Така щедростта и великодушието, които макар и веднъж да се случват в годината, отразяват социалната страна на исляма, което е най-важното от вярата ни. Защото ислямът не познава скъперничеството и егоизма. В него владее чувството на взаимопомощ и солидарност. Софрите за ифтар, които се слагат след това, са продължение на това прекрасно начинание с кръговете на обичта и уважението, съставени от близки и роднини, които през останалото време на годината нямат възможност да се съберат за едно.
В заключение трябва да заявим, че месец рамазан както от материална, така и от духовна гледна точка е месец на опрощението и благодатта. В неговата атмосфера всички лица греят с радост, увенчава се доверието на хората помежду им. Този, който пожелае, може да потъне в този извор на благодат и опрощение и да се пречисти. Той опознава книгата, преоткрива себе си, вярата и своя Създател и изпълнява отговорностите си. Чувството за добротворство и взаимопомощ достигат висини. Всеки се стреми да остане далеч от нелицеприятните действия и нарушенията на законите и правилата. От друга страна се намаляват процентите на провиненията. Казано накратко, всичко това допринася за социалния мир и сполуката на обществото. По този повод честитя месец рамазан на мюсюлманите и пожелавам този месец да допринесе добрини и сполука на цялото човечество.
Доц. д-р Фикрет Караман
Портал 
