6 Айше Аслъ Санджар

“...чувствах някаква празнота. Имах въпроси, на които не можех да намеря отговори в християнството. Например, човек защо е дошъл на тази земя? Какъв е смисълът на този живот? Каква е същността на вселената? Разбира се, не сме сътворени напразно. Не сме дошли на този свят само, за да пораснем и остареем. Наистина животът има една велика цел. Обаче тази цел тогава за мен беше една скрита тайна.”
Айше Аслъ Санджар е родена в Америка през 1944 година. След  като се дипломира в Щатския университет Охайо профил Английска литература, завършва магистратура и работи две години в областта на образованието. Встъпва в Исляма на 25 годишна възраст.
През 1976 г. установилата се в Турция мюсюлманка Айше Аслъ Санджар ни разказва:
“Спомням си красиви и бляскави младежките си години. Бях ученолюбива и отлична ученичка в училище. В същото време бях много активна в ученическата организация и социалната дейност. През този период бях много доволна от живота си. Но от време на време, когато оставах сама, чувствах някаква празнота. Привидно животът ми беше много добър, но бях изпаднала в духовна празнота. Като християнка всяка неделя ходех на църква. Религиозните тържества в църквата не удовлетворяваха душата ми. Тя беше гладна, много гладна. Защото след двучасовите служби в неделите до следващата неделя в душата ми нямаше нищо, което можеше да ме засити. Заедно с това неудовлетворение имах и въпроси, на които не можех да намеря отговори в християнството. Например, човек защо е дошъл на тази земя? Какъв е смисълът на този живот? Каква е същността на вселената? Разбира се, не сме сътворени напразно. Не сме дошли на този свят само, за да пораснем и остареем. Наистина животът има една велика цел. Обаче тази цел тогава за мен беше една скрита тайна.”  След като не намира търсената истина в християнството Айше Аслъ Санджар се впуска в търсенето й в Западната литература. И тук тя не намира истината и след като в последния курс от обучението си изпада в депресия, разкрива пътя към намирането на Исляма:
“След като завърших образованието си се отдадох на работата. След първите ми месеци работа разбрах, че няма разлика от живота ми в университета и този, който водех сега. Не мога да премина нататък, без да разкажа една много важна точка от променения ми живот. Когато бях в последен курс в университета се запознах с един младеж мюсюлманин от Турция. С думите и възгледите си този младеж ми даваше надежда. Всъщност, когато се запознах с него, той не изпълняваше изцяло ислямските принципи. Но неговата вяра (иман) и здрави възгледи малко по малко ме спасиха от дълбоката яма на неверието и ме изведоха към светлината на Исляма. След известно време ние се оженихме. Първите години от брачния ни живот преминаха много бурно. Съпругът ми беше турчин, а аз американка. Той беше мюсюлманин, а аз въпреки, че не бях приела официално мюсюлманството от културна и личностна гледна точка, бях една западна жена. Понякога възгледите и обичаите ни си противоречаха. Погледнато от страни между стария и новия ми начин на живот нямаше никаква разлика. Защото не живеех според Исляма. Проучвах тази религия, размишлявах. На едно място бях прочела:

“Когато Всевишният Аллах иска да събуди своя раб от неведението,  в което е изпаднал, му изпраща страдание.”
И на мен ми изпрати едно такова страдание, което стана причина да се напътя.
Продадохме къщата си и се приготвихме да дойдем в Турция. В това време изпаднах в странно и отнемащо разума състояние. Понякога летях от радост, а понякога се превивах от страх. Имах видения. Тогава у мен се роди страшното желание да чета. Оставих всякаква работа и започнах да чета книги, свързани с Исляма. Освободих се, с такова чувство прегърнах Исляма. За първи път се молех на Аллах и започнах да изпълнявам Неговите заповеди. С помощта на съпруга ми започнах да отслужвам петте молитви намаз и да държа оруч. След като дойдох в Турция религиозните ми познания се увеличиха още повече. С помощта на една мюсюлманка от Канада, започнах да се обличам според изискванията на Исляма.
Съвсем искрено мога да кажа, че ислямският ми начин на живот като една динамична сила ме насочи по правилния път. Динамичната сила на Исляма привежда във форма целия живот и съществуване на мюсюлманина. Това е една такава сила, че великата ера на невежеството се превърна в епохата на “Аср-иСаадет” (епохата на щастието).