Айше Санджар
Когато пристигнах в Турция, започнах да взимам уроци по Коран от една госпожа. Когато я попитах за забраждането на жените, тя ми обясни, че съществува категорична заповед за това, но не ме накара насила да се забрадя. "Ти идваш от САЩ, Културните ни среди са много различни. Аз вярвам, че след време ти сама ще го направиш по свое желание." – каза тя.
И наистина, с течение на времето започнах да не се чувствам добре без забрадка, защото вече знаех, че за нея има категорична повеля. Само след няколко месеца аз вече бях със забрадка.
Америка изобщо не е "рай за жените". Миналата година бях в Канада. Там например годишно около 1 милиард долара отиват за проблемите на жените, станали жертва на побои или друго насилие. На Запад жените са в тежко положение, действително лошо.
Айше Санджар е американка, родена и израснала в една християнска страна. Като малка посещавала църква. Завършила е Английска филология. След дипломирането си, в един момент се е запитала "Къде съм и докъде ще стигна?" Междувременно се запознала със сегашния си съпруг и приела исляма. По този начин се присъединила към групата на просветлените западнячки, станали мюсюлманки. Айше Санджар, която е майка на три деца, е много интелигентна, културна и озарена личност. Житейския си път тя разказа така:
Родена съм през 1944 година в американския щат Кентъки. Детските и юношеските си години прекарах в друг щат Охайо. Висшето си образование получих също в университета Охайо Стейт, специалност Английска литература. Тук се запознах и със сегашния си съпруг. Той беше първият мюсюлманин и турчин, с когото се запознавах. След дипломирането си преживявах един период на търсене. Питах се "Завърших. А какво ще правя сега?", и въпроси от този тип ме навестяваха все по-често. Още отпреди бях любознателна да чуя и науча различни идеи и виждания. Цял живот съм преследвала конкретни цели, непрекъснато работех за осъществяването им. И при завършване на следването ми стана така, че все едно съм постигнала целта – имам диплома, но мисълта, че не разполагам със знанията за истинното, същностното в живота, не ме напускаше. Нямах знания как да изживея живота си.
- По това бреме изпълнявахте ли изискванията на християнската вяра?
Смея да твърдя, че познавах добре християнството. Като малка всяка неделя ходех на църква и израснах като християнка. Това продължи така и през годините на прогимназиалната и гимназиалната ми възраст. Младежите организираха различни църковни дейности и аз се включвах в тях. Но с приемането ми в университета интересът и влечението ми намаляха. Не изпълнявах нито едно от богослуженията, не изпитвах такава потребност, сякаш ми беше все едно.
В средата, в която израснах, нито веднъж не съм се срещнала с мюсюлманин, а понятието "ислям" бях чувала много рядко. Не знаех нищо за исляма. Но в моя кръг от познати лека-полека започнаха да присъстват и мюсюлмани. Заедно с тях ходех на конференции. Приблизително по това време отношенията ни с моя съпруг станаха по-сериозни. Той тогава не беше много религиозен, т.е. спазваше ОРУЧА, но не изпълняваше намаз. Разполагаше с широки знания за ислямската култура и изпитваше голяма близост към мюсюлманите около нас. Но вероятно заради условията, в които е израснал, не беше много склонен да води точно религиозен начин на живот, сякаш не държеше много на това. Оженихме се непосредствено след като се дипломирахме. Междувременно аз приех исляма за своя религия. Той го беше поставил като условие за нашия брак. Аз, разбира се, приех да го изпълня. Искаше децата му да са родени от майка мюсюлманка. След като започнах да изповядвам, исляма, животът ми коренно се промени. Трябваше да науча и практикувам все пак нова за мен религия, да уча нов език, непозната култура на бита и много други нови неща навлязоха в живота ми. Правех всичко това с удоволствие и сега съм много доволна.
- Приемането на исляма само заради условието на съпруга Ви ли се осъществи, или изпитвахте някакво вътрешно желание?
Мога да кажа, че той отвори една врата пред мен, защото тогава наистина не знаех нищо за исляма. Може би това е обичта! Към исляма, доколкото го познавах, имах положителен подход и нагласа още от самото начало. Обикнах мюсюлманите и всичко, което научавах, ми допадаше, близко ми беше. Да, в началото приех това като принципно условие за нашия брак, но в последствие разбрах колко правилен, колко удачен избор съм направила.
Аз и днес продължавам да изучавам исляма, и колкото повече научавам, толкова повече нараства моето преклонение и възторг пред него. От 1968 година насам Елхамдулиллях аз съм мюсюлманка. И нищо в исляма нито за миг не ми се стори неприемливо!
- А кога започнахте да се обличате така, както повелява нашата религия?
Това не стана в Америка. Започнах да се забраждам, когато дойдох в Турция. Докато бях в Америка, моите търсения бяха по-скоро интелектуални. Четях книги, а и не съм имала възможности за нещо извън това. Нямах нито един сред познатите си, който да се облича по този начин. Никой не отделяше внимание на това. Аз даже не съм знаела, че съществува категорична заповед в това отношение. След като се установихме в Турция, започнах да вземам частни уроци по Коран от една госпожа. За мен тя беше и учител, и духовна майка. Тя и всички други жени от нейния кръг естествено бяха забрадени и с облекло, съответстващо на ислямските правила. Когато я попитах за забраждането на жените, тя ми обясни, че съществува категорична заповед за това, но не ме накара насила да се забрадя. "Ти идваш от САЩ, културните ни среди са много различни. Аз вярвам, че след време ти сама ще го направиш по свое желание."- каза тя.
И наистина с течение на времето започнах да не се чувствам добре без забрадка. Защото вече знаех, че за нея има категорична повеля. Само след няколко месеца аз вече бях със забрадка.
Вече бях започнала да изпълнявам намаз, а заучавах сурите още докато бяхме в Америка.
- Много от мюсюлманките в Турция са открити, Вие, машаллах, си изпълнявате всичко.
Не, естегфируллах, имаме още много за изпълняване. Желая Аллах Теаля да осветли с правия път всички хора. Нека да бъдат дарени с красотата на пълния с смисленост живот!
След като чухме разказа на г-жа Айше Санджар в стъпването й в исляма и забраждането, помолихме я в качеството й на жена, израснала на запад, да ни разкаже за положението на жените там.
- Знаете, че съществува и се лансира виждането, че жените мюсюлмани в Турция са потискани, а жените на Запад са едва ли не щастливи. Какво е вашето мнение?
Не можа да сдържи смеха си след тези мои думи, г-жа Айше Санджар и с горчивина в гласа каза следното:
- Кой твърди това. Изобщо не е вярно! САЩ не са "рай за жените".
Миналата година бях в Канада. Там например всяка година 1 милиард долара се изхарчват за проблемите на жените жертви на побой или друго насилие. На Запад жените са в тежко положение, действително тежко....
- Един милиард долара ли?!
- Да, точно толкова, което значи, че в момента там съществуват огромни проблеми.
- Ами тогава, нека "пламтят" ушите на тези, които в стремежа си да очернят Исляма твърдят, че боят над жената в исляма е едва ли не "разрешен".
- Това е интересно, да. На Запад силният винаги потиска слабия. Мъжът потиска жената, по-големите деца потискат по-малките и т.н. Доскоро това не беше толкова драстично, както е в момента. Моята младост не мина в такава атмосфера и наистина не беше така. Много жалко, но положението на жената на Запад е тежко.
И със сарказъм в гласа добави:
- Ех, имат някакви права, като правото на гласуване по избори например...
Питаме я за ролята на свободата, с която разполага жената на Запад в достигане на щастието си.
- Свободата не можа да й донесе щастие. Не я прави щастлива. Жената на Запад днес е в търсене не толкова на свобода, колкото на щастие. А последното е постижимо чрез брака, чрез изграждането на добро семейно огнище. Жената желае да се реализира най-вече като майка и съпруга. И всъщност това важи не само за жените. Семейството е източникът за щастие на всички хора.
Ето това се иска. Да не говорим, че днес взаимоотношенията между мъжа и жената са доста увредени.
- Как мислите, коя е причината? Може би това, че жените навлязоха във всички сфери на обществената дейност и са по-свободни.
Не мисля, че проблемът е тръгнал оттам. Той е започнал по-рано, но тази причина била избрана и посочвана сред многото. Жената на Запад винаги е била потискана, защото там силният потиска по-слабия. Това е общо правило, точно това. Естествено физическата й слабост е причина тя да бъде потискана и потискана. Тезата за свободата се появи с разгръщането на феминизма като течение. Жената поиска да бъде като мъжа, мислейки, че по този начин ще стане силна като него. Но това не може да бъде решение. Просто защото жената не може да е като мъж. В природата й е заложено майчинството, тя изпитва желание да бъде съпруга, иска доверие и сигурност, вярност и много друга неща. А всичко това не може да й бъде осигурено от свободата, тъкмо напротив.
Нужно е да се отбележи, че в исляма съществува свобода. Но това не е свобода сама за себе си и съвсем не значи, че човек може да прави каквото си ще. Впрочем никоя свобода не е такава. "На Запад има свобода, в исляма няма" и прочее формулировки са най-малкото безпочвени: Свободата притежава различни измерения. Човекът като личност е свободен. Не си заставен да вярваш в други богове.
- Сиреч вие казвате, че личностно изграденият човек не изпада в плен на модата, на алкохола например... На Запад жената може да излезе посред нощ и спокойно да отиде на бар, но тази й свобода не й носи щастие. А и едва ли някога ще й донесе, така ли е?
- Да, това никога няма да я ощастливи. Както вече казах, жената на Запад никак не е щастлива. Погледнете статистиките в Сан Франциско всяка трета жена е била подложена на някакво физическо или сексуално насилие. Какъв е този "рай за жените"?!
- Говори се, че конкретно в САЩ физическото насилие (побоят) над нежния пол е много често срещано явление.
- Да, за съжаление. И това се среща сред всички прослойки на обществото. Жените биват подлагани на бой и сексуално насилие. А най-важното е, че процентът на разводите там е изключително висок.
Отклоняваме се от темата за проблемите на жените и разговорът ни с г-жа Санджар продължава с темата за разпространението на исляма по света. Питаме я за причините, поради които ислямът в САЩ е в позиция на ускорено разпространяваща се религия. Тя го обяснява така:
- Според мен това трябва да се разгледа през една по-широка призма. Дойде му времето. Ислямът прекара един твърде дълго проточил се тъмен, бих го нарекла зимен период. Естествено е да настъпи пролет след зимата. В САЩ има много хора, които търсят правия път. Може би затова там ислямът става все по-популярен.. Малкото, което се научава за него, много скоро се превръща в притегателен център. Сега вече се работи съзнателно по този въпрос. Има хора, които сформират учреждения за развиване познавателна дейност относно исляма. Другото е, че западният човек има нужда от това. Той не е щастлив. Защо? Задоволеността на всички материални потребности не то прави спокоен и щастлив. Човекът не е само материя. Човек изпитва духовна потребност толкова, колкото материална, ако не и повече... Нужна му е и духовна храна. От тук се ражда големият дисбаланс – колкото и да е богат един човек, не може да се почувства щастлив...
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (109), Юни, 2002 година
Портал 
