Pоже Гароди – човекът, който вечно търсеше истината

Pоже Гароди – човекът, който вечно търсеше истината

Роже Гароди се ражда на 17 юли 1913 година в гр. Марсилия, във Франция. През 1952 г. защитава докторската си дисертация в Сорбоната, а през 1954 г. получава званието доктор на науките от страна на академията на науките на СССР. Роже Гароди се издига до висшите ръководни постове във френската комунистическа партия и се изявява един от прославените мислители на Франция. Неговото име често се споменаваше вредом с имената на Шарл де Гол, Сталин, Кастро, Пикасо, Арагон и Сартър. Гароди е оставил след себе си близо 60 произведения На 2 юли 1962 г. той избира исляма в Женева. Известният в целия свят френски учен мюсюлманин Роже Гароди почина на 99-годишна възраст в Париж.
Големият мислител, който заявяваше, че обича смъртта като живота, като всяко живо същество вкуси смъртта и се оттегли от сцената на живота. Той бе образцов човек, който непрестанно търсеше доброто и истината в живота. Той незабавно се привързваше към онова, което приемаше за вярно и истинно, но когато виждаше грешките отказваше се от всички привилегии. Той сам изведе на прав път онова, което цял свят не забелязваше, а истината не можеше да се скрие. Когато печата в света се опитваше с уплаха да съобщи за смъртта му, то мюсюлманският свят отдавна го обвиваше в покров. Мюсюлманите всецяло обикнаха Гароди, който представляваше за тях образец, защитаващ смело онова, в което вярваше.
Детството и семейната му среда
Баба му е била истинска християнка от Магриба, а дядо му е бил французин. Отначало бил изпратен да учи в духовна семинария, но бе избрал атеизма. Семейството му е имало възможност да изучи единствено него.
На 14-годишна възраст той избира протестантството, но след като не намира онова, което търси, преминава в католицизма. Смяташе, че християнството и марксизма взаимно ще се допълват. Когато следваше във философския факултет на университета отива при ръководителя на комунистическия младежки клуб и му заявява: „Аз съм християнин, но искам да се присъединя към вас“. Защото е бил идеалист, който вярвал, че комунизмът защитава равноправието сред хората. Той лично се запознава с цялото семейство на Сталин. Дълго време пребивава в Москва, но с време вижда, че онзи комунизъм, който проповядва Маркс се различава из основи с онова, което се реализира в живота. Настъпва времето на изтрезняването. През 1933 г. тъкмо когато е бил на 20 години, разбира, че е захвърлен сред живота с въпроса: „Какво следва да направя на този свят?“
Започва да разследва и да проучва всичко. Както той сам се изразява: “От сърце вярвам, че идеалът е по-реален от самата реалност”. И се отказва от мисълта да се привързва към Съветския съюз като идолопоклонник. И продължава да обикаля света, да опознае всяка цивилизация и култура, да се запознае из основи с всяка религия от основните им източници.
Срещата му с исляма
Когато започва Втората световна война Гароди е войник във френската армия. Когато вижда, че французите сътрудничат с Хитлер, заедно с няколко свои другари подготвят позивите «Не на колаборационизма!» и ги разлепват по стените на тоалетните в казармата. Когато се разбира, че това е негово дело, бива заточен в пустинята на Алжир. След повторно дисциплинарно провинение, френското командване издава заповед да бъде разстрелян. В този момент се случва нещо невиждано. Мюсюлманските войници от Алжир отказват да стрелят въпреки камшичния бои. Тъй като този факт изключително силно удивява Гароди, след войната той се заема да търси причината за това поведение на войниците мюсюлмани. И научава, че в тяхната вяра да се стреля срещу невъоръжен човек се смята за неверничество и те не са стреляли, за да не изгубят своята вяра. Това го зашеметява. Той започва да проучва исляма. проучва ислямската философия. Така пред него се отваря пътят на истината.
Схващането на Гароди за цивилизацията
Роже Гароди вече е наясно с 5000 годишната история на човечеството. Той вече е привърженик на един всесветски диалог между цивилизациите на исляма, Латинска Америка, Африка и Азия. А на въпроса: на своя преводач на турски Джемал Айдън какъв трябва да бъде интелектуалеца, той отговаря: «Интелектуалец, който притежава дълбоки познания за всички цивилизации и култури. След това той да превърне познанията си в действие и да се обяви срещу неправдата и потисничеството да се превърне в един мислител, който в името на щастието и благополучието на човечеството може да се опълчи срещу всичко».
Въпреки това свое старание Гароди остава недолюбван от мнозина. За комунистите той казва: «Хора, които не вярват в отвъдния живот и една система, която не носи в себе си вярата в Аллах не може да оцелее! При това не това е комунизмът, за който мечтаеше Маркс». С тези мисли той започва диалога между християнските свещеници и комунистите. Когато обаче крепостта на комунизма съветския съюз напада Чехословакия, той открито се бунтува и комунистите окончателно го отричат. Когато пък заявява, че «От древна Гърция до ренесанса през XVI в. не е възможно да се мисли, че човечеството не се занимавало с философия. Тази празнина бе запълнена от ислямските мислители“, той бива отхвърлен и от «западните интелектуалци». И тъй като заявява, че християнството взема изкривената от император Константин форма и от тогава досега тя застава не на страната на угнетените, а на угнетителите», бива отлъчен от църквата. А когато казва: «Вие експлоатирате съвестта на света с крясъците, че Хитлер ви уби, но когато вие самите правите още по-безпощадното спрямо палестинците!» пък ционизмът му стана враг. Роже Гароди, който беше отхвърлен от западния свят бе посрещнат на драго сърце и прегърнат в ислямския свят. Той бива награждаван в редица ислямски страни като Иран, Йордания, Сирия, Либия и др.
Гароди е човека, който за пръв път издига своята теза за „диалог между цивилизациите“ и за целта учредява институт и пише свои трудове на тази тема. Той се запознава с Назъм Хикмет. Сред първите преводачи на книгите на Гароди на турски е Доган Авджъоглу. Хора с различни възгледи, превеждат 12 негови книги преди той да премине в исляма през 1982 г. А когато Ле Монд помества статията му “Защо станах мюсюлманин?” се отвръщат от него. А Гароди ще остане един прекрасен човек, пример за това как един самотен човек поведе борба срещу потисничеството и неправдата и излезе победител в тази борба. Аллах рахмет ейлесин!

Източник