Роже Гароди

Почина Роже Гароди

Трудно узряване
По едно време Френската комунистическа партия беше тази, която получаваше най-много гласове в демократичните страни.
Гароди в своята книга «Големият завой» на социализма» разглеждаше проблемите на социализма, поради което често ставаше прицел на спорове и го критикуваха. По-късно той бе отхвърлен от верните комунисти ленинци.
Неговата книга «Ислямът и социализма», противно на мнението на мнозина е написана преди той да приеме исляма.
Времето на издаването на тази книга съвпада именно с времето, когато в Близкия изток мюсюлманските общества отхвърляха колониализма, поеха по пътя на национализма и движението за независимост и процеса на модернизация, които доведоха до търсене на нови идеи.
Да бъдеш различен
В проявата на интереса на Гароди към исляма голяма роля изиграват търсенията за нови пътища и политическите спорове след Втората световна война.
Тези политически търсения се проявяваха по пътя на национализма и социалистически движения, което породи големи надежди в тези движения и бяха написани множество книги.
Движението, което е известно под името «Левичарството в страните от третия свят» също така до голяма степен е вдъхновено от промените, които изживяват мюсюлманските общества в Близкия изток и страните от Африка. В своята книга «Ислямът и социализма» Гароди се опитва да осветли тяхната обществено-историческа рамка.
Методът, до който прибягва когато го прави това е историческия материализъм. Следователно връзката, която Гароди изгражда с ислямските страни е неговия стремеж да преоткритие и да коментира един друг свят, една друга култура като изхожда от теорията на марксисткото учение.
В началото на 80-те години известният консервативен журналист Ергун Гьозе прави интервю с него, което помества във в. “Терджюман”.
Покойният Гьозе като интелектуалец консерватор и познавач на темата и френския език води спор с Гароди по въпроса за социализма и исляма.
Когато въпросите на Ергун Гьозе достигат до степен да спорят по теоретичните проблеми на марксизма, той придвижва по-нататък своите критични бележки, изложени в книгата му.
«Големият завой на социализма» използва изрази, които показват, че той коментира по нов начин взаимоотношенията между социализма и религията.
По отношение на погледа му върху религиите, той открито заявява, че поставя на друго, по-различно място исляма и изтъква, че той много по-рано включва в себе си редица истини, до които социализмът иска да достигне чрез своите идеали.
От размисли до вярата
Гароди се съсредоточава върху две точки. Става въпрос за освобождението на човека в дилемата реалност и отсъствие на една по-висша всесветска сила.
Гароди знаеше, че религията има подобни духовни измерения, поради което едно схващане, свързано с материята не би могло да достигне до едно разбиране извън материята.
Вторият въпрос се отнасяше до пречките, които създава пред свободата на личността индустриалното общество, рожба на западната цивилизация, т.е. на капиталистическата икономическа система.
С други думи казано Гароди търсеше интелигентен отговор на въпроса за свободата на личността веднъж на диалектическа плоскост между материята и духа и на второ място в историко-обществената същност на капитализма.
Когато той изтъква тези свои критики в интервюто Ергун Гьозе му задава въпроса: «Защо тогава не приемете исляма?»
Признавам, че тогава намирах за несправедливо да се задава такъв въпрос на един мислител, но не минаха и две години оттогава и Гароди обяви, че приема исляма.
За да се разбере каква промяна е изживял по своя мисловен път един голям интелектуалец, трябва да бъде прочетен повторно.

Източник