За вечно жива мевлидска традиция
Понятието "мевлид” включва в себе си както тези произведения, които възпяват живота и подвига на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), а така също означава и тържествата и честванията, при които се четат тези произведения. Не на последно място думата "мевлид" означава самото рождение на Пейгамбера ни. Макар в епохата на първите мюсюлмани подобно нещо не е било познато, мевлидските произведения и чествания в днешно време заемат важно място в живота на мюсюлманите от различните краища на света. Въпреки водените различни спорове относно религиозните повели и мястото на мевлида както в миналото и в наше време, от Западна Африка до Индонезия и от Сибир до Арабия продължава да се четат различни мевлидски произведения. По четирите краища на света, особено през рождените дни на нашия Пейгамбер се организират чествания и мевлидски тържества, на които се четат мевлиди.
Всред цялото това многообразие, поради суфистичната си любов към нашия Пейгамбер, турците са показали особен афинитет към написването, четенето и организирането на мевлидски тържества. Особено тържествен вид мевлидите са придобили по време на османското управление по нашите земи, когато са достигнали връхната си точка като са били включени в държавния протокол. На Балканите, където около 500 години са управлявали османските султани, известни със своя почит и уважение към Пейгамбера ни, както и мюсюлманите, които са живели и живеят в днешните български земи под трайното влияние на първите известители на исляма и дервишите са придавали голямо значение на мевлида, като изява на любов и уважение към нашия Предводител (салляллаху алейхи уе селлем).
Мевлидът е изиграл важна роля всеки път, когато мюсюлманите в България са били откъсвани или са правени опити да бъдат откъсвани от голямото мюсюлманско семейство, на което те се явяват неразделна част. В определени периоди, когато всичко свързано с името на религията е бивало забранено, запазването на мюсюлманско-турската идентичност е ставало възможно именно благодарение на традицията на мевлида. Дори в най-тежките и мрачни години на тоталитарното управление мевлидът е осветлявал дните на радост и мъка на мюсюлманите в България от раждането до смъртта като им вдъхвал морална сила, за да могат да устоят на гнета и да запазят поне отчасти своите морални и материални ценности.
Мевлидът притежава свойството да засилва религиозните чувства на мюсюлманското население като съживява и укрепва роднинските и приятелските взаимоотношения. Комунистите, които добре бяха оценили тази му особеност положиха големи усилия за ограничаването и забраняването на четенето на мевлид. Само че мюсюлманите откриха и обсебиха тази особеност и останаха верни на своите изконни традиции, те допринесоха за запазването на Мевлидската традиция до наше време. Нещо повече, днешно време, когато във Видинско, Монтанско и Тетевенско почти нищо не е останало от мюсюлманството и турската самобитност, оцеляло е единствено Мевлидската традиция. Преминали през най-горестните години на изпитания, тогава, когато за организиране и четенето на мевлид мюсюлманите в България са били арестувани, затваряни, заточавани, подлагани на финансов и физически тормоз, мюсюлманите дори при тези условия не са се отказали от Мевлидската си традиция.
Въпреки това обаче мевлидът и Мевлидската традиция, които са надживели вековете сред мюсюлманите в България, като карали и четците и слушателите да проливат горестни сълзи по нашия Пратеник, за съжаление в някои райони започва да губи от обаянието си. Отново за съжаление причина за това не са комунистите. Напротив, това са именно онези хора, които вкусили плодовете на комунизма и станали свидетели на рухването му и получиха възможност след това да получат ислямско образование. Особено яростна борба срещу мевлида поведоха и водят някои наши селефитско настроени братя.
В резултат на разрушителните действия на тези лишени от всякакви елементарни естетически чувства хора, особено в някои наши райони, мевлидът, който по думите на големия учен и езиковед Нихад Сами Банарлъ: „нашите предци са превърнали в национално-религиозна традиция, в един паметник на всенародна почит и уважение и вяра, и чиито основи са зазидани с национално художествена спойка, заслужаващи най-голямо внимание" върви към своя залез.
Въпреки векове наред водените спорове и пречките, издигнати пред мевлида, в продължение на цялата история той оцеля и се запази благодарение на истински вярващите и автори като Сюлейман Челеби, в чиито сърца избуява любовта към нашия Пейгамбер. Те допринесоха да се създадат стотици образци и преводи на мевлида на различни езици. Мевлидската традиция изигра силно влияние както в голяма част на нашата земя, така и за запазването на единството, самобитността и оцеляването на мюсюлманите в България. Дългите тъмни и трудни години са внесли някои чужди елементи на Мевлидската традиция, които не се покриват с верските ни ценности. Човешки дълг на всеки мюсюлманин е да се стреми да изчисти тези несвойствени на него елементи и да поддържа жива тази вековечна наша традиция, която ни е доставила и доставя безкрайно естетическо удоволствие, за да може това да го изпитат и бъдещите ни поколения.
Ведат С. Ахмед
Портал 
