7 Мевлидската традиция на Балканите

Мевлидската традиция на Балканите

Според голяма част от историците нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се е родил през годината, когато валията на Йемен е нападнал Мекка с цел да разруши Кябе и е станала случката със слоновете. Тази дата, според част от историците, е 571 г. от н.е., а според други – 570 г. или дори 569 г. Преобладава мнението, че се е родил в ранните часове на 12-то число на месец рабиулеввел. Мевлид на арабски означава място и време на раждане. На Балканите, бидейки под цялостното влияние на османската традиция, тази дума е получила широко значение, което включва и годишнината от рождението на Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) и някои други неща, които са придобили религиозно значение.
Въпреки че не е посочена точна дата от кога водят началото си тържествата, устройвани на 12-ти рабиулеввел, приет за рождена дата на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), знае се, че мевлидски тържества на тази географска ширина започнали да се организират с покоряването на Балканите. Във вакъфски акт от 936 г. (1531г.) на джамията Гаази Хюсрев бей в Сараево се посочва, че за организиране на мевлиди са заделени по 300 дирхема през годината. Оттук следва, че тези тържества се провеждали 68 години след завладяването на Босна от султан Мехмед Завоевателя през 1463 г. Във вакъфски актове към други джамии или в лични завещания срещаме отново подобни записки. (Из миналото на мевлида в Босна и Херцеговина" – Алия Бейтич, „Ел-Хидае”, Сараево, 1943. стр. 205-213 ) Факт е, че след епохата на султан Сюлейман Законодателя мевлидът влиза в официалния протокол на двореца. Възможно е тази традиция да доказва, че тя първо се е утвърдила като част от официалния протокол на балканска земя. Според съобщение на Селяники, по време на похода на султан Сюлейман Законодателя през 1565 г. в Сигетвар, Унгария, когато се опитват да скрият тайната за смъртта му от армията, в палатката на султана било организиран мевлид. През нощта на 12-и рабиулеввел. То се повторило на следващата вечер в палатката на министър председателя. Споменава се, че шейх Неджмуддин Хасан от Аладжа Хисар (Крушевац), чийто баща бил наместник на Баали ефенди от София е ученик и последовател на шейхул-исляма Шейхи ефенди, поставя началото на традицията по време на четене на мевлиди да се палят кандила по минаретата на джамиите. Това много се харесало на султан Мурад III и на 10 февруари 1588 г. (12 рабиулеввел 996г.) той разпоредил да се палят кандила по всички минарета и да се четат мевлиди във всички джамии и месчиди. Този факт сочи, че мевлидът вече започнал да се чества и на Балканите. Като част от османската традиция „Чешитли диллерде мевлидлер ве Сюлейман Челеби мевлиди терджемелери", ИФД, бр. 1, Анкара, 1975г., стр. 38/
Мевлидските тържества са се организирали в държавните учреждения, в домовете и в централните джамии, в които са вземали участие официалните държавни ръководители. Така например в Босна мевлидите са се устройвали главно в джамията Гаази Хюсрев бей. В такива случаи всички държавни мъже, от най-висок ранг до обикновените хора, са изпълвали до краен предел джамията, а след тържеството най-често са отивали във валийския конак, за да поздравят официално валията по случаи рождението на нашия Пейгамбер. Официозът „Босна” в броя си от 14 юни 1870 г. помества подобна информация. Следователно, както навсякъде на територията на Османската империя, така и на Балканите, творбата на Сюлейман Челеби, озаглавена „Весилетю-н неджат" – (”Причина за спасението”), написана през 812/1409г.. се четяла най-вече по случай годишнините от рождението на Расул-и Екрем. По неин текст е композирана му зика, преведена на различни езици. И други автори, вдъхновени от това произведение, са написали подобни творби. Освен това на територията на целите Балкани и днес продължава да се чете мевлид по свещените дни и нощи, на раждания и смърт, на тържества по случай обрязвания, женитби, изпращане на войник, влизане в нов дом и при още много поводи.
Това произведение, написано на достъпен и разбираем турски език, има своето значение. То е било харесвано изключително много от турците, босненците, албанците, помаците и от други подобни народи и било четено така, както е било написано от Сюлейман Челеби. „Весилетю-н-неджат" е станало известно не толкова с истинското си наименование, а като „Мевлид", Мевлид неби, Мевлид-и шериф, Мевлюд, Мевлют, Мевлюд-и шериф. Има случаи сред помаците и албанците новородените деца да получат именно Мевлют, Мевлид или Мевлюдин.
Ако приемем Сараево за център на балканския регион, трябва да споменем и Скопие в Македония като средище на хафъзи; Шкодра, наричани от албанците Александрия на Румелия; граничещият с европейските страни Белград в Сърбия, градовете Пловдив, първата спирка след Едирне, София и Видин с медресето Дарю-л хадис в България. През XVI в. в тези земи по време на мевлидите, освен шербет се предлагали и различни ястия. През мевлидските нощи минаретата се осветявали с кандила и началото на тържествата се обявявали с пет оръдейни изстрела, дадени от близките крепости. Преди започването на мевлида се четели откъси от Свещения Коран, следвани от религиозни песнопения-иляхи. Уводната част на "Мевлида”, започваща с думите "Аллах адън зикределим еввеля” – „нека първо да споменем името на Аллах", се четеше и слушаше в семейства, които дори не знаеха и не разбираха турски. Но когато четец босненец или албанец след стиховете "Херки дилер бу дуада булуна фатиха ихсан еде бен кулуна” – всички, които присъстват на тази молитва, да ми подарят една фатиха". Произнасяше словата „мерхум ве магфур Сюлейман Челебинин ве кяффе-и ехл-и иманън рухийчун ел-Фатиха" – Ел-фатиха за покойния Сюлейман Челеби и всички вярващи, се четеше „Фатиха” и мевлидското тържество продължаваше с небивал възторг. Най-възторжено преминаваше третата част „Вилядет” (“Раждане”), който идва след глава „Нур” – Сияние. Тук при четенето на стиха „Амине хатун Мухаммед анеси”, веднага се забелязваше раздвижване, което обхващаше присъстващите. Прислужващите по време на тържествата в джамиите или по домовете след стиха „Догду ол саатте ол Султан-и дин” – Роди се в този час владетелят на религията" бързаха в надпревара да поднасят шербет на присъстващите, станали на крака и обърнали се към къблето. Този е най-възторженият момент от мевлида. След това четенето продължава до край като в промеждутъците се пеят песнопения на босненски, турски или албански и мевлидското тържество приключва с дуа.
В тържествата, организирани по домовете, след молитвата се поднасят ястия, при което се забелязва голяма радост в очите на стопаните на дома. Още в най-ранната си детска възраст съм изпитал лично тази най-първа и най-прекрасна проява на религията ни при подобни тържества. С мъничкото си сърце, с голяма обич и възторг се мъчех да си представя нашия любим Пейгамбер именно благодарение на тези тържества. Дори според преданията, които съм слушал от по-възрастните хора в нашия край, в годините след Втората световна война, когато дълго време на пазара липсваше захар, през цялата година стопаните я икономисваха, за да може да имат за мевлида. Не трябва да се забравя също така, че мюсюлманите роми на Балканите, в сравнение с останалите мюсюлмани, придават най-голямо значение на мевлидските тържества по домовете.
Мевлидът е преведен на много езици по света. Правени са много опити да бъде преведен на албански и босненски, а така също да се напишат подобни на него произведения. Те са били под силното влияние на „Весилетю-н-неджат“ на Сюлейман Челеби. “Мевлид“ът, написан за първи път на албански език от Хасан Зюко Камбери, е първа подобна изява, останала под силното влияние на ,.Мевлид“а на Сюлейман Челеби. Дори някои смятат, че това е превод на оригиналния „Мевлид“. Същото произведение дълго време е било четено сред мюсюлманското население на Южна Албания и в района на Чамърия на различни религиозни тържества. (Хасан Калеши – „Албанска Алемиядо книжевност. Приложения към ориенталската филология. ПОФ, Сараево. 1970, стр. 59-60). Смята се, че досега тази неиздадена книга на въпросния автор е била първата по рода си, след която се появили произведенията на Абдуллах Кониспол, Исмаил Флоги, Хафиз Али Улгинаку, Хакки Чичко и Тахир Ефенди Попова през XIV в. в районите, населени с албанци. Въпреки тези опити “Весилетю-н-неджат" на Сюлейман Челеби си остава на почит и с любим “Мевлид" сред албанците в Албания. Македония и Косово. Независимо от албанския превод, турският оригинал също не е бил забравен. Дори в наши дни в голяма част от региона се чете именно той като първи сред четците се изявяват мевлидханите от Скопие.
„Мевлид“ се ползва с голям авторитет и сред босненците. При тях мевлидските тържества се организират по домовете като продължение на османската традиция. След като през 1878 г. Босна и Херцеговина преминава под австро-унгарско управление, при избора на началник на религиозните дела започнали да се организират тържествено даване на „меншури“ - издаване на фермани за назначения в джамията Гаази Хюсрев бей. По време на нощния намаз в същия ден в джамията „Хюнкяр“ - Царската джамия, се провеждали мевлиди. Този род мевлидски нощи са сред най-важните традиции в Босна. В тържествата участват религиозният първенец, държавни мъже и чуждестранни гости. В централните джамии във всички градове на Босна и Херцеговина по различни религиозни поводи продължават да се организират и преминават със същата тържественост мевлидските тържества.
За първи път ..Мевлид” на Сюлейман Челеби е бил преведен на босненски от Хафъз Салих Гашевич от Никшич. Този превод започва с думите: „Когато бях градоначалник на Колашин, макар да знаеха, че речникът ми е беден, колашинските първенци ме помолиха да напиша мевлид на босненски...“ След като приел това предложение, Гашевич започнал да превежда „Мевлид“-а, което за първи път е бит публикуван през 1879 г. в гр. Скопие. Претърпяло безброй издания, същото произведение продължава да се чете при различни религиозни чествания от мюсюлманското население в Босна и Херцеговина. Въпреки това ,.Мевлид“-ът на Сюлейман Челеби е бит винаги почитан и обичан от босненци и независимо от превода му, турският оригинал никога не е бил забравен и пренебрегван. До ден днешен той се чете редом с превода му. С това си произведение, което е най-близко до ,.Мевлид“-а на Сюлейман Челеби, авторът държи първенство сред такива автори като Махмуд Джаферович, Мухарем Диздарсвич, Хафъз Саид Зенунович и Ариф Бърканич. които са осъществили също така преводи на „Мевлид“-а. Извън тези преводи на „Мевлид"а. съществуват и оригинални мевлидски произведения на Муса Чазим Чатич - „Лейле-и мевлид“ (Сараево, 1904), Сафвет Бег Башагич „Мевлуд“ – (Сараево, 1924) Решад Кадич - „Мевлид“ (Сараево, 1964), Шемсудин Сарайлич „Мевлид" и „Мевлуд“ (1971 г.) на Бехбия Ходжич, който живее в Нови пазар. (Тайиб Окич – „Чешитли диллерде мевлидлер ве Сюлейман Челеби мевлидинин терджемелери, ИИФД, бр. 1, Анкара, 1975, стр. 36-55). Известно е, че сред мюсюлманското население на България, Румъния и Гърция също така е жива традицията на четенето на Мевлид. Тъй като по-голямата част от мюсюлманското население в тези райони са турци, то от само себе си се разбира, че те предпочитат да се чете оригиналът.
Доц. д-р Мухаммед Аручи