Ние не разказвахме, а живяхме Исляма

Една туркиня от Австралия споделя:

Ние не разказвахме, а живяхме Исляма

От тринайсетгодишна възраст се стремяла да живее с исляма. Вместо да го представя, се превърнала в негова забрадена веровестителка. Госпожа Севда може да послужи за пример на нашите девойки идеалистки:

Госпожо Севда, бихте ли се представили накратко?
Аз съм туркиня, но съм родена в Австралия. Там и израснах. Сега живея в Норвегия, където работя. Завършила съм два факултета. Отначало изучавах английска филология, а по-късно се записах в юридическия факултет. По професия съм адвокатка. Понастоящем работя в Норвегия в Комисията по правата на човека, където по-специално наблюдавам правата на жените и децата.
Когато бях в Австралия, се стараех да опозная както ислямското, така и австралийското общество, за да се възползвам и от двете. Аз съм мюсюлманка, но тъй като съм се родила и израснала на Запад, обичам и него. В Австралия бях прокурор.
Не ви ли беше трудно да се изучите като сте била покрита?
Елхамдулиллях, нямах никакви проблеми. Естествено, навсякъде има невежи хора. Истинска свобода има единствено в Австралия. Там не е проблем, че сте покрита нито в частния, нито в държавния сектор... След като не се бъркаш в ничии дела и те не ти се бъркат.
Аз сама реших да се забрадя. Веднъж вкъщи, когато бях на 13 години се забрадих, застанах пред огледалото и се разплаках защо не мога да ходя на училище така... Дори ми мина през ума да го сменя. Учех в държавно училище. В частните има забрадени девойки. Аз също исках да се запиша там, за да се забрадя. Тогава реших да се подчиня на гласа, който идваше от душата ми и си рекох: «Ще ходя покрита на училище!»
Под мое влияние и близначката ми също се покри. Отидох при майка и й казах, че от сега нататък ще ходя все така на училище!»
- Не! Решително не може!
Скара ми се поради страх. Страхуваше се, че в училище ще се отнасят с предубеждение към мен, ще намалят успеха ми. Защото ние бяхме най-добрите ученички. Имахме си свои идеали. Затова тя реши:
- Ще се покриеш като завършиш училището!
Тогава аз й отговорих:
- Ами ако умра преди да го завърша? Какво ще кажа тогава на моя Създател? «Не ми се сърди, Създателю мой, бях ученичка... Не изчаках Твоя ред ли?» Тогава семейството повече не ми противоречи.
Доколкото разбирам, това сте го направили не под влиянието на семейството, а по собствено желание. Как тогава достигнахте до това съзнание, което е щяло да ви причини всеки ден много сълзи?
Всъщност и майка ми беше покрита, но в това отношение тя не ни оказваше натиск или да ни насочва. Посещавахме курсове за изучаване на Коран. Научихме го. Вземахме участия в различни беседи. Всичко това сме правили по собствено желание. Много обичах да чета и да проучвам. Винаги съм се чувствала свързана с Аллах. Майка ни даваше пример с безкрайното си търпение. Никога не я видях да се оплаква от нещо.
Как ви посрещнаха в училище, когато отидохте с кърпа на главата?
Директорът на училището беше строг християнин. Служеше на обществото като винаги изтъкваше християнската си същност. Беше строг и суров човек, но много ни обичаше, понеже бяхме много добри ученички. Навсякъде изпращаше нас, когато трябваше да представяме училището. На състезанията също ходехме ние. Когато със сестра ми отидохме в училище, той ни извика в стаята си. Може би искаше да ни изпита:
- Ще ви попитам нещо. Защо се покрихте?
Ние му обяснихме доколкото можехме, че така е повеля на исляма и че така се чувстваме по-свободни и защитени, че семейството ни не е оказало никакво давление. Той остана доволен от отговорите ни и каза:
- Безкрайно много ви уважавам. Ще съм винаги във ваша подкрепа.
В това държавно училище, в което учеха 800 деца, ние се покрихме първи. След нас и други наши съученички мюсюлманки взеха да се покриват. Всяка година родителите на най-добрите ученици ги канеха в училище и ги информираха за успеха им. Същата година, когато майка ни отишла в училище, казала на директора: „Искам специално да ви благодаря за тази година!“ Директорът я попитал: „Защо?“ Майка ни отговорила: „Разрешихте на дъщерите ми да посещават училище покрити и ги подкрепихте!“
- Благодарете не на мене. Аз съм вярващ християнин. Благодарете на Аллах!
Ние още от много ранна възраст знаехме защо сме покрити. Знаехме, че по този начин представлявахме исляма. Когато ни гледат хората, в наше лице не виждат някоя жена или туркиня, а исляма. Ето защо внимавахме много при всяка своя стъпка. Една малка грешка, която можехме да допуснем, можеше да отдалечи хората от исляма. И обратно, всяко хубаво, прекрасно нещо можеше да ги привлече към него. В това отношение Аллах ни помогна много. Когато в училище възникваше спор, задаваха въпроса: «Кой казва истината?» и отговаряха: «Мюсюлманите!» и веднага идваха при нас. Така правеха и учителите, и учениците. Винаги бяхме уважавани, Елхамдулиллях! За нас бяха определили малка стая, в която кланяхме намазите си. Ние пък от своя страна след това предавахме ключа на учителите. Никога не сме пренебрегвали толерантността, слава на Аллах!..
Напълно правилно сте постъпвали.
Да, единствената ни цел бе това, Елхамдулиллях. Направихме каквото можахме. На тринайсетгодишна възраст вече осъзнавахме отговорността си. Като че ли тогава притежавах душевността на зрял човек. Винаги дружах с по-възрастни от мен хора. Много ми харесваше да се възползвам от техния опит.
Предполагам, че в Австралия гледат малко по-различно на исляма?
Хората в Австралия нямат предубеждения. Например, ако някой ме попита защо съм се забрадила и му разкажа причините, той ще ме изслуша, след което ще ми помогне и никога няма да ме отхвърли като чужда. Особено пък, ако знаеш английски и можеш да се изявиш, няма да забележат нито забрадката, нито пък цвета на кожата ти... Те ценят изключително мислите и човещината. В Европа не е така!.. Те ще те изслушат с предразсъдъци, които трудно можеш да преодолееш. Аз дължа много неща на австралийската държава. Те намериха и назначиха учител по турски, който ни научи на родния ни език. Иначе нямаше изобщо да го зная.
След гимназията сте постъпили в университета. Какви дейности развивахте там?
Тъй като много обичах литературата, отначало се записах в английска филология. По-късно пожелах да уча и в юридическия факултет. Завърших право в един от най-престижните университети на Австралия и станах адвокатка. През това време се запознах и омъжих за един австралиец - геофизик, приел исляма. След като прочел Корана, решил да приеме исляма, така че е един много съвестен мюсюлманин, Елхамдулиллях. В редица градове на Европа изнася лекции по този въпрос. Впрочем, в онова време в Австралия нямаше много мъже турци, които съзнателно да служат на исляма.
Семейството на съпруга ви не се ли противопостави, че се жени за туркиня мюсюлманка?
Да, било им е мъчно, че съм мюсюлманка. Защото за исляма бяха чували, че е религия на тероризма и че е варварска. Когато се оженихме, решихме да не им говорим за исляма. Бяхме обещали с живота си да ми покажем какви сме, да отговаряме на техните въпроси. И наистина известно време нищо не им разказвахме. Но много скоро ни приеха много добре. Харесаха ме много, аз също много ги харесах. Станаха по-близки от моето семейство. На едно място говорих как нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е прилагал правата на жените. Тогава един ми възрази: „А защо сега не е така?“ Тогава нищо не можах да му отговоря.
Вместо да говоря, предпочетох да изживея исляма. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е предпочитал този начин. Самият факт, че нося забрадка и съм покрита, носи повече наставления... Дори и нищичко да не кажа, те ме питат, по-често след семинари, посветени на правата на човека, идват при мен и ми казват: „Много ни е интересно да чуем една жена мюсюлманка да ни изнася лекция на тази тема.“
Англичаните казват: „Една снимка може да ти говори хиляди неща“. А ние там сме като снимки, които разкриват исляма. На Хаваите имахме конференция, след която тръгнахме да обядваме в салона. По едно време един мъж се доближи до мен и каза: «Извинявам се много, мога ли да ви попитам нещо?» «Вие коя сте? Аз в живота си не съм виждал така покрита жена. Откъде сте вие?» Отговорих му, че съм мюсюлманка. Той с голямо удоволствие ми каза: „Добре сте дошли в нашата страна!“ и си замина.
След като сте следвали право, имахте ли възможност да се запознаете с ислямското право?
Нямах възможност да се запозная основно, но прегледах някои неща. Особено ме заинтригуваха методите в приложението на фъкъха.
Кога заминахте за Норвегия?
Моята дипломна работа беше на тема „Международните права на човека“. По-късно, когато се яви възможността да работим в Норвегия, се преселихме там. Председателствах на редица проекти, участвах в конференции и семинари в университетите. Прекрасно нещо е да можеш да правиш всички тези неща забрадена. Понастоящем сега работя в център по правата на човека. Получавам различни покани да участвам като съветничка при оформянето на конституционните права на човека в различни страни.
Халиме Демирешик

Източник