Отново в защита на името
Сериозният изследовател на историята и живота на родопските мюсюлмани, дългогодишният журналист Салих Бозов написа и издаде втората си книжка, озаглавена «В името... на името».
«Над 120-годишната държавна политика за претопяване на мюсюлманската общност в България и многократните опити за християнизирането й и „връщане в лоното“ на православната църква, бележи няколко върхови моменти“ – пише в увода на книгата си Салих Бозов. Неговата първа книга под същото наименование, плод на дългогодишни проучвания на живите свидетели на горчивите събития от по-далечното и по-близкото минало, предизвика интереса не само на читателите у нас и в чужбина, но и на върлите проводници на т.н. възродителен процес преди всичко и главно в лицето на представителите на бившата ДС.
Така например „неуморимият защитник“ на отречената от всички честни хора в тази страна дейност по насилственото преименуване на мюсюлманите у нас, бившият шеф на Шесто управление на ДС, Веселин Божков в поредния си „сурогат“ (както той нарича книгата на С. Бозов), озаглавен „Възродителният процес и българските мохамедани“ отделя специална глава, в която се опитва да омаловажи значението на книгата на Салих Бозов. Той пише: „т.н. от него „възродени безверници“, които са осъзнали своята българска народностна принадлежност, е имало и ще има не само сега, но и в бъдеще. Защо смята този верен защитник на турските национални интереси у нас, че само съвестта на дядо Хасан трябва да зове мало и голямо към почитане на родовата памет, верската принадлежност и идентичност на помохамеданчените, а в някои случаи напълно потурчени в миналото българи, а онези наши сънародници, които са приели православната вяра и българските имена на техните предци, или тези, които тепърва ще се завърнат към българския си родов корен, нямат право на този осъзнат, естествен и обективен възродителен процес“.
Само в едно такова изречение господинът допуска редица неверни неща, които отдавна са отхвърлени, а говори още и за бъдеще. Не могат да хвърлят сянка върху личността и делото на Салих Бозов твърдения като: “Салих Бозов е известен не само като “родопски писател” с издадения от него многогодишен труд” и антибългарския клеветнически сурогат “В името на... името”, но и като активен организатор на по-нататъшното потурчване на българите мохамедани, особено на децата и младежите в началните и средните училища в България”.
Бившият шестак с характерните за близкото минало и на хората от неговото обкръжение на велики защитници на българщината стил, се опитва да очерни труда на истинския син на родопските мюсюлмани, които ще му бъдат вечно признателни, а такива мечтатели като В. Божков ще си отидат от този свят с неосъществените си мечти.
Поместваме откъс от новата книга на Салих Бозов:
А ето нещо от горчиви разкази като всички думи тук са парче от дум-дум куршуми.
„Тия мръсници щяха да ме очистят, това е било планирано в полицията.“
- Ибрахим Бекир Бялк, село Корница.
„Поход към смъртта“ - Сабри Мехмед Бунцев, село Бунцево, община Якоруда, обл. Благоевград.
„Детски спомени“
- Садък Мехмед Хаджи, село Лъжница.
От Лъжница съм, аз бях от VI. за VII. клас.
„Слънчице, слънчице, виждаш ли някъде моето семейство?“ - Зайра Шукри Тефик - село Платеница, обл. Благоевград.
„Седем години се скитах по България „без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново. Със сърце безстрашно и на смърт готово.“ - Джемал Мустафов Гурбалов - село Рибново, обл. Благоевград. Почерпил смелост от самия Левски.
„А преди това аз бях на фронта - да се бия за България и да я пазя“ - Хасан Ахмед Бадел - село Долно Дряново, обл. Благоевград.
„Така и не разбрахме, по кой член ни съдят, ама беше за убийство... , че сме убивали децата си“ - Фатме Асимова Топова - село Вълкосел, обл. Благоевград. Направо ме набедиха, че за убийство ме съдят. А ме съдеха за обрязване на детето.
„Какви българи сме ние... аз помня дядо ми как се казваше... помня и неговия баща как се казваше“ - Рамиз Юсеин Мулаасан -село Долно Дряново, обл. Благоевград.
Писаха ни някви си имена, каквито те си искат и край“ - Имика Алиосманова Койнарчева - село Албаница, обл. Благоевград.
„Извадил пистолета и го опрял в гърдите на жената и тя падна в несвяст» - Ибрахим Саид Пенд, село Брезница, обл. Благоевград.
„Мечтата ми е събитията по възродителния процес да останат като затворена страница от живота ни“ - Алия Рафатов Цицьов - село Юруково, обл. Благоевград.
„С една филия хляб и малко вода карах 9 години и един месец“ - Джемал Мехмед Сирачки - село Бунчево, обл. Благоевград.
„Осъдена за нанасяне на тежка телесна повреда на собствените си деца“ - Джемиле Вейселова Джинджиева - село Слащен, обл. Благоевград.
„Избрах си име Чавдар, защото на турски значи ръж“ - Моарем Алил Пачеджи - село Дебрен, обл. Благоевград.
„Всичкият народ бягаше по балкана... джамията събориха и по гробето чупеха камъните... съдиха ни, третираха ни като убийци“ - Исмаил Исмаилов Качанов - село Плетена, обл. Благоевград.
„Седемдесет процента от хората препикаха кръв от тежка работа“ - Мехмед Мехмед Хане - село Абланица, обл. Благоевград.
„Закрилника на Краище“ - Айше Ахмед Сантурска - село Краище, обл. Благоевград.
„Който иде там жив, няма да се върне... хората надделяха и тръгнахме към Корница“ - Селим Зекиря Буковски - село Лъжница, обл. Благоевград.
„Какво ма правиха, що ма правиха, припаднал сум... и от там направо в моргата“ - Мехмед Али Маджар - село Вълкосел, обл. Благоевград.
„Трагедия за хората беше, че събориха джамията“ - Реджеп Абдурахман - село Плетена, обл. Благоевград.
„В Белене станахме свидетели на убийството на един младеж“ - Джамил Юсеин Пентов – село Абланица, обл. Благоевград. Обвиниха ме в бягство зад граница, а аз как ще бягам, аз имам семейство, имам две деца, къде ще бягам. И всичко това само заради името.“ - Абит Юсеин Имам - село Албаница, обл. Благоевград.
„Ангел Цанев - вътрешният министър: - Докарайте сега Турция да ви помогне“ - Сюлейман Ибрахим Амидеин - село Корница, обл. Благоевград. - „Бяхме 85 човека в една килия, всички бяхме от Корница.“
„... и тръгнах по пътя на гроба, обаче не пропаднах в дупката. Задминах я и изчезнах от Белене..., защото съм невинен“ - Юсеин Сюлейманов Машев - село Рибново, обл. Благоевград.