Да събудим искрата на вярата в сърцата на хората
Хаджи Ниджатин Мустафов Неджипов районен Мюфтия на Плевен.
Роден е на 3 април 1970 в с. Бежаново, Ловешко. Основното си образование завършва в родното си село, а средното в Плевен.
Възпитаник е на Полувисшия ислямски институт в София.
През 1991 г. става имам в джамията на Плевен, а от 1993 г. заема същата длъжност в с. Бежаново.
Бил е районен координатор на курсовете за изучаване на Коран и преподавател по религия ислям в родното си село.
От 2008 г. заема длъжността районен мюфтия на Плевен.
- Откога съществува районното мюфтийство в Плевен? Кои са били мюфтиите и с какво са ги запомнили мюсюлманите?
- Районното мюфтийство е открито през 1991, като в началния период е обхващало четири области - В.Търново, Габрово, Ловеч и Плевен.
Първият мюфтия е Басри Пехливан, за кратък период от 6 месеца е покойния Хюсеин Емир и за около 2 месеца - Орлеан Татарлъ. След това пак избират Басри Пехливан. Следващият мюфтия е Бирали Мюмюн до 2008 г. Оттогава досега е Неджатин М. Неджипов.
Хората са запомнили Бирали Мюмюн и Басри Пехливан с това, че са положили и изградили основите на мюфтийството. Голяма част от мюсюлманските настоятелства са учредени по тяхно време. Издирени са и върнати много вакъфски имоти. Организирани са повсеместни Коран курсове и лекции.
- Предполагаме, че достатъчно добре сте запознати с Вашия район. Кое е най-характерното в живота на мюсюлманите в Плевенско?
- Поради факта, че живеем в смесен район и по-силна асимилационна политика, ислямската традиция се е размила в светска. Смесицата на култури и религиозни заемки са издигнали интелектуалното ниво на мюсюлманите, но са ги ограничили в религиозно разбиране. Поради този факт, нормално за тях е да са учители, лекари и икономисти. Като пример можем да дадем град Кнежа, където в момента има около 50 висшисти, а във всяка махала на региона има лекари и поне по двама учители от мюсюлманите.
- Какви неща в душевността на мюсюлманите са оцелели, въпреки дългите години на атеистичната пропаганда?
- Преобладаващите от населението са атеисти с псевдо-християнски традиции. За съжаление този начин на мислене се е прокарал и се предава и в мюсюлманската общност, като от ислямската ценностна система не е останало почти нищо. Само традициите при дженазе и мевлид, и то доста опорочени.
Още след Руско-турската война, изселническата политика е приложена с пълна сила. Имената на населените места са изцяло побългарени, а има и села, от които до 1951 година са изселвани по 200-300 семейства.
- Ходжи, които се помнят?
Али ходжа от „Чифте кафене джамия”, Каралюле от Садовец, Сюлейман ходжа от Бъркач, Молла Ибиш и Хаджи Ефенди от Бежаново. Учителите в турското училище, като най-често чуваме за Нермин Огретмен, Садко Биринджиев от Садовец, Мутишев от Плевен...
Броят на мюсюлманските настоятелства в района е 61, а на джамиите и месджидите - 24.
- Какво е състоянието на мюсюлманските храмове и вакъфските имоти в района и какво се прави за тяхното укрепване, реставриране и обновяване?
- Тук можем с радост да споменем, че храмовете в района са сравнително нови и се преустрояват къщи в месджиди. В последните три години са закупени 4 къщи за месджиди.
Колкото до вакъфските имоти - за съжаление повечето от тях не са възстановени. Има одържавени, за които трябва да се водят дела за тяхното възстановяване. Тези, които стопанисваме в момента, са сравнително в добро състояние, но е необходимо да се реновират някои от тях. В момента са изградени две големи нови джамии в региона.
- Какви усилия полагате за възстановяване на авторитета на исляма във Вашия район?
- Усилие е слаба дума за действията, които се извършват по този въпрос. Както е видно от изложението по-горе, този район е позабравен. И да бъдат поставени на едно добро ниво основите на авторитета на институцията както пред мюсюлманите, така и между другите, на първо време представяме себе си... Представяме дейността си, като се стремим и да възстановим традициите и събудим искрата на вярата в сърцата на нашите хора. Тук е място да споменем, че много от институциите с които контактуваме, не са чували какво е мюфтия и мюфтийство, и поради тази причина са мероприятията ни, за да се представим. Мюфтийството организира ифтари, общо честване на байрамите, сюннети и празнуване на кандили, като не забравяме да поканим първенците и от другите общности.
- Курсовете за изучаване на Корана изиграват важна роля по отношение религиозното възпитание на подрастващите. Как работите в тази насока, колко курса има в района ви? Посочете някои примери на добре работещи ръководители. Имате ли успехи (участия в национални и регионални състезания) и с какви трудности се срещате?
- В региона има постоянни и летни Коран курсове. През летните ваканции се организират около 30, като за целта се ангажират и лица, които не са в системата; учители, учащи в СОДУ и пенсионери с добра религиозна подготовка. Отделно имамите обслужват по няколко села в този период. Положителният ефект се долавя още след втората седмица от курса. Родителите съобщават за промени в поведението и обноските на децата им към добро... За съжаление ентусиазмът намалява след първия месец и трудно се задържат, забелязва се текучество. Имаме потребност от стимулирането и мотивирането им чрез състезания, игри и други развлечения.
Друг е въпроса с трудностите, които стоят пред имамите при пътуванията и разходите.
Регионални състезания не се организират от 2 години насам, поради финансови проблеми, а в националните участваме, дори сме стигали до призови позиции.
Като добри ръководители можем да посочим имама на Славяново Юсуф, баба Сафие от с. Малиново (която е на 86 години) и имама на Плевен Нутфи Нутфиев - Дайъ.
- Работата с жените и младежта изискват специално внимание. Какво възнамерявате да правите в тази насока? Организирате ли семинари и опреснителни курсове за имамите.
- Както споменах, регионът е изостанал в религиозен аспект и всичко, което се върши е с млади и нови кадри, вдъхновени от вярата и даващи от себе си време, знания и средства. Това ни радва, защото гарантира успеха и просперитета за в бъдеще.
Жалко е, че за исляма и системата работят само момчета, нямаме жени, които да приобщят нежния пол към нашата кауза... Известна ни е арабската поговорка, че „който изучи една жена е построил училище”, но за съжаление ги нямаме в системата. Отчитаме го като слабост, но вече е приоритет за бъдещата работа на мюфтийството.
Организирането на опреснителни курсове и семинари е свързано с материалната база. Елхамдулиллях, през 2011 г. успяхме да възстановим турското училище в с. Горско Сливово до зимата на 2012 година там се провеждаха и курсове и семинари. Все още имаме тази възможност, но след пожара сме с по-ограничен капацитет.