Свещеният Коран
Свещеният Коран е последната книга на Всевишния Аллах, която е изпратена на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Преди пророчеството си, през всеки Рамазан той отивал в близката до Мекка пещера Хира. Тук той размишлявал и правел дуа (молил се) дни наред.
Първото откровение (вахий) било низпослано чрез Джебраил (алейхис селям) в пещерата Хира на 17 Рамазан 610 г. Това били първите пет айета на сура „Аляк“. Тогава Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) бил на 40 години.
След това, айет по айет, в продължение на 23 години бил низпослан целият Коран.
Последният айет бил изпратен по време на прощалния Хадж на Хз. Мухаммед.
Коранът е низпослан на диалектите на 7 различни племена: Курайш,Хузейл, Сакиф, Тай, Хевазин, Йемен и Темим.
След смъртта на Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлм) през 632г., по времето на първия халиф Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анх) специална комисия с председател Зейд ибн Сабит, събрала айетите на Корана в една книга.
По време на управлението на третия халиф Хз. Осман (радиаллаху анх), през 25-та г. след хиджра, били написани още 6 екземпляра на Корана и изпратени в най-важните ислямски центрове. По заповед на Хз. Осман (радиаллаху анх) и с единодушието на сахабетата тези екземпляри били написани само на диалекта на племето Курайш.
В първите преписи на Корана нямало точки и обозначения (харекета). Мюсюлманите, които не били араби се затруднявали да четат айетите по този начин. По времето на халифа Абдулмелик бин Мерван, Хаджаджбин Юсуф поставил точките, а Ебу'лЕсведед-Дуели поставил харекетата. Така, без да претърпи никакви промени Коранът е достигнал до наши дни.