Свещеният Рамадан - климат за общуване и братство
Човешката същност е така устроена, че той периодично изпитва необходимост от напомняне на позволеното и забраненото (харама), основата на небесните религии е изградена на този принцип. Превеликият ни Създател създал Адам (алейхис селям), а от подхода му към Него зависи правилната посока на пътя му и Неговото благоволение.
След това пейгамберите, селяма на Аллах да бъде върху всички тях, изпълнявайки своя дълг, основан на таухид (единобожието), да поправят отклоненията и да ги приведат в съответствие с божествената воля, предлагайки концепция за разрешаване на евентуалните нови разногласия, които биха могли да се породят между принципните религиозни основи в обществата. Това напомняне, разбира се божествено, е насочено към продължаване на рабството пред Аллах Теаля с нова тласкаща сила и то, естествено, усъвършенства.
Основен елемент на този който привлича вниманието е, че ако не се подлага на контрол като цяло откровението в контекста на абсолютното господство на божествената воля в сътворението, с правдивост, отклоненията й, заблудата са неизбежни, а оттам и новите проблеми, които налагат нови разрешения.
Това наблюдение в рамките на основната религиозна линия, от гледна точка на тяхната духовност по подобен начин продължава и в отделните хора.
Този божествен контрол и напомнянето към хората най-обилно се изживява през месец Рамадан и байрама след него. Целесъобразно е това време личността усилено да търси изцеление на притесненията и потиснатостта предизвикани от ежедневието. Особена необходимост от това изпитва модерното общество днес, в което изобилстват междуличностните разпри. Тези дни на духовност, този климат притежават особеността да пречистват.
„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия." (5:3)
Това знамение на Всевишния Аллах ни дава ясно да разберем, че няма друг път освен следване пътя на любимият ни пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Следователно пътят на избавлението от трудностите и потиснатостта, с които се срещаме, пътят за припомняне на забравеното, продиктувано от човешката ни същност, задължително минава през подчинението на повелята на Аллах Теаля и на начина на живот на обичания Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
И щом като е така, нека да изживеем пролетта предоставена от месец Рамадан и като човеци, и като общество, нека изживеем така месец Рамадан, че да ни подтикне към братство и да ни напомни за нашите отговорности. Нека както в Турция и при другите мюсюлмански народи се прави, да изживеем рамаданските ценности, да положим ифтарските софри, да нахраним бедните и подадем ръка на нуждаещите се. Нека положим усилия месец Рамадан да бъде утеха за онези, които в своята самота и бедност с радост очакват идването на този гостенин.
Нека идването на месец Рамадан се усети по чистотата на улиците, по радостта в семействата, по уважението към по-големите от нас, по искрените отношения към по-малките. Нека живеем в обстановка, която да покаже, че сме раби на Аллах, които са подложени на изпит.
Духовният климат, който изживяваме и който с навлизането на месец Рамадан ще се усеща още повече, е време да размислим, да осмислим откровението от Аллах Теаля, което Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е получил от името на всички хора. Това е време за важни решения за духовния ни живот. Пожелавам на всички мюсюлмани дни за размисъл, дни на отдалечаване от бремето и потиснатостта на днешния живот, за да вземат дял от изобилния цвят на пролетта на месец Рамадан.
Д-р. Ибрахим Хатибоглу
Преподавател във Висшия
ислямски институт – София
Вестник "Мюсюлмани", брой 12 (89), Ноември, 1999 година
Портал 
