Защо не изпитваме удоволствие от ибадетите?

Защо не изпитваме удоволствие от ибадетите?

В наше време доста хора се оплакват, че не могат да изпитват удоволствие от изпълнението на ибадетите като особено изтъкват, че не могат да почувстват сладост от изпълнението на намазите със смирение. Трябва обаче да се знае, че за да се постигне това има редица условия, които трябва да се изпълняват. Единствено когато човек спазва тези условия, може да почувства доволство от изпълнението им. Без тяхното изпълнение, нито ибадетите ни ще бъдат като ибадетите на достойните хора, нито пък биха зачетени за приемливи.
Кои са тези условия? На този въпрос могат да отговорят мнозина познавачи и да получат различни обяснения според степента на близост до Аллах. Но според това, което сме научили от знаещите това са да печелим от хеляла, да се храним и пием внимателно и да избягваме харама.
Тъй като в наше време съществуват много пътища, които биха ни водили до грехове и те износват чувствителността към греховете у мюсюлманите. Докато от една страна се занимават с ибадети и зикир, от друга страна не могат да останат далеч от обстоятелства, които пораждат гнет и грях. Това положение става причина дори иначе вярващият мюсюлманин да не може да изпитва удоволствие от ибадетите и става жертва на мързела на тялото си.
Ала сахабиите постоянно са поставяли ударението не само върху старанието да се изпълняват ибадетите и религиозността, но и да се избягват греховете.
Намерението и мисълта при ибадетите
Един от мъдрите познавачи на религията ни изброява следните четири условия ако човек иска да получи удоволствие от изпълнението на ибадетите:
1. Ибадета трябва да започне с нийет (намерение);
2. Да бъде признателен на Аллах;
3. Да изпълнява със страх ибадета;
4. Чистосърдечно да приключи ибадета.
Когато рабът започва с най-чисти намерения ибадета си, той знае, че Аллах е Този, Който му дал възможност да изпълни това дело. Когато той изпитва благодарност към Аллах Зюлджелял, той започва всяка работа с благодарност към Него и пожелава да увеличи резултата от усърдието му. Защото Аллах Зюлджедял в един свещен айет повелява следното: „И прогласи вашият Аллах: „Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.“ (Ибрахим, 7)
Освен това ако рабът изпълнява своя ибадет със страх, то той непременно ще е спечелил севаба от това. Впрочем, Аллах Зюлджелял в друг свещен айет повелява: „Аллах не погубва отплатата на благодетелните.“ (Тевбе, 120)
Севаба, който човек получава от строго изпълнения ибадет на този свят, е чувството на удоволствие, а на отвъдния е рай. От друга страна когато рабът изпълни с преданост ибадета си, Аллах Зюлджелял го приема. А най-добрия знак за приемането на изпълнения ибадет е, че Всевишния Аллах го възнаграждава с възможността, да изпълни още по-ценен ибадет.
Ето защо всеки трябва да се стреми да избягва греховете и с цялото си старание да се привърже към ибадетите си и да ги извършва единствено за благоволението на Аллах Зюлджелял.
Селман Садък

Източник