Борбата против обрязванията
В Устава на мюсюлманското настоятелство, утвърден през 1951 има един член, който липсва в предишните устави. С чл. 63, който Главно мюфтийство постави в този устав, забрани сюннетчии аматьори, които нямат свидетелства, издадени от медицинско учреждение да извършват обрязвания на момчета. С това главният мюфтия си докара голяма беля на главата си. Той поиска Министерството на здравеопазването да събере всички сюннетчии от цялата страна, с които да се организира специален курс за целта. Министерството даде съгласието си, но не можаха да открият такива лица в районите на Шумен, Разград, Кърджали и Хасково, в които обикновено живеят турци. Сюннетчиите любители, които не знаеха български, как можеха да разберат обясненията по хирургия на професионалния доктор? Но главният мюфтия Акиф Осман ефенди не се предаде. Положи големи усилия всички сюннетчии да преминат такъв курс. В края на краищата около стотина бяха изпратени на курсове по болниците, а с едно нареждане от 9 юни 1959 г. до мюфтийствата се настояваше сюннетчиите, които не са преминали през курсовете, да бъдат преследвани. Акиф Осман ефенди обявил за неправоспособни нелицензираните сюннетчии и поискал общините и съдилищата да ги глобяват. Но едно правителствено решение, взето през 1960 г. обезличава старанието на Акиф ходжа да спаси обрязванията. Сега правителството забранява и на дипломираните сюннетчии да ги извършват.
«Народното правителство», което бе загрижено за здравето на децата на турците «да ги спасява от един варварски акт като обрязването - сюннета“, който уж се изпълнявал «при крайно нехигиенични условия, с тъпи и ръждясали бръсначи» беше забранен. Министерството на здравеопазването обяви, че «отсега нататък обрязването ще се извършва в болниците от хирурзи специалисти». Народът се втурна към болниците. Но хирурзите специалисти им рекоха, че „не разбират от обрязването“, и ги върнаха обратно, защото бяха получили нареждане от Министерството да не ги извършват. Д-р Мустафа Пашов, който работеше като хирург в Пловдивската окръжна болница, лично ми показа тази писмена заповед.
Болниците спряха да извършват обрязвания. На сюннетчиите им бе забранена тази практика. Хората останаха между два камъка и се принудиха да прибягват отново до услугите на знаещи и незнаещи, които сега я вършеха скришом през нощите в тъмни обори, в гори и планински дебри. Онези, които биваха хванати (било сюннетчиите или пък родителите, които водеха децата си на обрязване) ги изпращаха в затворите. В един доклад на съдебните органи прочетох, че само в Кърджалийски окръг са били осъдени на затвор 18 сюннетчии, 7 бащи и 3 майки на деца.
Тук искам да цитирам няколко подобни примери:
o Здравният работник от с. Острово, Разградско Салих Гьочгелди бива заварен като обрязва децата. Затова през 1959 г. влиза във Варненския, през 1973 г. в Ловешкия и Плевенския затвор; по-късно е бил изпратен в концлагера Белене.
o Мехмед Хюсеинов, служител в общината в Русе и сюннетчията фелдшер Ебазер са осъдени на година и половина затвор.
o Зекерия Сюлейман Язар от с. Птичар, Кърджалийско, затова че е обрязал сина си, излежава една година в затвора. Сами Омер Вели от същото село бива осъден на 8 месеца затвор за обрязване. Ахмед Хюсеинов Ахмедов от с. Неофит Бозвели излежава 18 месеца затвор, затова че обрязал внука си.
o Али Рушидов, Света Бошнакова, Съби Кехайов, Йордан Дренков (не можахме да установим истинските им имена) от с. Плетена, община Сатовча са осъдени и изпратени в затвор през 1984 г. затова, че са обрязвали момчетата си.
Този списък може да бъде удължен още повече, защото осъдените и изпратените в затворите, затова че са обрязвали децата си в името на своята принадлежност към турското малцинство или мюсюлманската вяра, съдържа десетки и стотици имена.
Родителите пищяха: «Накарахте ни да се откажем от намазите и молитвите ни, за да не изоставаме от работата. Сега пък какво ви пречи „пишката“ на детето ми, та да забранявате, обрязването?» Изпращаха протестни писма до редакцията на вестника, но отговорът на в. «Йени ъшък - Нова светлина» бе готов:
«Партията и «народната власт» искат да създадат единно, хомогенно общество в България, което да живее единно и щастливо, обаче сюннетът разединява нацията. Основното население на страната, не се обрязва. Ние също не трябва да се обрязваме.“
Всекидневно „валят“ протестни писма от родителите: „Ние се отказахме от варварския акт на обрязване на децата ни. Ние няма да обрязваме сина си.“ „Йени ъшък“, който не поместваше нито едно протестно писмо или оплакване, сега бе разтворил страниците си за подобни излияния. Така например, вестникът открива кампания със статията на журналиста Ахмед Илязов, озаглавена «Обрязването - признак на невежество и религиозен консерватизъм» (бр. 55 от 07 май 1983 г.), която продължава три месеца. Стотици родители с «голяма радост и удоволствие» споделят «как са спасили децата си от това варварско злодеяние». Как да не споделят, когато узнават, че съседа е обрязал през нощта сина си в обора или в гората, а когато нещата се разчули, човекът бил хвърлен в затвора! Тъй като съседът отсреща потърсил начин да обрязва детето си в болницата, бил уволнен от работа! Щом така и така не ти дават да обрязваш детето си, пиши и ти едно декларативно писмо, с което поне да спечелиш доверието на управляващите! И долу да плюеш, и горе да плюеш все в брадата ще се лепне. Какво можеше да направи народът?
В това отношение се отиде дотолкова напред, че по заповед в детските градини и в училищата всяка сутрин учителите започнаха да проверяват децата турчета. Онези, които биваха обрязани, обвиниха родителите им. Майките се отърваваха лесно като хвърляха вината върху мъжа: „Той направи!“- казваха те. Бащата го уволняваха от работа, хвърляха го в затвора. По-късно обаче се опомниха и решиха: „Те не биха изпратили жените в затвора!“ Така прехвърлиха вината върху майките. „Докато бях на работа в София, жената го обрязала“ - казваха те.
Но съдилищата не жалеха ни бащата, ни майката. Отреждаха присъди до три години по обвинение: „Нанасяне на средна телесна повреда на тялото на детето.“ Ако погледнем в съдебните архиви, ще видим, че стотици родители са били хвърлени в затворите по обвинение, че са обрязвали децата си. Ето и някои конкретни примери:
o Хатидже Реджебова от с. Кочан, Благоевградско по обвинеше по чл. 137 от Наказателния кодекс излежава 6 месеца затвор.
o Айше Али Халил от с. Горско Дюлево, Кърджалийско, бива изправена пред съда в Момчилград и въз основа на чл. 324 от Наказателния кодекс е осъдена на една година затвор. Хасибе Хасан Мехмед от с. Чуково, Кърджалийско също попада в затвора поради обрязване.
В архивите на Сливенския затвор могат да се открият имената на десетки туркини хвърлени в затвора единствено по обвинение, че са обрязали синовете си.
В тази безмилостна и нечовешка дейност се стигна, до такава крайност, че в-к „Жълто шоу“ в броя си от 29.06.2005 г. съобщаваше на своите читатели следната зашеметяваща новина: В годините на възродителния процес беше забранено обрязването децата на мюсюлманите. Много сюннетчии и родители, които обрязваха децата си бяха хвърлени по затворите. Така например една жена самоука акушерка на 75 години, която упражнявала тази професия по причина, че обрязвала внука си била изпратена в Сливенския затвор.
Тогава се появиха сюннетчии и из средите на жените.
o Така например Емине Кунгьова от с. Корница, Гоцеделчевско, в това отношение бе станала известна. Тази 53-годишна жена, сюннетчийка на два пъти бе излежавала в Сливенския затвор.
o Гюлтен Хускова на 60 години от с. Жълтуша, Кърджалийско, въпреки че бе лежала в затвор, продължила и по-късно своята дейност.
Бащата на един познат, който в онези години работеше в редакцията на в. “Йени ъшък” бе обрязал внука си на село. Партийният ни секретар, който при всеки повод се хвалеше и се гордееше, че синът му не е обрязван се бе зарадвал много на това свое откритие. Четири пет години след това той бе постоянна тема на критика и укор в докладите на партийната организация като “партиен член обрязал сина си”. Никой не искаше и да чуе оправданията на моя познат, който казваше: “Баща ми го е направил без наше знание.”
В тази груба насилническа кампания не липсваха и комични ситуации. Детски лекар, родом от с. Ябланово, Сливенско, който работеше в Каварна ми разказа следното:
Събрали учителите и учителките от всички детски ясли и градини плюс начални училища в града и околностите и им обяснили вредата от сюннета, поради което е наложена забрана. Показали им как трябва да се преглеждат децата всяка сутрин като пристигнат в градината и училището. Една от учителката стана и каза:
- Много се извинявам не ми е известно какво представлява обрязването, за което ни говорихте. Необрязваните ги познавам, но обрязвани не съм виждала!“
Тогава нашенецът заявил: „Мога да ви покажа и обрязания!“ и се хванал за ципа на панталона си. Добре, че са разбрали шегата му, та не му се случило нищо, макар че все още се хвали: „Ако не бяха ми попречили, щях да сваля панталоните и да покажа!“
В годините, в които в-к Йени ъшък - Нова светлина водеше яростна кампания против обрязването, то бе забранено единствено за децата на турците. Евреите свободно можеха да обрязват децата си дори в домашна обстановка. А ромите мюсюлмани така и не обръщаха внимание на никой.
Доброволно или насила част от народа, особено партийните членове, интелигенцията, служителите, началниците започнаха да не обрязват децата си. „Аллах е свидетел, в какво положение сме поставени, нека грехът да падне върху тях!“ - казваха те.
С една дума така нареченият „научен атеизъм“, чрез който се промиваха мозъците на хората, по такъв начин придоби доста груб, вулгарен и суров вид. Всичко това срази окончателно и главния мюфтия Акиф ефенди.
Д-р Исмаил Джамбазов
Портал 
