Безсрамието започва с харам залък

Безсрамието започва с харам залък

Целта на ислямската религия е запазването на човека от различни вреди. Всяка повеля и забрана в религията е в негова полза, за постигне щастие на този и отвъдния свят. Когато се съобразява със забраните и правилата, които ислямът е поставил, е полезен за себе си, семейството, обществото и цялото човечество. Той не се терзае, не губи нищо морално и материално.
Добрините винаги привличат добрините, а злините – злините. Всички грехове потъмняват и закоравяват сърцето и пречат на удоволствието, с което се изпълняват ибадетите. Най-важният причинител затова е забраненият залък. А позволеният - хелял залък въздейства на сърцето както нито едно друго нещо не би могло да влияе. Той открива пътя на удоволствието да се изпълняват ибадетите.
Яденето и пиенето не са единствената цел в живота. Целта е постигането на онова средство, чрез което се служи на Аллах. Затова човек не трябва да яде и пие всичко, което му попадне, а само онова, което религията му позволява. Защото храните, които приема оказват голямо влияние както на материалното му телосложение, така и на духовното му израстване.
Първият човек и първият пейгамбер, който бил подведен от сатаната, е Хазрети Адем. Когато Хазрети Адем и Хз. Хавва били поставени в дженнета, нашият Създател им съобщил, че могат да ядат и пият от всички блага, с изключение на едно. Само че дяволът, който бил замерван заради тях с камък и изгонен от дженнета, лъжливо се закълнал и им казал, че пътят за вечното пребиваване в дженнета преминава през забраненото дърво. Така той залъгвал Хз. Адем и Хавва. Вкусили от плодовете на това дърво, те веднага получавали забрана за пребиваването си в рая. Горчиво съжалявали, разкайвали се, но все пак били изведени там. Фактът, че са яли от забранения плод пробудили у тях чувството за срам и позор. Заедно с тях двамата и сатаната като техен противник били изпратени на земята. Така започнало човешкото ни приключение на земята. Това събитие е разкрито в 19-23 айети на сура ел-Араф в Коран-и Керим:
„А ти, Адем, живей със съпругата си в рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители.“ Но им подшушна сатаната, за да им покаже срамотите, които бяха скрити за тях, и рече: „Вашият Аллах ви възбрани онова дърво само, за да не станете ангели или да не станете безсмъртни и им се закле: „Наистина за вас съм от доброжелателните.“ И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от рая. И ги призова техният Аллах: „Не ви ли възбраних това дърво и не ви рекох, че сатаната за вас е явен враг?“ Рекоха: „Аллах наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите”. (ел-Араф, 19-23)
Дрехата на благочестието не търпи никакъв срам и позор нито от външната, нито от вътрешната си страна. Целомъдрието и честността, които притежавали Хз. Адем и Хз. Хавва преди да вкусят от плода на забраненото дърво, е най-прекрасното в нашето сътворение. Невниманието и непозволеният залък открива пътя, който води от най-прекрасното към лишенията. Но по-късните преживявания на Хз. Адем зараждат у човека надеждата отново да възстанови чувството за свян, позор и покаяние.
В исляма в основата на всичко стои чистотата на сърцето. За да бъде чисто обаче то, тялото трябва да е чисто. А за да бъде чисто тялото, трябва да са чисти онези неща, които се ядат и пият. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) заявявал: „Човекът е това, с което се храни.“ Ако онова, което яде и пие не е хелял (позволено), тогава дори органите му се бунтуват и не му се подчиняват. А сърцето му потъмнява. 
Задължение на всеки мюсюлманин е да избягва харама (забраненото), да търси и да изисква хеляла. Достигането до покаянието също преминава през разрешения залък. Защото единствено хелял залъка, спечелен чрез честен труд се озарява духът на човека и расте неговата зрялост.
Когато нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) прочел айета: „О, вярващи! Яжте най-чистото от това, което ви предлагаме като храна.” (ел-Бакара, 57) разказа за един пътник, окъсан и дрипав, който се молел: „Я, Рабби!.. Я, Рабби!..“ бе повелил: „Всичко, което бе ял, бе харам. Което бе пил, бе харам. С което бе облечен, бе харам. С харам се беше охранил. Как може да бъде приета молбата на такъв човек?“ (Таберани)
Ислямските учени и първенци винаги обръщали голямо внимание на онова, което ядат и пият да са хелял и чисти продукти.
Хз. Ебу Бекир един ден пил от млякото, което донесе робът му и моментално го попита: „Откъде го взе?“ Робът му отговори: „Направих предсказание, за което получих това”. При този отговор Хз. Ебу Бекир се опитал да повърне цялото млякото, което изпил. След това той казал: “Аллах мой! Осланям се при Теб за онова, което остана в стомаха и премина в кръвта ми!” (Газали, Ихя)
Абдуллах бин Омер бе съобщил: “Дори да останете като лък от кланяне на намаз, да заприличате на клечка от пазене на оруч, въпреки това ако не избягвате забранените и съмнителните неща, Аллах не ще приеме вашите ибадети”.
Хз. Ибрахим бин Едхем казвал: “Онези, които са постигнали зрялост, постигнали са го благодарение именно на вниманието, което са обръщали на онова, което е попадало в стомасите им.”
Хз. Яхя бин Муаз заявявал: „Богослужението е съкровищница. Ключът за нея е молитвата, а зъбците на ключа са хелял залците.“
Абдуллах бин Аббас от своя страна допълвал: „На този, който има харам залъци в стомаха си, Аллах не приема ибадетите му“.
Ахи Евран добавял: „Този, който не знае науката за търговия, не може да се освободи от харам храна. А този, който се храни с харам, не може да получи севаба от ибадетите си.“
Както става ясно трябва да избягваме непозволените неща, да отбягваме и съмнителните неща. Особено в наше време има толкова много съмнителни неща, че Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) повелявал: „Знае се кое е хелял, кое е харам. Между тях стоят съмнителните неща. Мнозина от хората не ги познават. Затова онзи, който избягва съмнителните неща, запазва честта и вярата си. А който взема съмнителните неща, той изпада в харама. Това може да се оприличи на овчаря, който пасе стадото си до горичката. Всеки момент овцете могат да влязат в нея. Горичките на Аллах на земята са непозволените неща.“ (Кутуб-и ситте)
„Който остава далеч от съмнителните неща, запазва честта си. А който не се пази, изпада в харам.“ (Рияз-ус-салихин)
Хз. Али (р.а.) казвал: „Аллаховият Пейгамбер повели: „Пазете се особено от малките грехове. Онези, които извършват малките грехове приличат на онези, които събират малките парчета дърво. Събрани на едно място, тези парчета разпалват големия огън.“
В исляма главното е да се предпазваме от злините. Макар че Аллах Теаля повелява: „За една добрина се отрежда десетократно повече севаб.“ (ел-Енам, 160), то за онези, които се предпазват е повелено: „За който се е страхувал да не застане пред своя Аллах (с грях) и е въздържал душата си от страстта, обиталището е раят.“ (ен-Назиат, 40-41) По този начин се изтъква, че оставането далеч от злините е по-важно отколкото да се печели севаб.“
Мехмед Шентюрк

Източник