Садака е глътката вода...
И изграждането, и разграждането на обществения живот започва от семейството. С голямо съжаление трябва да подчертаем, че ако днес човечеството преживява дълбока криза, може да се каже, че се дължи на разрухата, която преживява семейното огнище.
Известно е, че семейството лежи в основата на обществото, а в устоите на семейството стоят двамата съпрузи. Отношенията между тях, уважението, любовта, привързаността и вярността имат първостепенно значение от гледна точка на влияние върху децата. Защото те опознават живота първоначално в семейството. С наученото и усвоеното в него оформят обществото.
Всяка женитба е саможертва и от двете страни. И при създаването и при продължаването на семейния живот тя има много голям дял. Ако саможертвите се очакват само от едната страна, това семейство не би могло да оцелее дълго време.
По отношение на саможертвата е добре да напомним следния свещен хадис на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем):
«Ще получиш наградата за всичките разноски, които си правил с мисълта за волята на Аллах и всичките добрини, които си извършил, дори до хапката, която си подавал в устата на съпругата си.»
Мярката, която е въвел нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) във връзка с отношенията между съпрузите в семейството трябва да бъде за пример във всяко отношение. Ако и двете страни се ръководят от чувството за саможертва, в края на краищата винаги ще печелят.
Така например, ако преди мъжа, който реши сам да си вземе чаша вода в този момент жена му помисли, че би било по-добре тя да му я поднесе, за да спечели от това, тогава водата би била по-сладка и от меда. Този факт ще повиши любовта между тях.
Ако мъжът на връщане вкъщи донесе малък подарък на жена си, посрещнала го с усмивка на вратата, ще отговори на сърдечното й отношение. За миг умората от деня ще изчезне и ще се стопи, ще отстъпи място на приятно настроение.
Ако и двете страни повярват в необходимостта от спокойното, вместо паническо изживяване на живота, тогава във всекидневието си ще се радват на истинско благополучие. Защото съпрузите в едно семейство преди всичко са брат и сестра по вяра. А отговорността към събрата по вяра, трябва да проявяваме и към съпруга(та) си.
Подкрепата, която трябва да оказваме на съпруга си, който от духовна гледна точка може да е по-слаб, да се подпомага по отношение на ибадета, да му се окаже съдействие, когато изпадне в духовна криза, дори да му се внушава търпение и вяра, са първостепенни задачи на партньорите в семейството. За благоденствието на едно семейство от голямо значение е да не постъпва в противоречие с повелите на ислямските закони.
Жената трябва да знае задълженията си, мъжът – своите. Жената, която е сътворена физически нежна и крехка, трябва да познава границите на нещата, които може да свърши. А мъжът от своя страна чистосърдечно да подкрепя и да вижда в нейно лице дар от Аллах. Да не забравя, че помощта, която ще й окаже, ще бъде положителен принос в духовната атмосфера на семейството.
3ахид Генч
Портал 
