5 Урагани от въздух и вода

Урагани от въздух и вода

Години наред по страниците на периодичния печат четем: “Изгоряха толкова хектара гори... Унищожени са толкова декара посеви...” Но някъде да сте чели и чули кои са причинили тези пожари? Аз лично не съм. А да сте чули някъде някой да е съден и осъден за причиняване на горски пожар? Аз не съм. Надявах се и да прочета и други коментари, но и тях не съм ги срещал, защото не че няма данни и факти за тях, но никой не ги съобщава. Явно, това някого не устройва. Защо ли?
Но за друго ми беше думата.
Нека сега си зададем въпроса: Защо не възникват пожари в районите, където живеят предимно мюсюлмани? Е, не че няма, но са няколкократно по-малко на брой. Нима в тези райони нямаше августовски горещини? Нима там няма гори? И в тези райони има хора, които безразсъдно могат да драснат клечката или да хвърлят фаса, без да погледнат къде. Има, но многократно по-малко.
Нима в тези райони хората не живеят бедно? И там мнозина мечтаят да имат два кубика дърва за зимата. Но тъй като мюсюлманите са хора вярващи и имат страх от Аллах, те никога няма да посегнат на гората или нивата. Защо? Защото те прекрасно знаят, че в тези гори живеят безброй живи същества. Знаят и за колко години израства една гора. Не че хората в други райони не го знаят. Знаят го, но за разлика от тях нашите хора имат страх от Аллах и са вярващи... В това се състои и цялата работа!
Онези, които изсякоха и разпродадоха родните гори, за да трупат милиони, са преди всичко хора лишени от вяра. Те нямат страх от Господаря на световете! Да не говорим, че не ги е страх от съд, полиция, партии. Не че нямат какво да ядат. Може би тези няколко души притежават богатства колкото всички ние взети заедно. Но пазителите на реда все някак не могат да ги уловят. Не е ли странно това?
Да си спомним лятото на 1989 година! Къде, в кое село сте чули някой да каже: “Щом заминавам, нека всичко да изгори!” Аз не съм чул и не зная. Ако имаше такъв, веднага щяха да го намерят. Защо и как? Причините са известни.
Сега да хвърлим бегъл поглед и върху райони, които най-силно пострадаха от наводненията и отново да чуем какви са коментарите. В тях, естествено, се подчертава, че там, където горите са изсечени, там пораженията са най-големи. В такива случаи се казва, че коментарът е излишен. Значи, ние сме секли клона, на който седим. Но кои най-много? Отново онези, които нямат вяра в сърцата си. Значи Аллах ни наказва, а ние нехаем. Ако го кажем на невярващи, може би ще ни се изсмеят в лицето. Но ние, които имаме вяра в сърцата си, не се смеем. Това положение на нещата още веднъж ни кара да се замислим дълбоко. Отново и отново да се замислим върху това какви биха били последствията, ако посегнем на равновесието, създадено от Аллах Теаля в природата.
Нека сега да хвърлим един поглед върху следната таблица:

Години  Брой на горски пожари   Изгорели гори в декари   Изгорели посевни площи 2000            1436                      351,166                        45,129 2001            620                        133,954                        222,504 2002            201                        13,148                          4,984 2003            279                         27,363                         43,388 2004            167                         4,627                          1,892

В горната таблица, естествено, първото нещо, което привлича вниманието е, че намалява броят на пожарите. Съответно пострадали са по-малко гори и житни поля. Това е много радостно. А къде са отбелязани най-много пожари? В Хасковско, Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Ямболско, Бургаско...
Защото ние сме хора вярващи?
Ако искате, мога да ви подсетя и за друга една статистика. Твърди се, че в Кърджалийска, Разградска, Шуменска, Силистренска области има най-малък брой разводи. Ще кажете: Какво отношение има това към наводненията и пожарите? Има, има! Нищо, че онези, които разполагат с тази статистическа информация, избягват да правят коментари. Те и да избягват, ние причините знаем. По тези райони живеят предимно мюсюлмани, хора вярващи! Нека Аллах да е доволен от тях!
А сега да видим къде водните стихии нанесоха най-големи поражения: в Софийско, Ловешко, Монтанско, Пловдивско, Пазарджишко, Ямболско, Смолянско... Все райони, в които горите биваха безогледно изсичани. А и коментарите са многозначителни: падналите дъждове бързо се превърнаха в неукротими порои, изляха се в реките, които потопиха градове и села... И резултатите, за съжаление, са очевидни.
Не че не споделяме мъката на нашите съграждани. Напротив.
Но трябваше да знаем, че опазването на горите не са празни бръщолевения. Ние не бива по никакъв начин да прекрачваме границите, които Всевишният е поставил и трябва да продължаваме да живеем като вярващи раби на Аллах. Дано другите да го видят и се поучат!
Исмаил Чаушев