Дарението – Садака
Омер бин Абдулазиз повелил:
- Намазът ще те отведе до половината от пътя; оручът до вратата на Владетеля (Аллах), а дарението садака ще те изведе пред Самия Владетел!
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), по чиито хадиси се ръководим във всекидневния си живот, е повелил:
„Дарението садака гаси гнева на Аллах и премахва тежката смърт.“ (Тирмизи, Зекят, 28) „Садаката гаси страданията от греховете, както водата гаси огъня“ (Тирмизи, Иман,
Ибн Ебу Джад заявява: „Садаката затваря вратите на седемдесет злини“. (Фезу-л кебир III, 201)
Хазрети Локман съветва сина си с думите: „Сине мой, когато сбъркаш, веднага дай садака!“
От сура Муминун узнаваме, че една от особеностите на „вярващите, постигнали освобождение“ е „да работят, за да дават зекят на хората“. Да работят не, за да трупат богатство след богатство, с което да се гордеят, а да дават зекят на бедните“. И това да го правят без да очакват някаква отплата, а да поделят имуществото си в името на Аллах, за да задоволят техните потребности. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е давал лично милостинята си, а не чрез посредници.
Когато бил низпослан свещеният айет: „Онези, които раздават своите имоти и нощем, и денем, и скрито, и явно, имат отплатата си при своя Аллах и не ще има страх за тях, и не ще скърбят“. (ел-Бакара, 274) Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелил: „Онези, които трупат много имущество, са бедняци!“ А при трикратния въпрос на един от сахабиите, той посочил с ръце и повелил: „Изключение от това правят онези, които раздават отляво и отдясно, отпред и отзад от стоката си“. (Ахмед бин Ханбел, Муснед, II, 428)
Днес, когато душите ни са разкъсани на парчета, се нуждаем най-много от дарение, за да заздравим същността си. Ако прехраната ни е недостатъчна, трябва да даваме садака. Ако не знаем цената на времето, трябва да даваме садака. И не само един път, а докато съществуваме, защото в свещения айет се повелява:
«И раздайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелите!» (ел-Бакара, 195)
Дженаб-и Хак в Коран-и Керим разкрива мъдростта от всеки извършен ибадет. Поначало Коранът е книга от мъдрости. Мъдростта да се кланя намаз е, че предпазва човека от разврат и злини... А дарението садака – да очиства нефса, да запази сърцето му, да бъде удостоен с молитвите на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), и сърцата ни да намерят благополучие и покой...
Дарението садака е такъв ибадет, при който човек дарява чистосърдечно, единствено в името на Аллах и за да достави удоволствие на изпитващите необходимост. Тогава садаката е изкупление за греховете, преграда пред адския огън. Именно такава преграда представлява дарението садака.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) съветва дъщерята на Хз. Ебу Бекир със следните думи: „Я, Есма!.. Не бъди скъперница, за да не ти дава садака Аллах. Дай без да броиш, за да ти даде и Аллах без да брои. Не връзвай отвора на кесията си, за да може и Аллах да ти дава без остатък и без да връзва отвора на кесията Си... Дарявай, за да може и Аллах да ти дарява“. (Бухари, Зекят, 21; Муслим, Зекят, 88; Бирр, 40)
«За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени; мъжете, раздаващи милостиня и жените, раздаващи милостиня, Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна отплата». (ел-Ахзаб, 35)
„На раздаващите милостиня мъже и жени, които дават хубав заем на Аллах, това се умножава и има за тях щедра награда“. (ел-Хадид, 18)
«Ако заемете хубав заем на Аллах, Той ще ви го умножи. И ще ви опрости. Аллах е признателен, всеблаг». (ет-Тегабун, 17)
Фатма Х. Саим