5 Ислямът призовава към милосърдие и справедливост

Ислямът призовава към милосърдие и справедливост

След трагичните събития от 11 септември 2001 г. ислямът стана предмет на такова втренчено внимание и такава жестока критика от страна на консервативни християни, политици и обикновени хора, каквито историята може би не е познавала. При това ключовото съдържание на ислямското учение стана предмет на дълги дискусии, както в печата, така и по радиото и телевизията, често съпровождани с оскърбителни метафори.
Защитниците на исляма, а също така мюсюлманските интелектуалци и учени опровергаха тази лавина от критики, разяснявайки основните положения на исляма, а също така, напомняйки за неговия принос за формирането на западната цивилизация.
В това отношение екипът на списание "Селям" проведе интервю със студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски", което предлагаме на вашето внимание.
Като каква религия познавате исляма?
1. Според мен ислямът не е враждебно настроена религия, но е твърде строга. Предполагам, че ми задавате този въпрос, защото медиите напоследък гърмят за тази свещена война джихад, според която всички ислямисти искат да убиват масово, което всъщност не е вярно, защото Корана, самата религия забранява "всякакво насилие, независимо дали е към приятел или към враг, вярващ или неверник.“ Аз уважавам тази религия, въпреки че съм християнка.
2. Не се обръща достатъчно внимание на запад да се образоват хората относно исляма, относно неговата истинска същност, а не да се влияят от някакви факти, които може би не са и верни.
Какво знаете за джихада в исляма?
1. Аз съм живяла няколко години в Турция, която се счита за мюсюлманска държава и съм общувала с много хора там. Но открих, че всеки един човек има различно мнение за религията, в това число и за обичаите и за начините, по които се изповядва тя. За джихад знам, че е нещо, което не е написано ясно в Корана, в смисъл, всеки си го интерпретира както си иска.
2. Това, което аз знам за джихад е, че по принцип Корана и всички мнения по този въпрос са повече езотерични т.е. външния смисъл всеки може да го разбира, както си иска. Всъщност, повечето хора не разбират истинското значение на Корана, както и на джихада. Това по-скоро е нещо вътрешно, от колкото външно.
3. Не знам всъщност от кога възниква идеята за джихад, но ислямът по принцип е завоевателна религия. Не знам доколко добре е разяснен този въпрос в Корана, но по принцип има много голяма разлика между религията и това, което хората правят, независимо дали става въпрос за християнството или исляма, или за някаква друга религия.
Мислите ли, че хората в България познават достатъчно исляма?
1. Напоследък със събитията в световен мащаб – войната в Афганистан, войната в Ирак, разрастването на тероризма, ислямът все повече започва да се асоциира с действието на различни международни терористи, които го използват и го тълкуват по свой начин, за да оправдаят действията си. Много е опасно да се асоциира някаква малка група хора с изкривени разбирания с голяма популация, която изповядва една и съща религия. Според мен тези събития, тази интерпретация в някаква степен влияе на мнението на хората в България в момента, но се надявам, че това няма да позволи да се всяват някакви религиозни разпри между различни народи.
2. Според мен българите по принцип познават исляма, защото има турско-говорещо малцинство, чиито деца се обучават в специални училища, които си имат джамии, имами и различни институции, които съответстват на исляма. Независимо доколко познаваме исляма, някак си не искаме да го разберем, да се задълбочим върху темата.
Професор, доктор на филологическите науки, Цветан Теофанов е декан на Факултет за класически и нови филологии и ръководител на Катедра "Арабистика и семитология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Завършил е Арабска филология в Багдадския университет в Ирак, специализирал е в Каирския университет в Египет: Бил е гост-професор в Оксфорд, Великобритания. Защитил е две дисертации, първата от които в Московския институт по ориенталистика. Автор е на книги и научни статии. Негово дело е българският академичен превод на Свещения Коран.
Селям: Бихте ли дали кратко определение на понятието "джихад"?
Проф. Теофанов: В Свещения Коран мисията на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е недвусмислено определена: "И те изпратихме наистина като милост за световете."(Енбия, 21:107)
Коментаторите тълкуват тази формулировка като комплексна и универсална, извън времето и конкретните обстоятелства, и следователно тя се отнася въобще за мисията на исляма. В този контекст се възприема и ислямският джихад – борба или война за премахване на гнет или за преодоляване на земните съблазни. За искрените мюсюлмани това означава полагане на благородни усилия "по пътя на Аллах", но принципите на Свещената борба са дотолкова насочвани в погрешна посока и използвани за манипулиране на общественото мнение, нерядко – от претенденти за ислямско водачество, че в съзнанието дори на непредубедената аудитория джихад се асоциира с насилие и религиозно мотивирана саморазправа. В действителност ислямът не е по-малко толерантен в сравнение с останалите небесни религии и никога не е призовавал към агресия. Ислямът зачита правото на другия да бъде различен – народите са създадени, за да се опознават; и Коранът, и Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) признават напълно предходните небесни религии и техните пророци и проповядват уважение към тях; ислямът признава свободата на вероизповеданията – "Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!..." (Кехф, 18: 29); ислямът призовава към милосърдие и справедливост.
Терминът джихад е отглаголно съществително на глагола джахада с основно значение напрягам се, полагам усилия, воювам. Доколкото терминологичното му съдържание засяга важно религиозно задължение, представителите на различните юридико-богословски школи (мезхеби) се стремят да му дадат възможно най-детайлната и аргументирана дефиниция. Техните определения най-общо се свеждат до следното:
- при ханифитите– полагане на изключителни усилия по пътя на Аллах в защита на истината чрез жертване на живота и имота, което е предписано с цел вярата в Аллах да стане по-могъща и да се отблъсне злото от Божиите раби;
- при маликитите– сражаване с неверниците, за да се извиси Словото на религията, когато те настъпят за сражение или нахлуят на ислямска територия с намерение да породят смут;
- при шафиитите– воюване по пътя на Аллах, за да победи ислямът, както и борба с душата и сатаната;
- при ханбалитите– сражаване с езичниците (съдружаващите с Аллах, мушрики), ако те нападнат. От категорията на онези, срещу които се води джихад, се изключват мюсюлманите, извършили тежки грехове – прелюбодеяние, разбойничество и т.н. Един от най-видните средновековни теоретици на ханбалитската школа Ибн ал-Кайимал-Джаузия посочва, че всеки мюсюлманин е длъжен да води джихад чрез сърцето, езика, имота или ръката си.
С други думи, някои богослови поставят знак на равенство между джихад и сражаването с оръжие в ръка, а други смятат, че терминът включва и воюване срещу душата (да се изучават, прилагат и преподават принципите на религията), сатаната (да се преодоляват съмненията и страстите, разкрасявани от него) и разпътството (премахвано с ръка, имот, език или сърце, като воюването чрез сърцето, по думите на Пророка, е най-слабата вяра).
Ислямските теоретици говорят за малък и голям джихад въз основа на думи, които Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) изрекъл пред сподвижниците си при идването им от сражение: "Завърнахте се от най-малкия джихад към най-големия." "Най-големия" се тълкува като борба срещу сърцето, срещу душата или като "борба на Божия раб със страстите му". Загиналите в битка "по пътя на Аллах" са мъченици за вярата (шехид, мн.ч. шухеда), но към тази категория се числят и жертвите на чумна епидемия, родилките, починали при раждане и удавниците, дори жертвите на платонична любов. В допълнение, грижата за възрастни родители също се смята за джихад и се оценява по-високо, отколкото участието в битка. Следователно в разглеждания термин се влага твърде широко значение и той не се свежда единствено до сражаване с неверниците.
От Корана и хадисите, които засягат темата за водене на война, можем да направим следните изводи: целите на сражението и средствата за воденето му са ясно формулирани; забранява се вероломството – войната се обявява предварително; воюва се само с въоръжени бойци и никога не се напада невинно цивилно население; ако врагът склони за сключване на мир, бойните действия се прекратяват и се допускат нападения единствено срещу угнетители; запазва се животът на пленниците и към тях се проявява добро отношение като или ги освобождават безвъзмездно или взимат за тях откуп; запазват се материалните ресурси – не се убиват без полза животни, не се опожаряват дървета, не се нанася вреда на земеделски култури и овощни насаждения, не се замърсяват кладенци, не се разрушават жилища. Особено важно е предписанието мюсюлманите да запазват религиозните свободи на народите, които населяват завзетите от тях земи – правото им да изповядват вяра, различна от исляма и да упражняват религиозния си култ, а освен това се съхраняват храмовете и се признава статутът на свещенослужителите.
Селям: Според Вас има ли връзка между исляма и тероризма?
Проф. Теофанов: Дори враговете на исляма не си позволяват твърдението, че има връзка между "класическата" ислямска доктрина и тероризма. С малки изключения. Във в-к "Монитор" от 12 юли 2004 г. се прави изводът, че в Ирак се води война между юдаизма и исляма и се заключава, че "пропагандните измислици за мирната природа на тези две религии ни струват прекалено скъпо". Там между другото се казва: "Например обезглавяванията на "неверници", както и мъчения от типа одиране или набиване на кол, са посочени в Корана. От мюсюлманска гледна точка те не са проява на тероризъм, а на ревностна вяра." Действително смайваща е тази измислица, която не може да бъде тълкувана иначе освен като умишлено изопачаване на Божието послание. Неслучайно тази клевета не е подкрепена с никакъв цитат. В "Българска енциклопедия" (изд. в-к "Труд", 2003) се обяснява, че джихад е "мюсюлманска доктрина за тотално налагане на исляма във всички сфери на материалния и на духовния живот". Освен че е твърде елементарно, подобно определение въобще не отговаря на истината.
Мюсюлманите са напълно убедени, че тяхната религия е не само миролюбива и докрай благородна и милосърдна, но и че тя осъжда всякакъв гнет и насилие. Религията е нещо свято и чисто. Не е възможно човек, който се бои от своя Господ и знае, че го очаква равносметка за делата му, да убива невинни хора и дори жени и деца. За съжаление, немюсюлманите едва ли са склонни да четат задълбочено Корана и да се замислят върху ислямската теология. Особено в Европа, където е имало и продължава да има мюсюлманско присъствие. А в България сме исторически обременени в отношението си към исляма. Нашите възрожденци са положили много усилия за утвърждаване на националната ни идентичност, остро противопоставяна на османската култура. Ако у нас има хора, които мразят исляма и мюсюлманите, те са водени по-скоро от националистически, отколкото от религиозни мотиви. Впрочем Западна Европа и Америка отдавна са изживели предубеждението си към мюсюлманите. Там обществото е пределно либерално. Разбира се, обстоятелствата вече се стекоха така, че всеки облечен в арабски или мюсюлмански дрехи, е гледан с подозрение – като потенциален терорист. А историята помни епохи, когато тези одежди са били знак за ученост, честност и благородство.
Напоследък се чуха и гласове, които открито сочат мюсюлманите като предполагаем враг. Един от тях е този на Франсис Фукуяма, известен американски професор по политология от вашингтонския университет "Джон Хопкинс" и бивш съветник по външната политика при президента Роналд Рейгън. Ето какво казва той пред германския вестник "БерлинерМоргенпост": "За разлика от Америка, Европа има огромно мюсюлманско малцинство, което в дългосрочен план може да се превърне в огромен проблем. И отново за разлика от Америка, Европа пропусна възможността да го асимилира." Питам: това ли е идеалът на демокрацията – да асимилира малцинствата и да се кара на онези, които не са го направили?
Селям: Коя според Вас е причината, въпреки нарасналите терористични атаки, приписвани на исляма, броят на мюсюлманите в света постоянно да нараства?
Проф. Теофанов: Не се знае със сигурност какви ще бъдат последствията от терористичните атаки. Досега ислямът несъмнено беше най-динамично разпространяващата се религия. Моето обяснение е, че Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е изключителна, богоизбрана личност, която увенчава мисията на веригата от Божи пратеници. В момента превеждам хадисите му и съм дълбоко разтърсен и повлиян от неговата мъдрост, скромност и човечност. На неговите думи може безрезервно да се вярва, както и на Свещения Коран. Като преводач на Корана продължавам да се удивлявам на чудесата, вложени в това Божествено писание. Предполагам, че хората, които приемат исляма, изпитват същото възхищение и убеденост, че тази религия посочва нов път и носи светлина за човечеството. Но последните терористични действия силно дискредитират исляма и в крайна сметка са атаки срещу него. Те отблъскват масовия човек от мюсюлманите, въпреки че ислямската доктрина няма нищо общо с терора и насилието, няма вина, че в нечии болни умове ислямът се пречупва по такъв жесток и дивашки начин. Та нали по време на прощалното си поклонение Пророка (салляллаху алейху уе селлем) каза на мюсюлманите: "Наистина, Аллах ви е възбранил да отнемате чужд живот и имот, както сега ви е възбранено, в този ден, през този месец. Разбрахте ли това?" Те отговориха утвърдително. Той каза: "О, Аллах, бъди ми свидетел!" и повтори това три пъти, [завършвайки с думите:] "Горко ви! Тежко ви! Знайте: не се превръщайте отново подир мен в неверници, които се колят един друг!" Но вижданията на Пророка (салляллаху алейху уе селлем) за бъдещето са оптимистични: "Най-добрите сред вас са хората от моето поколение, после онези подир тях, после следващите, а после ще дойдат след тях хора, които ще са свидетели, но не ще засвидетелстват, и ще са вероломни, та не ще им се гласува доверие, и ще поемат задължения, но не ще ги изпълняват, и ще са видимо угоени." Пророкът особено акцентира върху предстоящите злоупотреби с политическата власт: "Ще има подир мен отклонения и дела, които ще отхвърляте." Но неговият завет е вярващите да се подчиняват на своите управници. Колкото повече мюсюлманите се отклоняват от заветите му и ги изопачават, толкова повече те ще губят привърженици и симпатизанти.
Селям: Ще спрат ли терористичните атаки, ако пропагандата срещу исляма бъде спряна?
Проф. Теофанов: Никоя пропаганда не може да бъде спряна иначе, освен с аргументи на дело. Спомняте си, че наскоро иракското правителство забрани да се излъчват предаванията на "Ал-джазира". И у нас се разгърна обществен дебат дали това трябва да стане. Поне в България етапът на подобни забрани вече е изживян. Но пропагандата срещу исляма датира още от епохата на неговото възникване и продължава до днес. Вероятно тя ще се засилва, защото ислямският свят все повече се превръща в балансираща геополитическа сила. За съжаление той е твърде изостанал в своето развитие, и икономически, и културно. Самите ислямски страни осъзнават и признават този факт и търсят пътища за промяна към по-добро. Но те не са единни и това е основен проблем за тях. Правят се конференции и заседания, на които всеки говори и казва своето мнение. Стига се дори до единодушие, но в крайна сметка застоят остава. Редица среди в ислямския свят се стремят към революционно разрешение на проблема. Според мен ситуацията в момента е именно такава и терористичните действия не са без връзка с подобни политически амбиции. Но при тях нерядко става дума и за икономически интереси, за много пари.
Селям: Да очакваме ли скорошно решение на проблема с тероризма?
Проф. Теофанов: Струва ми се, че в момента проблемът с тероризма е неразрешим. И нещо повече, тъй като терористичните нападения целят да приковат общественото внимание, те ще стават все по-брутални. Пример за това беше трагедията в Беслан. Колкото и цинично да звучи, убийството на двайсетина или сто човека вече не прави впечатление на никого в нашия прехвален XXI в.
Не е изключено да се стигне и до още по-крайни действия. И без това прогнозите сочат, че при сегашните си темпове на демографско развитие в недалечното бъдеще ще станем цели девет милиарда, а сега сме само шест милиарда. Не искам да съм лош пророк, но спокойствие не се очаква.
Има обаче и нещо друго. Международните организации все още не са дали точна и общоприета формулировка на термина "тероризъм". Оттук идва и пълното терминологично объркване - не е съвсем ясно кои са бунтовници, сепаратисти, борци за национално освобождение и т.н. Нерядко онези, които създават проблеми на правителствата, също са наричани терористи. Проблемът е много по-сложен, отколкото изглежда от пръв поглед.
Селям: Може ли мюсюлманинът да бъде терорист?
Проф. Теофанов: Ислямът е умереност, "среден път". Той строго регламентира поведението на мюсюлманите, като забранява самоубийствените терористични актове, вероломното убиване на невинни хора, ксенофобията. Истинският мюсюлманин не може да бъде нито терорист, нито екстремист.
Селям: Как мислите, откъде хората в България научават за исляма – като четат ислямските източници или от медиите?
Проф. Теофанов: За съжаление масовият човек черпи информация главно от медиите и няма време да се замисля. Той е удобен за манипулиране. Но в същото време масовият човек е твърде невинен и чист – не се ръководи от някакви политически и икономически интереси и пристрастия, и си обяснява събитията спонтанно като се поставя на мястото на жертвите. Истината е, че медиите у нас са твърде предубедени към исляма. За съжаление реалният живот непрекъснато им дава материал, който потвърждава тази предубеденост, а са единици знаещите хора, които са компетентни да говорят за исляма и имат достатъчно авторитет, за да бъдат чути. Но да бъдем оптимисти! Българската общественост вече разполага с превод на Свещения Коран. Под печат е академичен превод на сборник с хадиси. На всеки добронамерен човек е ясно, че ислямът е светлина. Който иска, ще прогледне, а който иска, ще се лута в мрака и ще затъва в калта.