2 Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) призовава към новата вяра

Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) призовава към новата вяра

Писма до царе и принцове
След като Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се върнал от умра в Худейбие, където подписал мирното споразумение с курайшите и осигурил безопасност, започнал да изпраща до царе и принцове писма, в които ги призовавал да приемат исляма, и им припомнял, че тяхната отговорност се удвоява. Това накратко е текстът на тези писма.

До негуса Асхама ибн Абджар, владетел на Хабаша:
„В името на Аллах, Всемилостивия. Милосърдния! Това е писмо от Пророка Мухаммед до негуса, Великия господар на Хабаша. Мир на този, който следва правия път, вярва в Аллах и Неговия пратеник! Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах; Един е Той и няма съдружници, няма нито жена, нито син, а Мухаммед е Негов раб и Негов пратеник. Неговият пратеник. Приеми исляма и ще бъдеш спасен: „О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас - да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари освен Аллах!“ А отвърнат ли се, кажете: „Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!“ (3:64). Ако ли пък откажеш, то връз теб е грехът на християните от твоя народ.“
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) изпратил писмото по Амр ибн Умайя ад-Дамри и когато негусът го получил, го положил върху очите си, слязъл от трона, а после приел исляма от Джаафар ибн Абу Талиб. После известил Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) с писмо, че е приел исляма и му се заклел във вярност. Негусът му дал за жена майката на вярващите Умму Хабибе, дъщерята на Ебу Суфян. Дал и й зестра от четиристотин динара и я изпратил с мухаджирите заедно с Амр ибн Умеййе ед-Дамри с два кораба. Амр дошъл да види Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) в Хайбер.
Негусът умрял през месец Реджеб в деветата година от хиджра. В деня на кончината му Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обявил смъртта му и изпълнил намаз за покойник.

До цезаря, Византийския император
„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния. От Мухаммед, раб на Аллах и Негов пратеник, до Ираклий, господар на ромеите: „Мир за онзи, който следва правия път. Приеми исляма и ще бъдеш спасен. Приеми исляма и Аллах ще удвои наградата ти. Ако ли пък откажеш, то грехът на твоите хора ще бъде върху теб: „О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас - да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари освен Аллах!“ А отвърнат ли се, кажете: „Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!“ (3:64).
Изпратил писмото по Дихйе ибн Халифе Келби и му заповядал да го предаде на управника на Бусра, а той да го предаде на цезаря, който е дошъл пеш от Хомс в Йерусалим, за да благодари на Бога за победата, която извоювал над персите. Когато получил писмото, цезарят изпратил хората си да му доведат някой арабин, който да познава Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Открили Ебу Суфян заедно с неколцина конници от курайшите. Завели ги при Ираклий и той ги поканил да седнат. Там били събрани ромейски големци. Попитал ги кой от тях е най-близък роднина на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Казали му, че е Ебу Суфян. Накарал го да седне до него, а останалите се разположили зад него. Казал им:
- Ще ви питам някои неща за този човек, тоест за Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Ако ме лъже, опровергайте го.
Ебу Суфян го досрамяло да говори лъжи.
Ираклий го попитал:
- Какво е потеклото му?
- От благородно потекло е.
- Друг от вас преди него имал ли е претенция за пророк?
- Не.
- Кой го следва – благородните люде или слабите и беззащитните?
- Слабите.
- Увеличава ли се броят им, или намалява?
- Увеличава се.
- Има ли някой, който, след като е приел тази религия, да се е отказал от нея, защото не е доволен?
- Не.
- Обвинявали ли сте го в лъжа, преди да започне да проповядва?
- Не.
- Мамил ли е?
- Не.
Тук Ебу Суфян успял да вметне нещо, което всяло съмнение:
- Договорихме се, но не знаем дали ще спазва това, за което се разбрахме.
- Воювахте ли с него?
- Да.
- Как протекоха битките?
- Войната помежду ни беше с променлив успех. Ту ние побеждавахме, ту той.
- Какво ви заповядва той?
- Казва ни: „Служете на Аллах и не Го съдружавайте.“ Повелява да се прави молитва, да се дава милостиня, да бъдем целомъдрени и сплотени.
Тогава Ираклий, коментирайки разговора си с Ебу Суфян. рекъл:
- Каза, че е от благороден произход. По същия начин се изпращат Божиите пратеници от благородните семейства на един народ. Спомена, че никой от вас не е казал такива думи преди него. Ако е така, щях да кажа, че говори неща, казани и преди него. Спомена, че сред дедите му е нямало царе. Защото, ако беше така, щях да си помисля, че иска да върне царството на баща си. Спомена, че не сте го изобличавали в лъжа. Разбрах, че той не е лъжел нито хората си, нито Бог. Спомена, че слабите и беззащитните са негови последователи. А те следват пратениците. Каза, че броят им нараства. Така става с делото на вярата, за да се изпълни. Каза, че никой не се е отвърнал от него. Така става с вярата, когато проникне дълбоко в сърцата. Каза, че не мами. Така и пратениците не мамят. Каза, че ви повелява да служите на Аллах, да не Го съдружавате с нищо, че ви забранява да се прекланяте на идоли, че ви заповядва да извършвате молитвите намаз и да давате милостинята зекят, и да бъдете целомъдрени. Ако това, което казваш, е истина, то скоро ще завладее земите, на които съм стъпил. Знаех, че Пророкът ще дойде от чужда страна, но не съм си и помислял, че ще бъде един от вас. Ако знаех, че е така, щях да съм му искрено предан и усърдно щях да искам да се срещна с него. А ако се бях срещнал с него, щях да му измия краката.
После Ираклий поискал да му прочетат писмото и ромеите започнали оживено и шумно да спорят. Императорът заповядал да изведат Ебу Суфян и неговите хора.
Заповядал да заключат портите и казал:
- Ромеи! Искате ли успехи и благополучие и да се утвърди вашето царство? Последвайте този Пророк.
Тогава те се втурнали като обезумели да бягат, но намерили портите залостени. Виждайки тяхната неприязън, цезарят заповядал да ги върнат и им рекъл:
- Казах ви това, за да изпитам колко силно сте привързани към вашата религия. Уверих се сам.
Тогава те му се поклонили и останали доволни.
От това става ясно, че цезарят е познал Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и е повярвал в неговото пророчество, но не е приел исляма, защото любовта му към трона е надделяла. Така се нагърбил с грях и с греха на своите поданици, както казал Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем).