Хз. Мухаммед – извор на справедливост и благоденствие
Ислямът е религията, която обхваща всеки един аспект от живота на човека. За всеки един, за всяко нещо има определени правила, чиито извор е Господарят на световете. Всемилостивият Творец на човека го научил на Корана, начертал му законовите рамки и го предупредил да не ги престъпва. В центъра на правилата е внедрил справедливостта, която се крепи на милостта и милосърдието. А кой е по-прекрасен пример на милост за световете, освен пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)? „И те изпратихме (о, Мухаммед) наистина като милост за световете.“ (ел-Енбия, 107)
За да се изведат хората от тъмнината, заблудата, невежеството, безправието, безнравието не беше достатъчно ислямът да им предложи само пакет от правила и принципи, които да бъдат сведени до знанията на хората, Всевишният Аллах изпрати модел, който да ги прилага във всекидневието.
Най-добрият, най-правият, най-съвършеният модел за прилагането на Аллаховите закони и повели, без съмнение е пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Дори неговите врагове са свидетелствали за съвършеността на качествата му.
Едни от ярките му качества са справедливостта и благодетелността, които са всестранни. Поради това някои тълкуватели изказват мнение, че айетът “Аллах повелява справедливост и благодетелност, и щедростта към роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите.“ (ен-Нахл, 90) е един от всеобхватните айети в Корана.
Справедливостта е основния принцип, върху който трябва да се изграждат взаимоотношенията между хората, а то като понятие означава всяко нещо да се постави на мястото му.
Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) през целия си живот е отдал дължимото на всеки и на всяко нещо без да изпада в пристрастие и крайности. Наставлението му “Правдивостта води към благодеяние, а благодеянието към дженнета“ цели да накара вярващия към изграждане на високи нравствени порядки, базирани върху справедливостта в неизменните взаимоотношения с хората, без значение към кои слоеве попадат, от кой етнос са и какво изповядват.
В ислямското законодателство всеки е равен пред закона. Никой не е привилегирован, никой няма имунитет. „О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките...“ (ен-Ниса, 135). В този айет най-ярко се изразява непоколебимостта при справедливото отсъждане, дори това да е и срещу най-близките. Това до голяма степен засяга най-вече управниците, знатните, богатите, понеже именно тези слоеве от край време се опитват да заобикалят законовите уредби.
Но изпратеният за милост на световете Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) със своите отсъждания и наставления се опитва да внедри чувство на правда, независимо срещу кого е. Веднъж една жена от влиятелен род извършила кражба, и родът й изпратили Усаме ибн Зейд да се застъпи за нея пред Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). След като Усаме се появил като застъпник, Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) се ядосал и го предупредил с думите: „Нима се опитваш да се застъпиш за наказание, което е предписано от Аллах?“ След което Усаме поискал прошка.
Поради това Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) направил обръщение към мюсюлманите и им разяснил случая със следните думи: „О, мюсюлмани! Поради следната причина Аллах е унищожил предишни народи. Когато сред тях извърши кражба знатен човек – те не го наказвали, но извърши ли го слабият те тутакси го наказвали. Заклевам се в Аллах, ако би извършила кражба дъщерята на Мухаммед, бих отрязал ръката.“
В края на превъплътения със справедливост земен живот Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) се обърнал към хората „Ако имам дълг към някого, или съм наранил някого, или пък ако съм навредил на някой – ето личността, честта и имота ми е пред вас, нека да си вземе възмездието от мене тук на земния живот.“
Всичко това ни показва до каква степен ислямът отдава значение на справедливостта в правните взаимоотношения и че всеки е равен пред Аллаховите разпоредби. В общество, което се ръководи от справедливи управници, ще бъдат гарантирани правата на всеки индивид. Именно това ще донесе на хората благоденствие. Всяко отклонение от тази норма е крачка към гнета и безправието. Липсва ли то, ще бъдат престъпени много други норми.
За съжаление живеем в съвремие, където отсъжданията на правните институции е според човека (богат, знатен, влиятелен), а не според правдата. Тази е горчивата истина на тъй наречената демокрация. Правните системи са уредени така, че да обслужват само управниците и определени слоеве. За да има благоденствие и просперитет в обществото, трябва да има високонравствени управници, на които справедливостта ще е най-ярката им черта. Мъките и несгодите на хората, породени от безверието, могат да се преодолеят единствено с вяра. Има ли вяра в Аллах и Съдния ден, ще има и правдивост. Ако ли не, безнадеждността и мъките още повече ще се задълбочават. Други уредби и правила не ще изкарат човечеството от сегашните тъмнини, освен Пресправедливия Създател Аллах.
Портал 
