Безсмъртното наследство на Хазрети Ибрахим

Безсмъртното наследство на Хазрети Ибрахим

Хазрети Ибрахим е един от пейгамберите, за когото се дава най-голяма информация в Коран-и Керим. Ибрахим алейхи селям се родил в общество на идолопоклонници. Мнозина от пейгамберите, споменавани в Коран-и Керим идват от неговото потомство. (ел-Енам, 84-86)
„И го дарихме с Исхак и Якуб. И двамата напътихме. Напътихме и Нух преди, а от неговите потомци Дауд и Сюлейман, и Еюб, и Юсуф, и Муса, и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните. И Зекерия, и Яхя, и Иса, и Иляс – всички са от праведниците. И Исмаил, и Елйеса, и Юнус, и Лют и предпочетохме всички пред народите.” (ел-Енам, 84-86)
Още от малък Хз. Ибрахим се откъснал от идолите, по които се кланяли баща му и цялото им племе като подел смела борба против идолопоклонничеството. В това отношение дори решително осъдил баща си Азар като казал: „Нима приемаш идолите за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.“ (ел-Енам, 74)
Ибрахим алейхи селям с ума и разсъдъка, дарени му от Аллах, е повярвал в единния Аллах като заявил: „Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята. Не съм от съдружаващите.“ (ел-Енам, 79) Сам самичък той се опълчил срещу своето племе от идолопоклонници. (Мерйем, 42-49)
Хз. Ибрахим взема първородния си син Хз. Исмаил и майка му Хаджер по Аллахова повеля от Палестина и ги води в Хиджаз, край могилата Сафа. Според едно предание, достигнало до нас чрез Бухари, той закарал Хз. Хаджер и сина й Исмаил в Мекка и ги оставил до самото Кябе, от горната страна на извора Земзем. Тогава в Мекка не е имало никой, а в извора нямало и вода. Той оставил при тях торба с фурми и кърба, пълна с вода. След това тръгнал да се връща. Тогава Хаджер, майката на Исмаил, викнала след него: „Я, Ибрахим! Къде отиваш като ни оставяш в тази безлюдна долина?” И макар че тя многократно повторила този си вик, Хз. Ибрахим не се обърнал дори да я погледне. Най-сетне Хаджер с последни усилия попитала: “Я, Ибрахим! Аллах ли ти повели да правиш така?” Тогава Хз. Ибрахим се обърнал и отговорил: “Да!” При този негов отговор Хаджер рекла: “Щом е така, Аллах няма да ни погуби” и се върнала назад при сина си. Хз. Ибрахим продължил по пътя си. Когато стигнал до един връх, от където вече не можели да го видят, той се обърнал към Кяабе и се помолил със следните слова: “Я, Рабби! Аз заселих част от потоците си до Твоя свещен дом (Кябе) в една нищо не раждаща долина. Я, Рабби! Направих го, за да изпълнят по най-добрия начин намазите. И Ти от Своя страна направи душите на част от хората да се насочат към тях и ги нахрани от плодовете. Да се надяваме, че ще бъдат благодарни за тези дарове”. (Ибрахим, 37)
Както се вижда, Хз. Ибрахим оставил част от потомството си в една неплодородна и камениста земя и се обърнал да се моли към място, където ще се изгради Кябе. Най-главното в молитвата му обаче е намазът. На второ място, пожелал Аллах Теаля (хората) да се отнасят благосклонно към тях.
Аллах Теаля обича онези, които изпълняват своя дълг на раби пред Аллах. Тях ги обичат и другите хора. Впрочем, казано е: „...онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.“ (Мерйем, 96)
Благодарение на здравия си разум, дарен му от Аллах, Хз. Ибрахим е знаел тази важна страна и затова първо се помолил Аллах да дари неговите потомци с намаз като оставил останалите си желания на заден план.
Аллах приел тази негова молба и от неговите потомци израснали хора, които започнали да кланят намаз, заобичаха Хз. Исмаил, майка му и вярващите, които се родиха от този род. Една от много важните молитви в Корана се повелява:
„Аллах, мой! Стори мен и потомството ми да отслужваме молитвата! Аллах наш! Приеми зова ми!“ (Ибрахим, 40)
Не трябва да забравяме, че именно чрез благодатта на тази молитва ние кланяме намаз и ги обичаме. След като той, заедно със сина си Исмаил издигнал основите на Кябе, помолил Аллах Теаля: “Аллах наш! Направи ни отдадени на Теб и от нашето потомство – покажи нашите обреди и приеми нашето покаяние!” (ел-Бакара, 128) Аллах приел тази негова молба и направил последния от пейгамберите да е от неговия род и ние да сме негови последователи.
Ибрахим отправил и следната молба: „Аллах мой! Дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните! И стори достойно споменаването ми пред идните (поколения).“ (еш-Шyара, 83-84). Тази молба на Хз. Ибрахим алейхи селям била приета от Аллах и той е споменаван и почитан от всички общности след него. Всички мюсюлмани, при всяко кланяне споменават Хз. Ибрахим и се молят за него. Тъй като се явява баща на редица пейгамбери след него, Хз. Ибрахим заема своето изключително място сред представителите на трите небесни религии - мюсюлманите, евреите и християните.
Аллах Теаля го приема за приятел. В оценката, дадена в Корана за Хз. Ибрахим се повелява следното: „И кой с по-добра религия се е отдал на Аллах с истинска преданост и е последвал вярата на Ибрахим Правоверния? Аллах прие Ибрахим за приятел.” (ел-Ниса, 125) Отдавай заслужено значение на наследството на Ибрахим и отбелязва: “Някога Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите, а (служа) само на Онзи, Който ме е създал. Той ще ме напъти.” “И стори той това слово да остане у неговите потомци, за да се върнат (към него). (ез-Зухруф, 26-28) Словото за единобожието е останало в наследство у потомството на Ибрахим. Вярата в единния Аллах не е престанала да съществува до днес.
Като напуснал пътя на идолопоклонството, следван от баща му, показал, че не може да бъде следван пътят на предците, които са тръгнали по погрешен път. Затова никога не е престанало да има хора, които са следвали праведния му път. Дори по времето на невежеството, когато нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не бил осветлен още от вахия, в мекканското общество е имало хора, които са останали верни на вярата на Хз. Ибрахим. Нека Аллах да даде всички мюсюлмани да упорстват по този път!
Д-р Керим Будадъ

Източник