Предаността на Хазрети Ибрахим и сина му към Аллах
Ибрахим (алейхис селям) е един от най-великите пейгамбери, изпратени на човечеството от Всевишния Аллах. Създателят ни го е избрал не само за пейгамбер, но и за "свой приятел". Ето защо Ибрахим (алейхис селям) се нарича Халилюр Рахман - "Приятелят на Аллах".
Ибрахим (алейхис селям) се оженил за дъщерята на чичо си, Сара, която повярвала на неговия призив. Тъй като дълги години не им се родили деца, Сара предложила на мъжа си да се ожени за прислужницата Хаджер, подарена им от египетския владетел. Воден от желание и надежда да продължи рода си, Ибрахим (алейхис селям) се оженил за Хаджер и от този брак се родил Исмаил. Това положение обаче много измъчвало Сара и тя поискала от съпруга си да изпрати Хаджер надалеч. С повелята на Аллах, Ибрахим довел Хаджер и сина им Исмаил в Мекка, която по това време все още била гола и безлюдна пустиня. Ибрахим им оставил пълна кошница фурми и стомна вода, и когато започнал да се приготвя за връщането си у дома, Хаджер го запитала:
- Аллах ли ти заповяда да ни доведеш и оставиш тук?
Ибрахим отговорил:
- Да, Аллах ми заповяда.
А Хаджер с голямо покорство и примирение казала:
- След като Той така е заповядал, значи ще ни закриля! Той няма да ни изостави!
След като оставил Хаджер и Исмаил в Мекка, Ибрахим (алейхис селям) се върнал у дома си при Сара, но той никога не забравял да ги посещава. Веднъж, когато отново бе отишъл в Мекка да ги види, Ибрахим (алейхис селям) сънувал странен сън, в който виждал да принася сина си в жертва. Ибрахим (алейхис селям) сънувал този сън три нощи подред и разбрал, че това е послание от Аллах. Тогава той заръчал на Хаджер да изкъпе и посипе с хубави аромати сина им, защото ще го води на гости при приятел, а на сина си казал да вземе нож и въже:
- Синко, ще принесем жертва на Аллах, за да спечелим одобрението Му! – рекъл Ибрахим (алейхис селям).
Двамата започнали да се изкачват по планината Арафат, към мястото, в което хаджиите извършват вакфе. В този момент сатаната (шейтанът) се приближил до Исмаил и му казал:
- Знаеш ли къде те води баща ти?
А Исмаил (алейхис селям) му отговорил:
- На гости, при негов приятел.
Тогава дяволът рекъл:
- Не... Той ще те убие, за да те принесе в жертва. Мисли си, че Аллах така му е наредил.
- Баща ми трябва да направи онова, което Аллах е заповядал, защото Неговите заповеди са най-важни от всичко останало – рекъл Исмаил (алейхис селям) и се опитал да прогони шейтана.
Той обаче никак не бил доволен от отговорите на Исмаил (алейхис селям) и продължил да прави всичко възможно, за да го накара да се откаже от смирението си. Тогава Исмаил (алейхис селям) се оплакал на баща си от сатаната, а той му рекъл:
- Замери го с камък, сине!
И Исмаил (алейхис селям) три пъти подред замерил дявола с камъни. Разбрал, че няма да постигне целта си, дяволът се отказал да го убеждава и си отишъл. Когато стигнали до мястото, на което трябвало да се извърши жертвоприношението, Ибрахим (алейхис селям) се изправил срещу сина си и му казал:
"О, синко мой, сънувах че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?" Рече: "О, татко мой, прави каквото ти е повелено. Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите." (Саффат, 37: 102)
Показвайки най-силния пример за смирение и преданост на Аллах, със сълзи в очите Ибрахим (алейхис селям) поднесъл на Всевишния благодарствените си чувства.
Последните думи на Исмаил (алейхис селям) били:
- Татко, завържи ръцете и краката ми, за да не се прививам от болката и пази дрехите си да не се изцапат от кръвта ми, защото майка ми ще я види и ще се поболее от мъка! Силно забий ножа, та да не се мъча! Обърни ме с лице към земята, та да не ме гледаш в очите, че ще ме съжалиш! А и аз да не виждам ножа, че може да ме хване страх. Когато се върнеш при майка ми, предай й моите поздрави!
Ибрахим (алейхис селям) завързал ръцете и краката на обичния си син и го обърнал с лице към земята. Изправил се и с всички сили забил ножа във врата му, но той не пронизвал плътта му. Тогава Всевишният повелил:
"И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, Ние му извикахме: "О, Ибрахим, ти изпълни съня." Така награждаваме Ние благодетелните. Това е явното изпитание. И за него (за сина му) дадохме в замяна голямо жертвено животно. И оставихме за него спомен сред сетните. Мир за Ибрахим! Така награждаваме Ние благодетелните. Той бе от Нашите вярващи раби." (Саффат, 37: 103-111)
Оттогава нататък, семейството на Ибрахим ще се слави с одобрението и обичта на Всевишния и Той ще ги сочи за пример, и когато светът спре да се върти, то ще се знае като "Семейство, възнесено над световете, и притежаващо добродетели и превъзходство." (Али Имран, 3: 33)
Задължение на всички мюсюлмани е да покажат също толкова искрено подчинение и преданост, каквито са показали Ибрахим и Исмаил (алейхимес селям) в случаите, когато Всевишният ни изправи пред големи изпитания.
Басри Зилябид
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (115), Февруари, 2003 година
Портал 
