Да опазим културното ни наследство
Интелектуалци се обявиха за опазване на културно-архитектурното ни наследство
През петстотинте години османска власт на Балканите са създадени множество архитектурни паметници като джамии, текета, бани, мостове, кервансараи, училища, медресета и други обществени сгради, които са били предоставени за общо ползване от хората.
Нека да напомним, че по времето на османското владичество, след като са изграждали някоя джамия, то непосредствено до нея създавали вакъф, фондация, която притежавала различни магазини, кафенета, работилници, чрез които се осигурявало финансирането на тези обекти като по този начин те не били в тежест на държавната хазна.
Днес, когато посещаваме градове като Прищина и Призрен в Косово и Скопие в Македония, ние се пренасяме в атмосферата на онези векове и се възхищаваме от архитектурните ансамбли, изградени в тях. Естествено османците са издигнали редица архитектурни паметници и в границите на сегашните български земи. Но за голямо съжаление, поради безконечните войни, природни бедствия и други причини голяма част от тях са унищожени безвъзвратно и са останали едва най-издръжливите.
Днес в много страни на света
хората пазят като зеницата на окото си културното си наследство и се стараят да го предадат на бъдещите поколения. Когато се огледаме наоколо, ще видим, че въпреки всичко у нас също така са останали доста културно-архитектурни забележителности като Томбул джамия в Шумен, джамията Ибрахим паша в Разград, казармата и (библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин, джамията Фатих в Кюстендил; джамиите в градовете София и Силистра, в Карлово, Казанлък, Сливен; Имарет джамия и джамията Мурадие в Пловдив, Байраклъ джамия в Самоков, безистените в Сливен и Ямбол, прочутите мостове край Бяла и Свиленград и др.
Макар и да са под закрилата на Министерството на културата, тези паметници на архитектурното ни наследство бавно и тихомълком се рушат.
До преди известно време библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин тънеше в мръсотия, но добронамерени хора се заеха с реставрацията й и тя придоби приличен вид. Но кой ще довърши най-сетне ремонтните работи в джамията Ибрахим паша в Разград, които продължават вече повече от трийсет години? Освен предната стена, която вече се руши, разкопки се правят и във вътрешността й. По всичко личи, че тези разкопки няма да имат край.
В трагично състояние са
и джамиите в Кюстендил, едната от които е превърната в музей. Въпреки многократните настоявания, така и не можахме да си възвърнем сградата на медресето в Кърджали. Какво още трябва да направим, как да обясним проблемите, за да бъдем разбрани?
Основателно тези проблеми тревожат културните ни среди. Ето защо със съдействието на общината в квартал Картал в Истанбул се състоя симпозиум, посветен на опазването на културното ни наследство на Балканите. На него стана въпрос главно как да бъде опазвано архитектурното наследство в пределите на днешните български земи. В симпозиума участваха главният мюфтия на мюсюлманите в България г-н Фикри Сали, народните представители Джевдет Чакър и Исмет Саралийски. Сред участниците бяха и народните представители от управляващата АКП Мехмед Секмен, председателят на общинския съвет Низаметтин Юмуртаджиоглу, общинският мюфтия на район Картал – Мехмед Бекташ, представителят на ДПС в Истанбул г-н Енвер Хатибоглу, насилствено прогоненият писател и интелектуалец Юмер Осман Ерендорук, известният щангист Халил Мутлу, проф. д-р Хюсеин Мемишоглу и др. Всички те изразиха своето становище по разглежданите проблеми.
По време на симпозиума се състоя среща разговор и с председателя на Сдружението на изселниците в Бурса "Балгьоч" доц. д-р Емин Балкан. Главният мюфтия Фикри Сали изказа своята тревога и заяви, че трябва да се положат максимални грижи за опазването на архитектурните ни паметници. Той изрази и своята благодарност на журналиста Исмаил Кахраман, който със своята камера запечата тези културни паметници и ги направи достояние на много хора в съседна Турция. Главният мюфтия изрази и своята благодарност към турската религиозна фондация за оказаната безценна помощ и съдействие за оцеляването на религиозните ни училища в настоящия момент. От своя страна участниците в симпозиума заявиха, че ще настояват пред съответните държавни институции за положителното решаване на повдигнатите въпроси.
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (125), Декември, 2004 година
Портал 
