Горите са наше богатство, да ги опазим от опожаряване

Горите са наше богатство, да ги опазим от опожаряване

Миналата година пред студентите от Висшия ислямски институт поставих неочакван въпрос: Къде и защо възникват пожарите? След пет минути започнах да получавам следните отговори: пожари могат да се причинят по непредпазливост от децата. На полето някое парче стъкло или дори дъждовна капка може да отрази събрана във фокус слънчева светлина и да предизвика пожар, или по време на гръмотевична буря и т.н. Чудно нещо! Нито един от тях не допусна вероятността, че хора умишлено могат да предизвикат пожари! Защо? Защото възпитанието на мюсюлманина не го допуска!
Тогава се поинтересувах от географията на разпространението на пожарите у нас и се оказа, че в районите с мюсюлманско население този вид бедствия възникват процентно са най-малко. И това не бяха предположили. Отново защо? Защото въз-приемаха хората като себе си: един мюсюлманин не може умишлено да предизвика пожар! Доказателство ли? Ще припомня само, че по време на насилственото изселване през лятото на 1989 г. нито един мюсюлманин не драсна кибрит да запали дома, плевнята или обора си!
...Скоро пътувах към Плевен. Вън бе убийствена горещина. След селата Драгана и Ъглен гледам цялото поле, докъдето погледът стига, чернее... Някъде далече се издигат към небето още кълба от дим. Ширнал се на километри, фронтът на безпощадния пожар гълташе стърнища, градини, гори, ливади... А температурата на въздуха бе над 40 градуса! Лекият ветрец, който подухваше, разпалваше още повече пламъците. Как да ги спреш?!
Човекът, който седи до мене, също споделя тревогата ми. Разговорът ни се върти около пожарищата. По едно време му казвам: Не зная дали ви е направило впечатление, че в съобщенията за тях не се споменават районите, заселени с мюсюлмани. Или може би аз не съм чул? Човекът мълчи. Явно не му хареса моята констатация. Но това е истината.
Е, изключения, разбира се, има и при нас. Преди една година отидох в родното си село. Реших да посетя гробовете на близките си. Но какво да видя! Всичко бе потънало в черна пепел! Пламъците не бяха пощадили нищо. С бръснещ полет преминал пламъкът над гробовете, опушил и спукал надгробните камъни, обгорил клоните на дърветата, овъглил фиданките, изгорил цветята, опустошил всичко... Някой умник бе решил да проведе "чистка" и като най-лесен начин бе драснал клечката и после гледал сеира!
Друг един се скарал с брат си и решил да му отмъсти. Как? Като подпалил плевнята му! И вътре, освен всичко друго, живи изгорели животните му! Е, това вече не се връзва нито с човещината, нито пък с вярата ни. Каква е тук вината на животните?
Една сутрин се събуждам рано. Нешо ме дави. В утринната свежест долавям остър мирис на пушек, който нахлува в стаите, изпълва околността... Излизам на улицата и гледам: в един от съседните дворове започнали "чистка"! Събрали всичкия боклук на две-три купчини и за по-лесно ги запалели. Да, но влажните боклуци не горяха, а само изпускаха гъст, черен, задушлив дим, който забулваше цялото село. А че там има хора астматици, които се задушават, никак не го е грижа... Като че да се отмъщава на някого. Невежество ли, небрежност ли да го наречеш?
Всички бяхме свидетели на невижданите горещини през това лято. След дъждовете настана тежка суша. Цифрите, публикувани в печата са ужасяващи: само от 1 до 22 юли в страната са възникнали 6800 пожара! През същия период на миналата година те са били 1842. Почти четирикратно увеличение. През юни пожарите са били 2818, а през същия период на миналата година 516! Увеличението е петкратно! Какво става? Накъде вървим?
Горят живите животинки в горите и хълмовете, които бяха озеленени с невероятни усилия. Пороите отнасят почвата. Нима народът е решил: след нас ако ще и потоп... Или пък други са решили, че вече в тази страна не се живее. Да я подпалим, та да се свърши веднъж завинаги?!
Приехме закон, който забраняваше паленето на стърнищата. Никой не иска и да го знае! Вижте обгорените крайпътни дървета! Ами унищожения хумус?.. Един взел, че запалил свещи в гробищата, друг излязъл на пикник в гората, трети уж по невнимание хвърлил угарката си в житния блок. А има и такива, които направо драснали клечката! Преди години нямахме Министерство на бедствията и авариите. Сега имаме, а бедствията растат непрестанно. Горят лозя, градини, нивя, изчезват гори, къщи, животни...
Нека се вразумим! Да бъдем хора вярващи! Да опазим природната среда, в която живеем. Да бъдем за пример на останалите граждани. Тази земя ние сме я унаследили от нашите деди и бащи. Друга родина нямаме! Тя е наша, да я опазим от пожарищата!
И.Ч.

Източник