Поздравът “селям” е езикът на общуването
Духовната благодат и положителната енергия, получена от молитвите и поздравите, отправени към нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) увеличават чувството на близост у хората с него.
И във физичния и в метафизичния свят поздравът „селям“ е общ, обединяващ език. Защото „селям“ е името на Създателя на видимия и невидимия свят. Аллах е поставил селяма в центъра на живота. В основите на нашите ибадети и на обществения живот стои селямът.
Поздравът „селям“ се упоменава сред имената на Аллах в сура „Хашр“. Селямът, отнасящ се до Аллах означава безкрайност, безначалност, безгранична всеобхватност, пречистен от всякакви недостатъци и бедствия, спасяване на рабите от всякакви притеснения на този и отвъдния свят, получаване на спасение и благодат на двата свята и здраве в рая.
Думата „ислям“ също произлиза от корена „селям“ и означава да се постигне мир чрез душа и благополучие на този свят. Поздравът „селям“ урежда морала в човешките взаимоотношения. В ежедневния живот на мюсюлманите селямът означава връзката, общуването и взаимоотношенията му както във физичния така и в метафизичния свят. Затова при изпълнението на намазите през деня и четенето на ет-Техийят“ поздравява двайсет и един пъти Аллах. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), заедно с другите пейгамбери и меляикета в това число и достойните хора. В края на намазите се поздравява тринайсет пъти както меляикетата и хората, а с думите „Аллахумме енте-с-селям ве минке-с-селям” поздравява Аллах Теаля.
Да се поздравява човек с физичния и метафизичния свят означава неговото общуване с Аллах, меляикетата, пейгамберите, хората и с останалите твари. Погледнато от тази гледна точка поздравът може да се разглежда от две страни:
1. Поздравяване на метафизичния свят.
Душата и сърцето на човека принадлежат към метафизичния свят. Човекът, който телом е продукт и принадлежи към физичния свят, произхожда от безкрайността и метафизичния свят. Ето защо през целия си живот той е свързан както с физичния, така и с метафизичния свят. Аллах придава значение на метафизичните връзки на Своите раби. Поздравът „селям“ отправен към метафизичния свят се осъществява чрез поздравяването му с Аллах, меляикетата и пейгамберите.
Поздравяването с Аллах е общуване, което се осъществява както чрез поздрав от Аллах към рабите, така и чрез поздравяването на Аллах от страна на рабите. Поздравът от Аллах към рабите му се проявява във вид на милост и благодат, което в Свещения Коран е заявено по следния начин: „И когато дойдат при теб вярващите в Нашите знамения кажи: „Мир вам!“ Вашият Аллах отреди за Себе Си милостта си“ (ел-Енам, 54)
Поздравите на рабите към Аллах се проявяват във вид на набожност, прослава, ибадети и служение. Фактът, че всички същества по земята Го споменават с благодарност и прославата, която те отправят към Него е техен поздрав. Словата от ет-Техийятю, които Расулюллах е използвал по време на мираджа си се превърнали в думи, с които рабите Го поздравяват. Всякакви молби, селям, молитви и намази и добри дела принадлежат на Аллах.“ (Бухари, Езан, 148)
2. Поздравяване във физичния свят.
Главната и основна цел на обществения живот е благополучието и щастието на хората. Селямът тук се състои от сърдечни молитви, действия и слова за постигане на благополучието, щастието и мира. Селямът е открит и явен показател за общуване с другите хора. Когато Аллах Теаля изброява качествата на Своите раби на земята, като първа тяхна особеност изтъква те да стъпват с кротост по земята. (ел-Фуркан, 63) И в зависимост от това вместо да се карат с невъзможните хора да им отвръщат с поздрава “селям”. Ето защо крайната цел е като се почне от отделните членове на семейството като основно ядро на обществото, и се стигне до всички негови индивиди да се поздравяват помежду си.
Първата врата, която извежда личното благополучие към обществената сфера е семейното огнище. Началните изяви на общуването в него започва със селяма като проява на любовта в семейството. Впрочем в Корана се повелява следното: „И щом влезете в домове, поздравете се взаимно с поздрав от Аллах -благословен, мил!“ (ен-Нур, 61) А нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) със съвета, който е дал на Хз. Енес: „Сине мой, когато отидеш в семейството си, поздрави ги. Нека това донесе благодат на теб и на домашните ти“. (Тирмизи, Изтизан, 10) е повелил да се поздравяваме с членовете на семействата ни.
Макар че посещението в домовете или работните места на други хора по същество представлява своеобразен поздрав, все пак ако то бива последван и със словесно изразяване, това ще улесни общуването. Впрочем в айета се повелява: „О, вярващи! Не влизайте в домове, освен в собствените си, докато не поискате разрешение и не поздравите обитателите им! За вас това е най-доброто, за да се поучите. И ако не намерите никого там, не влизайте, докато не ви се позволи!“ (ен-Нур, 27-28)
Религията ни, която разглежда поздрава като част от живота ни, оценява отвръщането на поздрава като по-важна морална отговорност. Впрочем в един свещен айет се повелява: „И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка“. (ен-Ниса, 86)
Смисъл на поздравите в обществения живот
Поздравът, който се явява като паролата при общуването между хората притежава дълбок смисъл, придобит чрез слово или телесен знак. Тях можем да ги изброим по следния начин:
1. Селямът е израз на гаранцията „Аз не бих ти навредил“. В този смисъл той означава мир, тъй като този, който поздравява със „селям“ принадлежи към ислямското общество, получава гаранция за сигурността си. Който по време на мир и война отдава селям, животът му е в безопасност. Впрочем Аллах Теаля повелява: „О, вярващи! Когато тръгнете на борба по пътя на Аллах, изяснявайте се и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: „Ти не си вярващ!“ (ен-Ниса, 94)
2. Селямът е молитва за вярващите на този свят, а на отвъдния е призив към дженнета и означава: „Нека никой да не ви навреди; ваш да е райският кът и пътя на освобождението. Аллах Теаля повелява: „Аллах призовава към Дома на мира и насочва когото пожелае по правия път“. (Юнус, 25)
3. Селямът е призив за съвместен живот. Чрез него човек става съпричастен към себеподобните си и споделя реално и от сърце трудностите и леснотиите с тях.
4. Селямът води до любовта, а любовта води към дженнета. Най-важното условие човек да попадне в рая, е да бъде вярващ, а за да бъде вярващ мюсюлманите трябва да се обичат помежду си. А най-добрият повод, чрез който нараства любовта е да питаме и да разпитаме за тях като по този начин изказваме действително сърдечните си поздрави. Аллаховият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Докато не вярвате, не можете да попаднете в дженнета. А докато не се обичате помежду си, не бихте могли да сте вярващи. Искате ли да ви посоча една дейност, който да послужи като повод за любовта помежду вас? Разпространете поздрава „селям“ помежду си!“ (Муслим, Иман)
В основата на Аллаховия порядък в мирозданието стои селяма. Ето защо може да се говори за съществуването на един селям между всички същества. Става ясно, че с езика на поздрава „селям“ хората, растенията и животните образуват порядъка във вселената.
Когато Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) изоставил дънера от фурма, върху който произнасял своите проповеди и се качил на минбера, който бил направен за него, дънерът горчиво се разплакал. Тогава Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) слязъл от минбера? Отишъл и го прегърнал, за да го утеши. Историческа истина е, как буйните и диви камили се укротявали благодарение селяма на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Като извод от всичко казано дотук, трябва да изтъкнем, че селямът поздрав е средство за общуване между меляикетата, хората и останалите живи и неживи твари. Чрез селяма оцелява порядъка във вселената, чрез него вярващите пътуват към дома на селяма. Защото началото и краят на всяко нещо е селяма!
Проф. д-р Хасан Кямил Йълмаз
Портал 
