XLV. РАЗДЕЛ ЗА ПОСЕЩАВАНЕТО НА БЛАГОДЕТЕЛНИТЕ, ЗА СЪБИРАНЕТО И ОБЩУВАНЕТО С ТЯХ, ЗА ЛЮБОВТА КЪМ ТЯХ,

XLV. РАЗДЕЛ ЗА ПОСЕЩАВАНЕТО НА БЛАГОДЕТЕЛНИТЕ, ЗА СЪБИРАНЕТО И ОБЩУВАНЕТО С ТЯХ, ЗА ЛЮБОВТА КЪМ ТЯХ,

за изискването те да бъдат посещавани и молени да отправят зов към Аллах, както и да бъдат посещавани светите места



قال اللَّه تعالى: ﴿ وإذ قال موسى لفتاه لا أبرح حتى أبلغ مجمع البحرين أو أمضي حقباً ﴾ إلى قوله تعالى: ﴿ قال له موسى هل أتبعك على أن تعلمن مما علمت رشداً؟ ﴾

Аллах Всевишния е казал: „И каза Муса на своя слуга: „Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години. [...] Муса му рече: „Може ли да те последвам, за ме научиш на онова, на което си научен за верния път?“ (19: 60–66)



وقال تعالى: ﴿ واصبر نفسك مع الذين يدعون ربهم بالغداة والعشي يريدون وجهه ﴾

И е казал още Всевишния: „И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик!“ (18: 28).



364- وعن أَنسٍ رضي اللَّهُ عنه قال : قال أبو بكر لِعمرَ رضي اللَّهُ عنهما بَعْدَ وَفَاةِ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : انْطَلِقْ بِنَا إِلى أُمِّ أَيْمنَ رضي اللَّه عنها نَزُورُهَا كَما كانَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يزُورُهَا ، فلَمَّا انْتَهَيا إِلَيْهَا ، بَكَتْ ، فَقَالاَ لَهَا : مَا يُبْكِيكِ أَما تَعْلَمِينَ أَنَّ ما عِنْدَ اللَّهِ خيرٌ لرسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ؟ فقالت : إِنِّي لا أَبْكِي أَنِّي لا أعْلمُ أَنَّ ما عِندَ اللَّهِ تعالَى خَيرٌ لرسُولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، ولَـكنْ أبْكي أَنْ الوَحْيَ قَدِ انْقَطَعَ مِنَ السَّمَاءِ .فَهَيَّجَتْهُما على البُكَاءِ ، فَجعلا يَبْكِيانِ معهَا.رواه مسلم .

364. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че след смъртта на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, Абу Бакр казал на Омар, Аллах да е доволен от тях: „Ела да отидем при Ум Айман[1], Аллах да е доволен и от нея, за да я посетим, както Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, я посещаваше!“ Когато пристигнали, тя се разплакала, а те й казали: „Какво те разплаква? Не знаеш ли, че онова, което е при Аллах, е по-добро за Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари?“ Тя отговорила: „Не плача, защото не знам, че онова, което е при Аллах, е по-добро за Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а плача, защото небесното откровение вече е секнало“. Така тя ги разплакала и заплакали заедно с нея“ (разказан от Муслим191).



365- - وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه ، عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «أنَّ رَجُلاً زَارَ أخاً لهُ في قَريَةٍ أُخْرَى ، فَأَرْصد اللَّهُ تعالى على مَدْرجَتِهِ ملَكاً ، فَلَمَّا أَتَى عَلَيْهِ قال: أَيْن تُريدُ ؟ قال: أُرِيدُ أَخاً لي في هذِهِ الْقَرْيةِ . قال : هَلْ لَكَ علَيْهِ مِنْ نِعْمَةٍ تَرُبُّهَا عَلَيْهِ ؟ قال : لا، غَيْر أَنِّي أَحْببْتُهُ في اللَّهِ تعالى ، قال : فَإِنِّي رسول اللَّهِ إِلَيْكَ بأَنَّ اللَّه قَدْ أَحبَّكَ كَما أَحْببْتَهُ فِيهِ » رواه مسلم .



365. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Един мъж тръгнал да посети свой брат в друго селище. Аллах Всевишния проводил ангел по пътя му да го причака. Когато дошъл при него, [ангелът] го попитал: „Къде отиваш?“ Отговорил: „Отивам при свой брат в еди-кое си селище“. Попитал: „Да нямаш да взимаш някое благо от него?“ Отговорил: „Не, обичам го само заради Аллах Всевишния“. Казал: „Аз съм пратеник от Аллах при теб [за да ти кажа,] че Аллах те е възлюбил, както ти си го възлюбил заради Него“ (разказан от Муслим).



366- وعنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ عَادَ مَريضاً أَوْ زَار أَخاً لَهُ في اللَّه ، نَادَاهُ مُنَادٍ : بِأَنْ طِبْتَ ، وطَابَ ممْشَاكَ ، وَتَبَوَّأْتَ مِنَ الجنَّةِ منْزِلاً » رواه الترمذي وقال: حديثٌ حسنٌ. وفي بعض النسخ غريبٌ .

366. Пак от същия сподвижник се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато някой посети болен или свой брат заради Аллах, вестител прогласява: „Щастливец си и са ощастливени стъпките ти, и си подготвил за себе си място в Рая!“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър, но странен в някои варианти хадис).



367- وعن أبي موسى الأَشعَرِيِّ رضيَ اللَّهُ عنه أَن النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إِنَّما مثَلُ الجلِيس الصَّالِـحِ وَجَلِيسِ السُّوءِ . كَحَامِلِ المِسْكِ ، وَنَافِخِ الْكِيرِ ، فَحامِلُ المِسْكِ ، إِمَّا أَنْ يُحْذِيَكَ ، وَإِمَّا أَنْ تَبْتَاعَ مِنْهُ وَإِمَّا أَنْ تَجِدَ مِنْهُ ريحاً طيِّبةً . ونَافخُ الكيرِ إِمَّا أَن يحْرِقَ ثيابَكَ وإمَّا أنْ تجِدَ مِنْهُ ريحاً مُنْتِنَةً» متفقٌ عليه .

367. От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Добрият другар и лошият другар приличат на такъв, който носи мускус, и на такъв, който надува ковашки мях. Носещият мускус може или да ти даде в дар, или да купиш от него, или да вдъхнеш благоухание. А духащият мях може или да подпали дрехите ти, или да те облъхне със зловоние“ (всепризнат хадис).



368- وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه ، عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « تُنْكَحُ المَرْأَةُ لأَرْبعٍ : لِمالِهَا ، وَلِحَسَبِهَا ، وَلِجَمَالِهَا ، ولِدِينِهَا ، فَاظْفَرْ بِذَاتِ الدِّينِ تَرِبَتْ يَدَاك » متفقٌ عليه.

ومعناه : أَنَّ النَّاس يَقْصِدُونَ في الْعَادَةِ مِنَ المَرْأَةِ هَذِهِ الخِصَالَ الأَرْبعَ ، فَاحِرصْ أَنْتَ عَلى ذَاتِ الدِّينِ . وَاظْفَرْ بِهَا ، واحْرِص عَلى صُحْبَتِهَا .

368. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „С една жена се встъпва в брак по четири причини: заради имота, заради знатността, заради красотата и заради религиозността. Предпочети религиозната, за да бъдеш благословен“ (всепризнат хадис).

369- وعنْ ابن عباسٍ رضي اللَّه عنهما قال : قال النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم لِجِبْرِيلَ : « مَا يمْنَعُكَ أَنْ تَزُورَنَا أَكْثَرَ مِمَّا تَزُورنَا ؟ » فَنَزَلَتْ : ﴿ ومَا نَتَنَزَّلُ إِلاَّ بِأَمْرِ رَبِّكَ لَهُ مَا بَيْنَ أَيْدِينَا وَما خَلْفَنَا وما بَيْنَ ذلِكَ ﴾ رواه البخاري .

369. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал на Джибрил: „Какво ти пречи да ни посещаваш повече, отколкото ни посещаваш?“ Тогава било низпослано знамението: „Слизаме ние само по повелята на твоя Господ. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това“ (19: 64) (разказан от ал-Бухари).



370- وعنْ أبي سعيدٍ الخُدْرِيِّ رضي اللَّه عنه ، عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لا تُصَاحبْ إِلاَّ مُؤْمِناً ، ولا يَأْكُلْ طعَامَكَ إِلاَّ تَقِيٌّ » .

رواه أبو داود ، والترمذي بإِسْنَادٍ لا بأْس بِهِ .

370. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Общувай само с вярващ и храната ти да яде само благочестив“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи с приемлив свод от разказвачи).



371- وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه أَن النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « الرَّجُلُ عَلَى دِينِ خَلِيلِهِ، فَلْيَنْظُرْ أَحَدُكمْ مَنْ يُخَالِلُ » .

رواه أبو داود . والترمذي بإِسنادٍ صحيح ، وقال الترمذي : حديثٌ حسنٌ .

371. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Човек споделя религията на своя приятел. Затова нека всеки от вас гледа с кого дружи“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи с достоверен свод от разказвачи. Ат-Тирмизи го е определил като добър хадис).



372- وعن أبي موسى الأَشْعَرِيِّ رضي اللَّهُ عنه أَن النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « المَرْءُ مَعَ مَنْ أَحَبَّ » . متفق عليه وفي رواية قال قيل للنبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم الرجل يحب القوم وَلَمْا يلحق بهم ؟ قال : « المرء مع من أحب » .

372. От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Човек е заедно с онзи, когото обича“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се предава, че в отговор на въпроса за човек, който обича някои хора, но не е достигнал равнището им, Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Човек е заедно с онзи, когото обича“.



373- وعن أَنس رضي اللَّه عنه أَن أَعرابياً قال لرسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : مَتَى السَّاعَةُ ؟ قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَا أَعْدَدْتَ لَهَا ؟ » قال : حُب اللَّهِ ورسولِهِ قال : « أَنْتَ مَعَ مَنْ أَحْبَبْتَ » .

متفقٌ عليه ، وهذا لفظ مسلمٍ .

وفي روايةٍ لهما : مَا أَعْدَدْتُ لَهَا مِنْ كَثِيرِ صَوْمٍ ، وَلا صَلاةٍ ، وَلا صَدَقَةٍ ، وَلَكِنِّي أُحِبُّ اللَّه وَرَسُولَهُ .

373. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че бедуин попитал Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Кога ще дойде Часът [на Съдния ден]?“ А той попитал: „Какво си приготвил за него?“ Отговорил: „Любовта към Аллах и Неговия Пратеник“. Казал: „Ти си заедно с онези, които си обикнал“ (всепризнат хадис, разказан тук с текста на Муслим). В друг вариант се казва: „Не съм приготвил за него нито много говеене, нито много молитви, нито много милостиня, ала обичам Аллах и Неговия Пратеник“.



374- وعن ابنِ مسعودٍ رضي اللَّه عنه قال : جاءَ رَجُلٌ إِلى رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : يا رسول اللَّه كَيْفَ تَقُولُ في رَجُلٍ أَحبَّ قَوْماً وَلَمْ يلْحَقْ بِهِمْ ؟ فقال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « المَرْءُ مَعَ مَنْ أَحَبَّ » متفقٌ عليه .

374. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че един човек отишъл при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и попитал: „Пратенико на Аллах, какво ще кажеш за човек, който обича някои хора, но не е достигнал равнището им?[2]“ Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отговорил: „Човек е заедно с онзи, когото обича“ (всепризнат хадис).



375- وعن أبي هُريرة رضي اللَّه عنه عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « النَّاسُ معَادِنُ كَمَعَادِنِ الذَّهَبِ وَالْفِضَّةِ ، خِيَارُهُمْ في الجَاهِلِيَّةِ خِيارُهُمْ في الإِسْلامِ إِذَا فَقهُوا . وَالأَرْوَاحُ جُنُودٌ مُجنَّدَةٌ ، فَمَا تَعَارَفَ مِنْهَا ائْتَلَفَ ، وَمَا تَنَاكَرَ مِنْهَا ، اخْتَلَفَ » رواه مسلم .

375. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Хората са като мини от злато и сребро. Най-добрите от тях преди Исляма са най-добрите и след Исляма, ако имат знание. Душите са като мобилизирани войски. Които от тях се познават, се обединяват, а които не се познават, се разединяват“ (разказан от Муслим).

376 – روى البخاري قوله: «الأَرْوَاحُ» من رواية عائشة رضي اللَّه عنها.

376. Ал-Бухари цитира думите: „Душите са като…” във вариант от Аиша, Аллах да е доволен от нея.

377- وعن أُسيْرِ بْنِ عَمْرٍو ويُقَالُ : ابْنُ جابِر وهو « بضم الهمزةِ وفتح السين المهملة» قال : كَانَ عُمَرُ بْنُ الخَطَّابِ رضي اللَّه عنه إِذا أَتَى عَلَيْهِ أَمْدادُ أَهْلِ الْيمنِ سأَلَهُمْ : أَفيُّكُمْ أُوَيْسُ بْنُ عَامِرٍ ؟ حتَّى أَتَى عَلَى أُوَيْسٍ رضي اللَّه عنه، فقال له : أَنْتَ أُويْس بْنُ عامِرٍ ؟ قال : نَعَمْ ، قال : مِنْ مُرَادٍ ثُمَّ مِنْ قَرَنٍ ؟ قال : نعَمْ ، قال : فكَانَ بِكَ بَرَصٌ ، فَبَرَأْتَ مِنْهُ إِلاَّ مَوْضعَ دِرْهَمٍ ؟ قال : نَعَمْ . قال : لَكَ والِدَةٌ ؟ قال : نَعَمْ .

قال سَمِعْتُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « يَأْتِي علَيْكُمْ أُوَيْسُ بْنُ عَامِرٍ مع أَمْدَادِ أَهْلِ الْيَمَنِ مِنْ مُرَادٍ ، ثُمَّ مِنْ قَرَنٍ كَانَ بِهِ برصٌ ، فَبَرَأَ مِنْهُ إِلاَّ مَوْضعَ دِرْهَمٍ ، لَهُ وَالِدَةٌ هُو بِها برٌّ لَوْ أَقْسمَ على اللَّه لأَبَرَّهُ ، فَإِن اسْتَطَعْتَ أَنْ يَسْتَغْفِرَ لَكَ فَافْعَلْ » فَاسْتَغْفِرْ لي فَاسْتَغْفَرَ لَهُ.

فقال له عُمَرُ : أَيْنَ تُرِيدُ ؟ قال : الْكُوفَةَ ، قال : أَلا أَكْتُبُ لَكَ إِلى عَامِلهَا ؟ قال : أَكُونُ في غَبْراءِ النَّاسِ أَحبُّ إِلَيَّ ، فلَمَّا كان مِنَ العَامِ المُقْبِلِ حَجَّ رَجُلٌ مِنْ أَشْرَافِهِمْ، فَوَافَقَ عُمَرَ، فَسَأَلَهُ عَنْ أُوَيْسٍ، فَقَالَ‏:‏ تَرَكْتُهُ رَثَّ البَيْتِ قَلِيلَ المَتَاعِ، قَالَ‏:‏ سَمِعْتُ رَسُولَ اللهِ يَقُولُ‏:‏ يَأْتِي عَلَيْكُمْ أُوَيْسُ بْنُ عَامِرٍ مَعَ أَمْدَادٍ مِنْ أَهْلِ اليَمَنِ مِنْ مُرَادٍ ، ثُمَّ مِنْ قَرْنٍ، كَانَ بِهِ بَرَصٌ فَبَرَأَ مِنْهُ إِلا مَوْضِعَ دِرْهَمٍ، لَهُ وَالِدَةٌ هُو بِهَا بَرٌّ لَوْ أَقْسَمَ عَلَى اللهِ لأَبَرَّهُ، فإنِ اسْتَطَعْتَ أنْ يَسْتَغْفِرَ لَكَ ‏:‏ فَافْعَلْ، فَأَتَى أُوَيْسًا، فَقَالَ اسْتَغْفِرْ لِي قَالَ‏:‏ أَنْتَ أَحْدَثُ عَهْدًا بِسَفَرٍ صَالحٍ، فَاسْتَغْفِرْ لِي‏.‏ قال‏:‏ لقيت عمر‏؟‏ قال‏:‏ نعم، فَاسْتَغْفَرَ لَهُ ، ففطن له الناس، فانطلق على وجهه‏.‏ ‏(‏‏(‏رواه مسلم‏)‏‏)‏‏.‏

وفي رواية لمسلم أيضًا عن أُسِير بن جابر رَضِي الله عنه أنَّ أَهْلَ الكُوفَةِ وفدوا على عمر رَضِي الله عنه ، وفيهم رَجُلٌ ممن كان يسخر بأُوَيْسٍ ، فقال عمر‏:‏ هل هاهنا أحد من القَرْنَيْنِ‏؟‏ فجاء ذلك الرجل، فقَالَ عمر‏:‏ إن رسول الله صلى الله عليه وسلم قد قال‏:‏‏"‏إنّ رَجُلاً يأتيكم من اليَمَنِ يُقَالُ لَهُ ‏:‏ أُويْس ، لا يدع باليَمَنِ غير أم له، قد كَانَ بِهِ بَيَاضٌ فَدَعَا الله تعالى، فأذهبه إلا موضع الدينار أو الدرهم ، فمن لقيه منكم، فَلْيَسْتَغْفِرْ لَكُمْ‏"‏‏.‏

وفي رواية له عن عمر رَضِي الله عنه قَالَ‏:‏ ‏"‏إنِّى سَمِعْتُ رَسُولَ الله صَلَّى الله عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ‏:‏ ‏"‏إِنَّ خَيْرَ التَّابِعِين رَجُلٌ يُقَالُ لَهُ‏:‏ أُويْس ‏:‏ وَلَهُ وَالِدَةٌ وَكَانَ بِهِ بَيَاضٌ، فَمُرُوهُ، فَلْيَسْتَغْفِرْ لَكُمْ ‏"‏‏.

377. От Усайр ибн Амр (или от Ибн Джабир) се предават думите: „Когато при Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, идвали подкрепления от жителите на Йемен, той ги питал: „Сред вас ли е Уайс ибн Амир?“, докато накрая попаднал на Уайс, Аллах да е доволен от него, и го попитал: „Ти ли си Уайс ибн Амир?“ Отговорил утвърдително. Попитал: „И си от [клона] Каран на [племето] Мурад?“ Отговорил утвърдително. И попитал още: „И си бил болен от проказа, от която си оздравял освен едно местенце, колкото дирхам. Отговорил утвърдително. И го попитал: „И имаш [жива] майка?“ Отговорил утвърдително. Казал: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „При вас ще дойде Уайс ибн Амир с подкрепления от жителите на Йемен, от [клона] Каран на [племето] Мурад. Ще е бил прокажен, но ще е оздравял освен едно местенце, колкото дирхам. И има майка, към която е добродетелен. И ако се закълне в името на Аллах за нещо, Той ще изпълни [желанието му]. Ако можеш, помоли го да поиска прошка за теб!“ Затова, моля те, поискай прошка за мен!“ И той се помолил [Омар] да бъде опростен. Омар го попитал: „Къде отиваш?“ Отговорил: „Към ал-Куфа“. Попитал: „Да пиша ли за теб до управителя й?“ Отговорил: „По-обично за мен е да бъда сред бедняците“. На следващата година един от знатните [жители на града] дошъл на поклонение хадж и попаднал на Омар, който го попитал за Уайс. Отговорил: „Оставих го в един порутен дом с малко покъщнина“. Казал: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „При вас ще дойде Уайс ибн Амир с подкрепления от жителите на Йемен, от [клона] Каран на [племето] Мурад. Ще е бил прокажен, но ще е оздравял освен едно местенце, колкото дирхам. И ще има майка, към която е добродетелен. И ако се закълне в името на Аллах [за нещо], Той ще изпълни [желанието му]. Ако можеш, накарай го да поиска прошка за теб!“ [Знатният мъж] отишъл при Уайс и му казал: „Помоли се за моето опрощение!“ Отговорил: „Скоро си се завърнал от благочестиво пътуване. Помоли се ти за моето опрощение! А срещна ли Омар?“ Отговорил утвърдително. И тогава той се помолил за опрощението му. Но хората узнали за него и ги напуснал“ (разказан от Муслим).

В друг вариант на Муслим от Усайр ибн Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че делегация от жителите на ал-Куфа отишла при Омар, Аллах да е доволен от него. Сред тях имало и човек, който се присмивал на Уайс. Омар попитал дали там има някой от каранитите. Мъжът дошъл и тогава Омар казал: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „При вас ще дойде мъж от Йемен. Ще се казва Уайс. В Йемен ще е останала само майка му. Ще е бил прокажен, но ще е отправил зов към Аллах Всевишния и Той ще му е премахнал [болестта] освен едно местенце, колкото динар или дирхам. Който от вас го срещне, нека го накара да се помоли за опрощението ви“.

Във вариант на Муслим от Омар, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Най-добрият от последователите [на сподвижниците] е мъж на име Уайс. Той ще има майка. Ще е бил болен от проказа. Накарайте го и нека помоли за вас опрощение“.



378- وعن عمرَ بنِ الخطاب رضي اللَّه عنه قال : اسْتَأْذَنْتُ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في العُمْرَةِ ، فَأَذِنَ لي ، وقال : « لا تَنْسَنَا يا أَخَيَّ مِنْ دُعَائِكَ » فقال كَلِمَةً مَا يسُرُّني أَنَّ لي بِهَا الـدُّنْيَا .

وفي روايةٍ قال : « أَشْرِكْنَا يَا أخَيَّ في دُعَائِكَ » .

حديثٌ صحيحٌ رواه أَبو داود ، والترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ صحيحٌ .

378. От Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Помолих Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за разрешение да отида на поклонение умра, и той ми разреши, като каза: „Не ни забравяй, братко, в своя зов!“ Той изрече слово, което не бих се радвал да заменя и за целия земен живот“. В друг вариант се казва: „Включи и нас, братко, в своя зов!“ (достоверен хадис, разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър[3])



379- وعن ابن عُمرَ رضي اللَّه عنهما قال : كَانَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَزُورُ قُبَاءَ رَاكِباً وَماشِياً، فَيُصلِّي فِيهِ رَكْعتَيْنِ متفقٌ عليه .
وفي روايةٍ : كان النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَأْتي مَسْجِدَ قُبَاءَ كُلَّ سبْتٍ رَاكِبًا وَمَاشِياً وكَانَ ابْنُ عُمَرَ يَفْعَلُهُ.

379. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, посещаваше Кубà[4], яздейки или пеш, и отслужваше там два ракаата[5]“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, идваше в джамията Кубà всяка събота, яздейки или пеш. И синът на Омар правеше това“.



[1] Вж. бел. 170.

[2] Във варианта на Ибн Хаббан се казва: „...а не е способен да върши делата им“.

[3] В действителност хадисът е слаб.

[4] Селище, което тогава се намирало в близост до ал-Медина, а днес се е сляло с града.

[5] Вж. бел. 20.


<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН