Мъдростта на приятелите на Аллах
Хазрети Накшибенд казва следното:
„Всяко ястие, каквото и да е то, ако е приготвено и сервирано в залисия, с гняв или с нежелание, в него няма благодат и добро, защото са замесени нефса и сатаната. У всеки човек, който изяде подобна храна, непременно ще настъпи нещо неприятно, което ще наруши благодатта и покоя му. От храни, приготвени и консумирани от хелял и чисти продукти, но не в залисия, а с мисъл за Аллах, се ражда добротата, благодатта и духовността.
Причината хората да не извършват чисти и достойни дела е, че не внимават с какво се хранят и какво пият. Не внимават кое е позволено и кое не; има ли нещо съмнително в тях и дали в достатъчна степен са спазени правата на хората. С една дума -постъпват непредпазливо. Каквото и да се случило, особено по време на намаза, човек трябва да знае, че се намира пред Аллах Теаля, да го изпълнява с желание и със сълзи на очи; да внимава да приготвя и се храни само с хелял – позволени храни и да ги консумира с мисълта все едно, че се намира пред Всевишния. Човек, който се е нахранил (със съмнителна храна) не може да получи задоволство от намаза.“
В книгите за имам Накшибенд се посочва, че в повечето случаи той сам приготвял храната, сам е подреждал и обслужвал софрата. По време на храненето често съветвал присъстващите:
„Когато сте насядали край софрата, знайте, че се намирате пред Аллах и не забравяйте, че се храните с даровете, които Той ви е дарил!“
Шейх Накшибенд не пропускал случая да заяви:
„Яж храната пред себе си, без да забравяш, че се намираш пред Аллах. Не мисли за нищо друго, освен за Него, Който винаги е по-близък от теб до самия теб.” С тези предупреждения той напомнял, че всякога и при всички случаи трябва да се мисли за Аллах Теаля, да се чувстваме до Него, особено, когато се храним. В правилата за хранене в исляма се препоръчва храненето да става като се споменава името на Аллах и да приключва с благодарност към Него.
Отново Накшибенд не само че не вкусвал храна, приготвена с гняв, с нежелание или насилие, но не давал и на следовниците си да ядат от нея. Веднъж един от приятелите му донесъл хляб като дар. Тогава той повелил: „Не е прието да ядем този хляб, защото е омесен и опечен с гняв.“
Някои научни изследвания, провели се в наши дни доказват, че душевните състояния оказват голямо влияние върху веществата. Така например, ако се четат хубави слова на водата, в нея се образуват красиви кристали, а когато се изговарят гневни и грозни думи – кристалите се разрушават. Това се отнася и до храната. Установено е, че когато е приготвена с желание е много по-вкусна.
Оттук следва, че душевното състояние на човека при приготвянето и консумирането на дадена храна оказва силно въздействие върху нея и енергията оказва положително или отрицателно влияние върху душевността му. Ето защо сериозно трябва да се замислим по въпроса какво въздействие ще окажат върху организма ни харам храните.
Абдулкадир Гейляни заявява: „Непозволената храна убива сърцето, а позволената го укрепва. Има хапка, която те занимава с този свят, а друга - с ахирета. Има хапка, която те кара да уважаваш Аллах Теаля.“
Създателю наш, нека ние, Твоите жалки раби наистина да осъзнаем тези истини и направи да бъдем от чистосърдечните, богобоязливите и старателни Твои последователи.